Ораново: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{почакай|не е копирано}}
{{Селище инфо|България
{{Селище инфо|България
| име = Ораново
| име = Ораново

Версия от 07:36, 4 февруари 2018

Ораново
— бивше село —
Страна България
ОбластОбласт Благоевград
ОбщинаСимитли

Ораново е бивше село в Югозападна България, община Симитли, област Благоевград, днес квартал на град Симитли.

География

Ораново се намира в югозападното подножие на Рила, на левия бряг на Струма. Североизточно от него е Горно Ораново или Арнаутската махала.

История

През XIX век Ораново е село със смесено население, числящо се към Горножумайската кааза. Църквата „Свети Архангел Михаил“ в Горно Ораново е от втората половина на XIX век.[1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за Ораново:

Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.[2]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ораново живеят 620 души българи.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ораново (Oranovo) има 880 българи екзархисти и в селото работи българско училище с един учител и 84 ученици.[4]

В 1965 година Ораново е слято с разположеното от другата страна на Струма Симитли.[5]

Личности

Родени в Ораново

Бележки

  1. Туризъм // Община Симитли. Посетен на 2015-12-20.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 22.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр. 192.
  4. Brancoff, D. M. La Macedoine et sa Population Chretienne. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. с. 110 – 111.
  5. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, Наука и изкуство, 1989. с. 202.