Мавзолей на Александър I Батенберг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Премахната редакция 8359749 на 95.42.201.187 (б.) Етикет: Връщане |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
| ⚫ | |||
* [http://stara-sofia.com/mavzbat.html Исторически фотографии на Мавзолея на Александър Батенберг] |
* [http://stara-sofia.com/mavzbat.html Исторически фотографии на Мавзолея на Александър Батенберг] |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
[[Категория:Гробници в София|Александър I Батенберг]] |
[[Категория:Гробници в София|Александър I Батенберг]] |
||
[[Категория:Мавзолеи в България|Александър I Батенберг]] |
|||
[[Категория:Мавзолеи в България|Александър I Батенберг]]Гробницата на първия български княз след Освобождението – Александър Батенберг, се намира на булевард „Васил Левски“ №81 в София и има ощ 80 m2 и височина 11 m. Построена е през 1897 година по проект на швейцарския архитект Херман Майер. Над входа на гробницата е поставен стилизиран княжеския герб. Отвътре стените й са декорирани от проф. Харалампи Тачев. В средата на мавзолея е поставен саркофаг от чист карарски мрамор, а зад него, до стената, е прилепен мраморен паметник, върху чиято лицева страна е изваян в барелеф образът на Княза. В гробницата са изложени княжеските реликви: бойният му шинел, калпакът, сабята и др., както и много венци. До днес са положени над 1300 венци от различни лица, учреждения и организации както от България, така и от чужбина, като понастоящем се съхраняват лентите на около 600 венеца. |
|||
Александър Йозеф фон Батенберг е роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. На 20 годишна възраст, младият принц получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк, като за службата си е награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран единодушно от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. „Режим на пълномощията“. |
|||
По негово време се прокламира и защитава на бойното поле Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 година група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изгонен от страната. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършва контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, понеже не получава подкрепа нито от руският император Александър III, нито от Ото фон Бисмарк, князът решава въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира. Оттегля се от престола на 26 август 1886 и заминава от Лом с параход за Виена. Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 след неуспешна операция на апендицит. Последната воля на княз Александър I била да бъде погребан в България и по тази причина останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 година. |
|||
| ⚫ | |||
Версия от 07:06, 2 февруари 2018
Мавзолеят на Александър I Батенберг е гробницата на първия след Освобождението български княз Александър I Батенберг.
Сградата се намира на булевард „Васил Левски“ №81 в София и има площ 80 m2 и височина 11 m. Построена е през 1897 година по проект на швейцарския архитект Херман Майер, като интериорът е украсен от известния български художник Харалампи Тачев. Александър Батенберг е погребан вътре през 1898 година.
През 1937 година неговата съпруга графиня Й. Хартенау дарява на Главния военен музей лични вещи и документи на бившия княз, като част от тях са изложени в мавзолея. От 1946 до 1991 година сградата е предимно затворена за посетители (по нареждане на комунистическата власт). След 1991 г. Министерството на отбраната отново отваря Мавзолея за посетители.
