Лъгадина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 61: Ред 61:


== Личности ==
== Личности ==
{{Основна|Лъгадинци}}
;Родени в Лъгадина
Към началото на XX век погърченото градче дава серия дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, от които най-виден е капитан [[Христос Дремлис]]. От Лъгадина е [[Зюбейде ханъм]] (1857 – 1923), майката на Ататюрк.
* {{флагче|Гърция}} Атанасиос Касас (Αναστάσιος Κασσάς), гръцки андартски деец, агент от трети ред<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Атанасиос Хадзигеоргиу (Αθανάσιος Χαντζηγεωργίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Георгиос Бусьос (Γεώργιος Μπούσιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред, учи в гимназия в Халки, след Младотурската революция работи с младотурците в Битоля, по-късно участва във войната в Епир<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Димитриос Вогяцоглу (Δημήτριος Βογιατζόγλου), гръцки андартски деец, четник<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Димитриос Карамицос или Хадзигеоргиу (Δημήτριος Καραμήτσος ή Χατζηγεωργίου), гръцки андартски деец, четник, убил двама албанци и човек на име Трифон<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Димитриос Икономидис (Δημήτριος Οικονομίδης), гръцки андартски деец, агент от втори ред, през Балканската война работи с капитан Фортунас<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|България}} Запрен Стоянов (1884 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, четата на [[Стефан Чавдаров]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.670.</ref>
* {{флагче|Турция}} [[Зюбейде ханъм]] (1857 – 1923), майката на Ататюрк
* {{флагче|Гърция}} Николаос Константилас (Νικόλαος Κωνσταντίλας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Пасхалис Пульос (Πασχάλης Πούλιος), гръцки андартски деец, четник<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Петрос Пендас (Πέτρος Πέντας), гръцки андартски деец, агент от втори ред, убит от дейци на ВМОРО през 1907 година<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Томас Пульос (Θωμάς Πούλιος), гръцки андартски деец, четник<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Фотиос Герембакакис (Φώτιος Γερεμπακάκης), гръцки андартски деец, четник при [[Андреас Папагеоргиу]] – Велицас между 1904-1908 година<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Христос Бусьос (Χρήστος Μπούσιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} [[Христос Дремлис]], гръцки андартски капитан

;Починали в Лъгадина
* {{флагче|Гърция}} [[Емануил Аргиропулос]] (1889 – 1913), гръцки инженер и авиатор
* {{флагче|Гърция}} [[Спиридон Транделис]] (1926 – 2009), гръцки духовник
* {{флагче|Гърция}} [[Яни Рамненски]] (1885 – 1923), гръцки андартски капитан


== Литаратура ==
== Литаратура ==

Версия от 14:21, 1 февруари 2018

Лъгадина
Λαγκαδάς
— град —
Въздушна снимка на града от 5 km
Въздушна снимка на града от 5 km
Лъгадина
40.75° с. ш. 23.0667° и. д.
Лъгадина
Централна Македония
40.75° с. ш. 23.0667° и. д.
Лъгадина
Гърция
40.75° с. ш. 23.0667° и. д.
Лъгадина
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемЛъгадина
Географска областЛъгадинско поле
Надм. височина98 m
Население7 215 души (2001)
ПокровителПетка Римлянка[1]
Пощенски код613 00
Телефонен код23430-4
Официален сайтwww.lagadas.gr
Лъгадина в Общомедия

Лъгадина или Лагадина (понякога Лъгадин или Лагадин, (изписване до 1945 година Лѫгадина, Шаблон:Lang-el, Лангадас, Шаблон:Lang-tr, Лангаза) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Лъгадина (Лангадас) в административна област Централна Македония. Градът е център и на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция. Лъгадина има население от 7 215 души (2001).

География

Лъгадина е разположен в центъра на Лъгадинското поле на север от Лъгадинското езеро (Корония) на 20 километра североизточно от Солун.

История

Бюст, намерен в района на Лъгадина, 200 – 250 година сл. Хр. Солунски археологически музей

Етимологията и на трите имена – българското Лъгадина, турското Лангаза и гръцкото Лангадас идва от стробългарската дума лѫгъ (лонг), гористо влажно място.[2][3]

В Османската империя

През март 1430 година султан Мурад II се установява в Лъгадина и оттам ръководи последния щурм срещу Солун, сложил край на осемгодишната обсада на града и поставил началото на османското му управление.[4]

В 19 век Лъгадина е паланка, населена предимно от българи гъркомани и турци, център на каза в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лангадес (Langadès) живеят 720 гърци и мюсюлмани.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Лангадина (Лангаза) е показан като паланка със 150 домакинства със 121 жители мюсюлмани и 493 жители българи.[6]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Лѫгадина (Лангаза) живеят 1 500 българи християни, 525 турци, 15 евреи и 250 цигани.[7] Според Кънчов

„ Тепърва сѫ изложени на погръчанье българитѣ въ паланката Лѫгадина или Лангаза и село Лъгиново или Лайна. Въ тѣхъ мѫжското население е двоезично. Въ много семейства е въведенъ гръцкиятъ езикъ чрезъ смесени женитби, но и българскиятъ е още въ общо употрѣбление... Лѫгадина и Лѫгиново сѫ имали смесени бракове съ гръцкитѣ съседни села около Бешикъ. Забелѣзано е, че по-богатичкитѣ български селяни обичатъ да търсятъ жени отъ гръцки села. Щомъ влезе гръкиня въ българско семейство, тя налага своя езикъ на децата и кѫщата става двоезична.[8] “

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъгадина има 800 жители българи патриаршисти гъркомани и 500 гърци, като в градчето има две гръцки училища.[9] Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество Лангаза е предимно „славяноезично“ селище.[10]

Печат на българското Лъгадинско общинско управление, 1913 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Лъгадина е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11] В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Лъгадинска околия е назначен Михаил Думбалаков[12]. По-късно българските части са изтласкани от гръцките военни.[13]

В Гърция

След Междусъюзническата война Лъгадина попада в Гърция. В 1913 година селото (Λαγκαδάς) има 2500 жители.[14] През 20-те години турското население на паланката се изселва и на негово място са настанени 2040 гърци бежанци.[15] В 1928 година Лъгадина е смесено местно-бежанско градче с 568 бежански семейства и 2193 жители бежанци.[16]

Преброявания

  • 1913 – 3600 души
  • 1920 – 3329 души
  • 1928 – 5152 души
  • 1940 – 5859 души
  • 1951 – 7645 души
  • 1961 – 6752 души
  • 1971 – 6707 души
  • 1981 – ?
  • 1991 – ?

Личности

 Основна статия: Лъгадинци

Към началото на XX век погърченото градче дава серия дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, от които най-виден е капитан Христос Дремлис. От Лъгадина е Зюбейде ханъм (1857 – 1923), майката на Ататюрк.

Литаратура

Побратимени градове

Бележки

  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Посетен на 2018-01-05.
  2. ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 31.
  3. ↑ Λαγκαδάς // Δήμος Λαγκαδά. Посетен на 2014-06-08.
  4. ↑ Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 160. (на български)
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  6. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.153.
  7. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 170.
  8. ↑ Кънчовъ, Василъ. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 75.
  9. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.
  10. ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 69.
  11. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 670 и 860.
  12. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.125
  13. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.185
  14. ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία.
  15. ↑ Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  16. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лъгадина&oldid=8359723“.