Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход: Разлика между версии
м форматиране: 1x А|А(Б) |
Замяна на файла „Romanov_Flag.svg“ с Flag_of_the_Russian_Empire_(black-yellow-white).svg |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
| територия=Балкански полуостров |
| територия=Балкански полуостров |
||
| резултат= Победа за Русия |
| резултат= Победа за Русия |
||
| страна1= [[Image: |
| страна1= [[Image:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|border|22px]] [[Руска империя|Русия]] |
||
| страна2= [[Картинка:Ottoman Flag.svg|border|22px]] [[Османска империя]] |
| страна2= [[Картинка:Ottoman Flag.svg|border|22px]] [[Османска империя]] |
||
| командир1=[[Image: |
| командир1=[[Image:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|border|22px]] генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] |
||
| командир2=[[Картинка:Ottoman Flag.svg|border|22px]] |
| командир2=[[Картинка:Ottoman Flag.svg|border|22px]] |
||
| сила1= [[Преден отряд]]<br>[[Картинка:Samara flag.png|border|22px]] [[Българско опълчение]] |
| сила1= [[Преден отряд]]<br>[[Картинка:Samara flag.png|border|22px]] [[Българско опълчение]] |
||
Версия от 01:01, 1 февруари 2018
| Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход | |||
| Руско-турска война (1877-1878) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 28 юни/10 юли - 4/16 юли 1877 г. | ||
| Място | Хаинбоазки проход | ||
| Резултат | Победа за Русия | ||
| Територия | Балкански полуостров | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=link}
| |||||
Преминаването на Предния отряд през Хаинбоазкия проход е част от настъплението на Предния руски отряд в Южна България.
Оперативна обстановка
След овладяването на Велико Търново, руското командване предвижда Предния отряд да овладее Хаинбоазкия проход и премине в Южна България. Разузнаването на прохода е възложено на малка разузнавателна група с командир княз Алексей Церетели. Водени от местни българи, установяват, че проходът не се охранява, но следва да се пригоди за преминаването на артилерията. За целта конно-сапьорна група се насочва към прохода още на 10 юли. Главните сили се съсредоточават при с. Присово.
Преминаването
Осигурен с боеприпаси и храна за пет дни, Предният отряд започва движението към прохода на 12 юли. Съпровожда се от военните кореспонденти Джанюариъс Макгахан, Хосе Пелисер, Дик де Лонли, Всеволод Крестовски и Александър Иванов.
С участието на местните българи, пътечката на прохода е преодоляна от пехотата и кавалерията. В помощ на артилерията е четата на Панайот Хитов. Деветфунтовите оръдия и боеприпасите са теглени от биволи и групи от по 30 българи, а по-леките са носени на ръце. До края на деня авангардът достига до превала на прохода. Тук сапьорите поставят паметен знак.
Казанлъшкият османски гарнизон закъснява с противодействието. Изпратеният към прохода авангард от три табура са отхвърлени от 4-та Стрелкова бригада и 2-ра Планинска батарея.
Бой при с. Оризаре и с. Уфлани
На 15 юли частите на генерал-лейтенант Йосиф Гурко навлизат в Твърдишкота поле. При с. Оризаре отхвърлят три табура на Новозагорския османски гарнизон и се насочват на запад.
На 16 юли кавалерийска част, 10-а Донска батарея, 4-а Стрелкова бригада, 5 и 6-а Опълченска дружина разбиват три табура, окопали се при с. Уфлани (дн. с.Ветрен).
Успешното преминаване на Хаинбоазкия проход създава условия за овладяване на Шипченския проход и развитие на настъпление в Южна България.
Източници
- Генов Ц., Освободителната война 1877-1878, С., 1976, с. 103-108
- Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 12-13