Сатибарзан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 17:37, 7 февруари 2018

Сатибарзан (Шаблон:Lang-grc, Satibarzanes, † 330 пр.н.е. е под персийския велик цар Дарий III сатрап на провинция Ария в Запада на днешен Афганистан.

Когато през 330 пр.н.е. Александър Велики наближава, идващ от Хиркания, Сатибарзан се предава, след което Александър му оставя управлението на сатрапия Ария. За сигурност Александър оставя в страната обаче войска от 40 македонски конници под команването на Анаксип. След като Александър продължил на изток, Сатибарзан заподвядва избиването на конниците и обявява на жителите на Ария въстание против Александър. Сатибарзан се окрепява с войската си в град Артакоана, но Александър успява да превземе града и жителите му продава в робство. На неговото място той създава еленисткото селище с името Александрия, днешният Херат. Сатибарзан успява да избяга в Бактрия при Бес, противникът на Александър. Той събира група от 2 000 конника и отново нахлува в Ария. Александър изпраща против него войска под командването на военачалниците Артабаз, Еригий и Каран. В битката против тях Сатибарзан пада убит.

Източници

Ариан, Anabasis 3, 28, 2.
Курций Руф, Historiae Alexandri Magni, 7, 4, 33–40.
Диодор, Bibliotheca.

Външни препратки

Jona Lendering, Satibarzanes, Livius.org

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Сатибарзан''' ({{lang-grc|Σατιβαρζανης}}, ''Satibarzanes'', † [[330 пр.н.е.]] е под [[Персийска империя|персийския]] велик цар [[Дарий III]] [[сатрап]] на провинция [[Ария (сатрапия)|Ария]] в Запада на днешен [[Афганистан]].
-Когато през 330 пр.н.е. [[Александър Велики]] наближава, идващ от [[Хиркания]], Сатибарзан се предава, след което Александър му оставя управлението на сатрапия Ария. За сигурност Александър оставя в страната обаче войска от 40 македонски конници под команването на [[Анаксип]]. След като Александър продължил на изток, Сатибарзан заподвядва избиването на конниците и обявява на жителите на Ария въстание против Александър. Сатибарзан се окрепява с войската си в град [[Артакоана]], но  Александър успява да превземе града и жителите му продава в робство. На неговото място той  създава еленисткото селище с името ''Александрия'', днешният [[Херат]]. Сатибарзан успява да избяга в [[Бактрия]] при [[Бес]], противникът на Александър. Той събира група от 2 000 конника и отново нахлува в Ария. Александър изпраща против него войска под командването на генералите [[Артабаз II|Артабаз]], [[Еригий]] и [[Каран (генерал)|Каран]]. В битката против тях Сатибарзан пада убит.
+Когато през 330 пр.н.е. [[Александър Велики]] наближава, идващ от [[Хиркания]], Сатибарзан се предава, след което Александър му оставя управлението на сатрапия Ария. За сигурност Александър оставя в страната обаче войска от 40 македонски конници под команването на [[Анаксип]]. След като Александър продължил на изток, Сатибарзан заподвядва избиването на конниците и обявява на жителите на Ария въстание против Александър. Сатибарзан се окрепява с войската си в град [[Артакоана]], но  Александър успява да превземе града и жителите му продава в робство. На неговото място той  създава еленисткото селище с името ''Александрия'', днешният [[Херат]]. Сатибарзан успява да избяга в [[Бактрия]] при [[Бес]], противникът на Александър. Той събира група от 2 000 конника и отново нахлува в Ария. Александър изпраща против него войска под командването на военачалниците [[Артабаз II|Артабаз]], [[Еригий]] и [[Каран (пълководец)|Каран]]. В битката против тях Сатибарзан пада убит.
 == Източници ==