Илхам Алиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 99: Ред 99:
[[Категория:Президенти]]
[[Категория:Президенти]]
[[Категория:Випускници на МГИМО]]
[[Категория:Випускници на МГИМО]]
[[Категория:Личности (Баку)]]
[[Категория:Бакинци]]
[[Категория:Почетни доктори на МГИМО]]
[[Категория:Почетни доктори на МГИМО]]
[[Категория:Родени в Баку]]
[[Категория:Родени в Баку]]

Версия от 13:59, 1 февруари 2018

Илхам Алиев
İlham Əliyev
Президент на Азербайджан
Действащ
встъпил в длъжност на
31 октомври 2003 г.
Предшестван отГейдар Алиев

Роден
24 декември 1961 г. (62 г.)
ПартияНов Азербайджан
УниверситетМГИМО
Подпис
Илхам Алиев
İlham Əliyev
в Общомедия

Илхам Хейдар оглу Алиев (на азербайджански: İlham Əliyev, р. 24 декември 1961, Баку) е азербайджански политик, президент на Азербайджан от 2003. Той също така изпълнява функциите на председател на партията „Нов Азербайджан“ и ръководител на „Националния олимпийски комитет“. За кратко време е министър-председател на Азербайджан през периода август-ноември 2003.

Освен родния си азербайджански, той владее английски, френски, руски и турски език.

Син е на Хейдар Алиев, дългогодишен първи секретар на Комунистическата партия на Азербайджан и президент на страната през периода 1993 – 2003.

Ранни години

През 1977 Алиев е приет в „Московски държавен институт по международни отношения“ (МГИМО) и през 1982 продължава своето обучение като докторант. През 1985 г. получава докторска степен по история, а през 19851990 е преподавател в Московския държавен университет. Като автор на някоко произведения отнасящи се за геополитическите аспекти на петролната стратегия на модерен Азербайджан, Алиев получава научна степен „Доктор на политическите науки“.

Политическа кариера

Начало на политическата кариера

През май 1994 година, Илхам Алиев е назначен като заместник-председател на „Държавната петролна компания на Азербайджан“ (SOCAR). Той изиграва ключова роля по време на преговорите между правителството на Азербайджан и западни петролни компании по време на сключването на нови договори, известни в наши дни като „Договор на века“. В следващата година Алиев е избран за член на „Народното събрание на Азербайджан“, и по късно става президент на Националния олимпийски комитет, (който оглавява и досега), както и председател на азербайджанската делегация в Европейския съвет. През август 2003, два месеца преди президентските избори, е назначен като министър-председател. През октомври, Хейдар Алиев, по здравословни причини, се оттегля от поста си на президент и със дързък ход, назначава сина си като независим и единствен кандидат за президент на неговата партия.

2003: президентски избори

На официалните избори на 15 октомври 2003, Илхам Алиев побеждава с 76.84% от гласовете.

Родната опозиция обаче отказва да приеме резултатите от гласуването и организира масови протести. Мотиви за протестите са обвинения в корупция и искания за повторни избори. Изборите получават строга критика от страна на международното общество, голяма част от наблюдателите отбелязват, че те не отговарят на международните стандарти, тъй като са придружени от подкупване и сплашване на гласоподавателите и множество законови нарушения на избирателния процес. OSCE (ММНИ) – (Международната мисия за наблюдение на изборите) констатира редица нарушения в преброяването и групирането на гласовете. Организацията за защита на човешките права подава оплакване, че предизборната кампания на Алиев е подпомогната от държавни ресурси и в „Централната избирателна комисия“ и „Местните избирателни комисии“ участват главно негови поддръжници и не се допуска участието на местни неправителствени организации в мониторинга на избирателния процес.

Президентски пост

Членове на опозицията и правозащитници се оплакват, че по време на управлението на Алиев не се е подобрило положението с човешките права.

Масовите срещи на опозицията са забранени или се дава разрешение да се проведат в отдалечените части на Баку, а правителството продължава да оказва натиск върху опозицията и назависимата преса.

През март 2005 г., под продължителния натиск от страна на международната общност, особено на Съвета на Европа, Алиев освобождава от затвора много видни членове на опозицията, арестувани по време на протести срещу начина на провеждане на изборите през октомври 2003 година. Алиев е считан за диктатор от много експерти по въпросите за Кавказ и бившия СССР поради многобройните му нарушения на човешките права и безспорното (без опозиция) управление на Азербайджан.

През 2010 година уеб сайта Уики Лиикс разкрива дипломатическа кореспонденция между правителството на САЩ и Република Азербайджан.

Част от тези документи свързват Илхам Алиев с мафиотски групировки и оставят много хора да се чудят дали всъщност неговото правителство е демократично и дали в Азербайджан малцинствата не са репресирани.

Редица групировки също изказват недоволство на комисията за защита на човешките права за целите на приетата резолюция, която призовава Азербайджан да гарантира опазването на културната, религиозната и националната идентичност на талишите с оглед на многократните им репресии.

На 26 март 2005 Алиев официално е избран за председател на управляващата партия „Нов Азербайджан“. Опозицията обявява този акт като незаконен, защото според закона за политическите партии, президентът не трябва да има партийна принадлежност.

През април 2006, президентът Алиев посещава Вашингтон, а посещението изглежда доста успешно. На публичен форум спонсориран от престижния съвет за чуждестранни отношения, Алиев се изказва по въпроси за петролно, икономическо развитие и демокрация пред публика от журналисти и др. Посещението е последвано с частна среща в Белия дом с президента Джордж Уокър Буш, който по-късно заявява пред журналисти, че проведената на срещата дискусия била „наистина интересна“, въпреки, че също така я определя като ”откровенна“, което се използва като кодова дума (което може да се тълкува като) „напрегната.“ Опозиционни групировки твърдят, че на срещата с президента Буш погрешно е коментирано, че въпроса с насилието и подкупите на изборите през 2005 вече е решен.

В изявление през 2008 Алиев заявява, че „Нагорни Карабах никога няма да бъде независима и тази позиция е подкрепена от международни медиатори; Армения трябва да приеме реалността и че „...през 1918, Ереван е дадена на арменците. Това беше голяма грешка. Ханството на Ереван беше територия на азербайджанците, арменците бяха гости там.!...”.

През 2008 година Илхам Алиев е преизбран с мнозинство 87%, въпреки че изборите са бойкотирани от партии на опозицията. С конституционен референдум през 2009 г. е решено да бъдат премахнати сроковете за ограничение на президенският мандат, а свободата на печата е ограничена.

С парламентарните избори през 2010 е избран парламент напълно предан на Алиев. За първи път в историята на Азербайджан не е избран нито един кандидат от главните опозиционни партии „Народен фронт на Азербайджан“ или „Мусават“.

Впоследствие формата на управление на Азербайджан се превръща в авторитаризъм.

През 2011 започват продължителни протести срещу управлението на Алиев, с искания за демократична реформа и сваляне на правителството. В отговор Алиев нарежда да се използва сила за да се потушат размириците в Баку.

Длъжностните лица лоялни на президента отхвърлят съмнението на протестиращите, че Азербайджан се сравнява с други страни, смятани за част от същата революционна вълна, която разтърси Северна Африка и Западна Азия от декември 2010 г.

От началото на протестите през Март 2011 г. са арестувани над 400 азербайджанци. Опзиционните лидери обещават да продължат с демонстрациите въпреки, че полицията успява да разпръсне протестите почти веднага след началото им.

Семейство

Илхам Алиев е женен за Мехрибан Алиева и има три деца: Лейла, Арзу и Гайдар. Също така има и по-голяма сестра, Севил Алиева.

Отличия

Носител на „Grand Prix“ награда „Личност на годината 2009“ (Русия);

  • Лауреат „приятел на журналистите“ ;
  • „Човек на годината“ от Balcanii şi Europa – списание (Румъния);
  • Почетен професор на Държавния университет на Туркменистан;
  • Почетен професор на Държавния университет на Беларус ;
  • Почетен професор на Московския държавен университет (2008 г.);
  • Почетен професор на Националния университет (Казахстан) ;
  • Почетен професор на Университета за национално и световно стопанство (България) ;
  • Доктор хонорис кауза на Линкълн университет (САЩ) ;
  • Доктор хонорис кауза на Московския държавен университет за международни отношения ;
  • Доктор хонорис кауза на университета Билкент (Турция);
  • Доктор хонорис кауза на Националната академия за данъци (Украйна);
  • Доктор хонорис кауза на Кунг Хи университет (Южна Корея);
  • Доктор хонорис кауза на Университета Йордания (Йордания)
  • Почетен доктор на социалните науки на Корвин университет (Унгария);
  • Доктор хонорис кауза на Киевски национален университет на (Украйна).
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ilham Aliyev в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Външни препратки