Знеполе: Разлика между версии
-лични изследвания |
|||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
== Език == |
== Език == |
||
{{основна|Трънски говор}} |
|||
Местното население в Знеполе говори т.н. трънски говор, в който са запазени много славянски архаизми, като "он, она" (той, тя), "кошуля" (риза) и др. Характерна е и употребата на пълен член в мъжки род и в допълненията ("видех се с кметът" вм. видях се с кмета), както и употребата на падежни форми + членуване на думата, напр. "Я бех у градинуту" (Аз бях в градината). [http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=208978|'''Трънски речник''' вж. тук] |
|||
Местното население в Знеполе говори т.н. трънски говор, който има лексикални различия с книжовния език. Членът за мъжки род е -ът и има запазен агломеративен падеж: ''Я бех у градинуту''. [http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=208978|'''Трънски речник''' вж. тук] |
|||
== Топографска карта == |
== Топографска карта == |
||
Версия от 11:46, 13 февруари 2018
Знеполе (или Трънска котловина) е историко-географска област в Западна България, част от физико-географската област Краище, в Област Перник, обхващаща изцяло Трънската котловина.
География
Разположение, големина
Котловината е разположена по долината на река Ерма между планините Рудина, Милославска и Руй на север, Ездимирска и Стража на изток, Люляк (Люцкан планина), Лешниковска и Боховска на юг. Дължината ѝ от запад на изток е около 20 км, а ширината около 3,5 км. Площ 55 км2
Релеф, геоложки строеж
Оградните склонове на котловината на запад са стръмни, резки, с разседен произход, а на изток са полегати. Котловинното дъно е разположено на 700-800 м н.в. Околните ѝ склонове са изградени от гнайси, амфиболити, шисти, филити, пясъчници и варовици, а котловинното дъно — от плиоценски и кватернерни утайки. образувала се е в резултат от тектонско потъване през плиоцена и кватернера. По северната ѝ периферията широко разпространение имат наносните конуси.
Климат и води
Котловината има остър умереноконтинентален климат с чести температурни инверсии през студените зимни месеци. В град Трън през януари 1947 г. е измерена най-ниската температура в България -38,3°С. Средна годишна температура 8,4°С, средна януарска -2,8°С, средна юлска 17,8°С. Средна годишна валежна сума 582 мм.
Отводнява се от река Ерма и нейните леви (по-къси) и десни (по-дълги) притоци.
Почви, флора
Преобладаващите почви са алувиалните до долината на Ерма и притоците ѝ и канелени горски в останалата част. Склоновете ѝ са залесени със смесени и широколистни гори. По околните склонове растат диворастящи гъби и билки.
Има благоприятни условия за отглеждане на зърнени култури, картофи, овощия и зеленчуци, но през последните години поради силното обезлюдяване този поминък на населението е почти изоставен.
Селища
Център на областта е град Трън, а в котловината са разположени още 26 малки селца: Берайнци, Бохова, Бусинци, Велиново, Вукан, Главановци, Глоговица, Джинчовци, Ездимирци, Забел, Зелениград, Костуринци, Лешниковци, Милославци, Мрамор, Насалевци, Радово, Рани луг, Реяновци, Слишовци, Стайчовци, Стрезимировци, Студен извор, Туроковци, Цегриловци, и Ярловци.
Транспорт
През котловината преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:
- от изток на запад, по цялата ѝ дължина, на протежение от 20 км: участък от второкласен път № 63 Перник – Брезник – Трън – ГКПП "Стрезимировци".
- от север на юг, от град Трън до село Мрамор, на протежение от 8 км: участък от третокласен път № 637 Трън – Трекляно – Драговищица. Участъкът от пътя между селата Пенкьовци и Трекляно не е настлан и представлява полски (горски) път.
Език
Местното население в Знеполе говори т.н. трънски говор, който има лексикални различия с книжовния език. Членът за мъжки род е -ът и има запазен агломеративен падеж: Я бех у градинуту. Трънски речник вж. тук