П: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 08:08, 10 февруари 2018

Кирилска буква П

Цифрова стойност: 80
Уникод (hex)
Главна: U+041F
Mалка: U+043F

П, п е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната двубърнена преградна съгласна /p/ - изговаряна пъ, в абревиатури пе. В старобългарската азбука има название ПОКОН "покой", съответно в църковнославянската — покой, което означава „мир“, „покой“, „спокойствие“, „отдих“, а така също и „кончина“. П в глаголицата се изписва така и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-та по ред, изглежда така и притежаваща числова стойност 80. Произлиза непосредствено от гръцката буква пи, а глаголическата буква прилича на семитското „пе“.

При въвеждането на гражданския шрифт първоначално буква П е изглеждала като латинската буква n (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнният му вариант остава да се употребява единствено в ръкописни и художествени шрифтове. В типографския курсив от средата на 18 до средата на 19 век главната буква П има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременната главна буква Л. По това време буква Л има само островърха форма — Λ, а не е с квадратен връх, както е днес.

Интересно е да се отбележи, че малката буква п в ръкописните шрифтове в Сърбия и Република Македония нямат n-образна форма, а изглежда като u с чертичка — .

Вижте също

Пи

Шаблон:Лингвистика-мъниче

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 |ulc=043F}}
-'''П''', '''п''' е [[буква]] от [[кирилица]]та. Обозначава [[беззвучна двубърнена преградна съгласна|беззвучната двубърнена преградна съгласна]] {{IPA|/p/}} - изговаряна пъ, в абревиатури пе. В [[старобългарски език|старобългарската]] азбука има название ПОКОН "покой", съответно в [[църковнославянски език|църковнославянската]] — {{кирилица|покой}}, което означава „мир“, „покой“, „спокойствие“, „отдих“, а така също и „кончина“. '''П''' в [[глаголица]]та се изписва така [[Картинка:GlagolitsaPokoj.gif|10px]] и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-та по ред, изглежда така [[Картинка:Early Cyrillic letter Pokoi.png|20px]] и притежаваща числова стойност 80. Произлиза непосредствено от [[гръцка азбука|гръцката]] буква '''[[Пи (буква)|пи]]''', а глаголическата буква прилича на семитското „пе“ ('''ף''').
+'''П''', '''п''' е [[буква]] от [[кирилица]]та. Обозначава [[беззвучна двубърнена преградна съгласна|беззвучната двубърнена преградна съгласна]] {{IPA|/p/}} - изговаряна пъ, в абревиатури пе. В [[старобългарски език|старобългарската]] азбука има название ПОКОН "покой", съответно в [[църковнославянски език|църковнославянската]] — {{кирилица|покой}}, което означава „мир“, „покой“, „спокойствие“, „отдих“, а така също и „кончина“. '''П''' в [[глаголица]]та се изписва така [[Картинка:GlagolitsaPokoj.gif|10px]] и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-та по ред, изглежда така [[Картинка:Early Cyrillic letter Pokoi.png|20px]] и притежаваща числова стойност 80. Произлиза непосредствено от [[гръцка азбука|гръцката]] буква '''[[Пи (буква)|пи]]''', а глаголическата буква прилича на семитското „пе“.
 При въвеждането на [[Граждански шрифт|гражданския шрифт]] първоначално буква '''П''' е изглеждала като латинската буква '''n''' (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнният му вариант остава да се употребява единствено в ръкописни и художествени шрифтове. В типографския [[курсив]] от средата на [[18 век|18]] до средата на [[19 век]] главната буква '''П''' има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременната главна буква '''Л'''. По това време буква '''Л''' има само островърха форма — '''Λ''', а не е с квадратен връх, както е днес.