Нефертити: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 178.169.198.183 (б.), към версия на Rumensz
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:
Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е тайно изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в Берлин. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октовмри 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашният му собственик д-р [[Джеймс Саймън]] (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция).
Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е тайно изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в Берлин. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октовмри 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашният му собственик д-р [[Джеймс Саймън]] (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция).


По настояване на Л. Борхарт (който се страхувал от усложнения във взаимоотношенията с Египетските власти) бюстът не бил представен на голямата експозиция в Египетския музей в Берлин, състояла се през зимата на 1913 год, където били изложени всички останали находки от разкопки в Амарна.
По настояване на Л. Борхарт (който се страхувал от усложнения във взаимоотношенията с Египетските власти) бюстът не бил представен на голямата експозиция в Египетския музей в Берлин, състояла се през зимата на 1913 г., където били изложени всички останали находки от разкопки в Амарна.


През 1924 г. опазването на тайната около бюста на Нефертити станало невъзможно и Борхарт бил принуден да признае съществуването му пред света. Малко по-късно бюстът бил изложен публично в Берлинския музей.
През 1924 г. опазването на тайната около бюста на Нефертити станало невъзможно и Борхарт бил принуден да признае съществуването му пред света. Малко по-късно бюстът бил изложен публично в Берлинския музей.
Ред 18: Ред 18:
Египетските власти реагирали остро на признанието, че подобен артефакт съществува и е бил изнесен от страната без тяхно знание. Това станало повод за много дрязги между Египет и Германия, като конфликтът продължава и до днес.
Египетските власти реагирали остро на признанието, че подобен артефакт съществува и е бил изнесен от страната без тяхно знание. Това станало повод за много дрязги между Египет и Германия, като конфликтът продължава и до днес.


Нефертити е била мащеха на Тутанкамон (Тутанхамон).Според нови изследвания е възникнал конфликт между Анхесенамон и съпруга ѝ. За да се възстанови мирът в Египет е трябвало Нефертити да се омъжи за Тутанхамон.
Нефертити е била мащеха на Тутанкамон (Тутанхамон). Според нови изследвания е възникнал конфликт между Анхесенамон и съпруга ѝ. За да се възстанови мирът в Египет е трябвало Нефертити да се омъжи за Тутанхамон.


== Източници в Интернет ==
== Източници ==
<references/>
<references/>



Версия от 09:29, 7 февруари 2018

Нефертити с йероглифи
<
X1
N35
N5
M17F35F35F35F35M18X1
Z4
B1
>
{{{trans}}}
Бюст на Нефертити

Нефернеферуатен Нефертити е царица на Древен Египет от XVIII-та династия (14 век пр.н.е.), съпруга на египетския фараон Аменхотеп IV (по-късно Ехнатон). В превод името ѝ означава „Идващата красота“ или „Красавицата дойде“.

Биография

Има множество версии за произхода на Нефертити. Най-често приеманата е, че тя е дъщеря на придворния министър и, след смъртта на Нефертити фараон, Ай и неговата жена. Смята се, че е имала сестра на име Мутноджмет. [1]. Друга теория предполага, че Нефертити е дъщеря на цар на Митани. Първото ѝ име е Тадохепа. Първоначално се омъжва за Аменхотеп III. След скорошната смърт на владетеля, става жена на неговият син Аменхотеп IV, по-известен като Ехнатон – фараона-еретик. От брака с него има шест дъщери, една от които е Анхсенпаатон, по-късно наречена Анхесенамон, бъдещата съпруга на своя полубрат Тутанкамон.

Според някои източници след смъртта на Аменхотеп IV, Нефертити приема името Сменхкаре и управлява еднолично като фараон, след което предава властта на деветгодишния Тутанкамон.

Световноизвестният бюст на Нефертити е открит по време на немска археологическа експедиция, състояла се между 1907 – 1914 г. под ръководството на археолога Людвик Борхарт. Скулптурата е открита на 6 декември 1912 г.[2] в развалините на една постройка в местността ел Амарна (където е бил разположен Ахетатон, столица на Ехнатон и Нефертити). Според открита в развалините пластинка от слонова кост сградата е била ателие на главния придворен скулптор Тутмос.

Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е тайно изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в Берлин. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октовмри 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашният му собственик д-р Джеймс Саймън (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция).

По настояване на Л. Борхарт (който се страхувал от усложнения във взаимоотношенията с Египетските власти) бюстът не бил представен на голямата експозиция в Египетския музей в Берлин, състояла се през зимата на 1913 г., където били изложени всички останали находки от разкопки в Амарна.

През 1924 г. опазването на тайната около бюста на Нефертити станало невъзможно и Борхарт бил принуден да признае съществуването му пред света. Малко по-късно бюстът бил изложен публично в Берлинския музей.

Египетските власти реагирали остро на признанието, че подобен артефакт съществува и е бил изнесен от страната без тяхно знание. Това станало повод за много дрязги между Египет и Германия, като конфликтът продължава и до днес.

Нефертити е била мащеха на Тутанкамон (Тутанхамон). Според нови изследвания е възникнал конфликт между Анхесенамон и съпруга ѝ. За да се възстанови мирът в Египет е трябвало Нефертити да се омъжи за Тутанхамон.

Източници

Библиография

  • Филип Фанденберг. Нефертити. С., Наука и изкуство, 1986.
  • Joann Fletcher. The Search for Nefertiti. London, Hodder and Stoughton, 2004.