Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг: Разлика между версии
м {{lang-de}} |
|||
Ред 62: | Ред 62: | ||
[[Категория:Тюбингенски университет]] |
[[Категория:Тюбингенски университет]] |
||
[[Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет]] |
[[Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет]] |
||
[[Категория:Лудвиг |
[[Категория:Лудвиг Максимилианов университет]] |
||
[[Категория:Родени в Баден-Вюртемберг]] |
[[Категория:Родени в Баден-Вюртемберг]] |
Версия от 20:15, 8 февруари 2018
Фридрих Шелинг Friedrich Schelling | |
германски философ | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | лутеранство |
Учил в | Тюбингенски университет Лайпцигски университет |
Философия | |
Школа | Германски идеализъм |
Семейство | |
Подпис | |
Фридрих Шелинг в Общомедия |
Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (Шаблон:Lang-de) е немски философ. Един от представителите на класическия немски идеализъм, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Георг Вилхелм Фридрих Хегел.
Биография
Роден е на 27 януари 1775 г. в Леонберг, Германия. От 1790 до 1795 г. следва философия, филология и теология в Тюбингенския университет, където е състудент с Хегел и Хьолдерлин.
През 1798 г. става професор по философия в Йенския университет. [1]
Свързва го близко приятелство с Гьоте, Новалис, Фихте, Шилер, Шлайермахер и братя Шлегел. През 1800 г. издава най-популярното си съчинение "Система на трансценденталия идеализъм". Заедно с Хегел издават "Критическо списание за философия" (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във Вюрцбург (1803-1806).
През 1806 г. Шелинг става ръководител на катедрата по философия в Университет „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, както и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства. Същевременно приема католицизма. [1]
Работи там до 1820 г. и от 1827-1841 г. Работи в университета в Ерланген (1820-1826), а от 1841 г. по покана на крал Фридрих Вилхелм IV става професор в Берлинския университет. Сред слушателите на неговите лекции са Сьорен Киркегор, Фридрих Енгелс, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Якоб Буркхарт, Йохан Дройзен, Лоренц Окен, Петър Берон и др. Умира на 20 август 1854 г. в Бад Рагац, Швейцария.
Съчинения
- „Философски писма за догматизма и критицизма“ (1796)
- „Идеи за една философия на природата“ (1797)
- „За световната душа“ (1798)
- „Първи проект за една система на натурфилософията“ (1799)
- „Система на трансценденталния идеализъм“ (1800)
- „Изложение на моята философска система“ (1801)
- „Бруно“ (1802)
- „Философия на изкуството“ (1802-1805)
- „Лекции за метода на академичното обучение“ (1803)
- „Философски изследвания върху същността на човешката свобода“ (1809)
- „Възрастите на света“ (1811)
- „Божествата на Самотраки“ (1815)
- „Основи на позитивната философия“ (1832)
- „Към история на модерната философия“ (1833-1834)
- „Философия на откровението“ (1841-1842)
- „Философия на митологията“ (1842)
Източници
- ↑ а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 120-121.
|