Петко Кунин: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Vseznajko (беседа | приноси)
291 редакции
Редакция без резюме
Ред 42: Ред 42:
Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Политкомисар е на [[Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона]]. Участва многократно в бойни акции.
Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Политкомисар е на [[Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона]]. Участва многократно в бойни акции.


Министър на индустрията и занаятите (1947 – 1949). [[Министър на финансите на България|Министър на финансите]] (1949). Между 1944 и 1946 г. е завеждащ [[Отдел „Стопански“ при ЦК на БКП (1944 – 1950)|отдел „Стопански“ при ЦК на БКП]].<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP1.pdf Пътеводител по архивните фондове на ЦДА: Централен партиен архив, с. 363]</ref> В периода 1945 – 1948 година е член на [[Политбюро на ЦК на БКП]]. [[Секретариат на ЦК на БКП|Секретар на ЦК на БКП]] (1946 – 1947)<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X</ref>. През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с [[Трайчо Костов]].<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 30, 285 – 286 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>
Министър на индустрията и занаятите (1947 – 1949). [[Министър на финансите на България|Министър на финансите]] (1949). Между 1944 и 1946 г. е завеждащ [[Отдел „Стопански“ при ЦК на БКП (1944 – 1950)|отдел „Стопански“ при ЦК на БКП]].<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP1.pdf Пътеводител по архивните фондове на ЦДА: Централен партиен архив, с. 363]</ref> В периода 1945 – 1948 година е член на [[Политбюро на ЦК на БКП]]. [[Секретариат на ЦК на БКП|Секретар на ЦК на БКП]] (1946 – 1947)<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X</ref>. През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с [[Процес срещу Трайчо Костов|Трайчо Костов]].<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 30, 285 – 286 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>


Получава званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“.<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 366</ref>
Получава званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“.<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 366</ref>
Ред 68: Ред 68:
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
[[Категория:Процес срещу Трайчо Костов]]

Версия от 21:29, 13 февруари 2018

Петко Кунин
Секретар на ЦК на БКП
Мандат1946 – 1947
ПредшественикТрайчо Костов
НаследникНикола Павлов
Лична информация
Роден
Починал
Националност България
Полит. партияБКП (1945 – 1978)
Професияадвокат • политик
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   
Портал Портална икона Политика

Петко Георгиев Кунин е български финансист и политик от Българската комунистическа партия.

Участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, политкомисар на XI плевенска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Член на Политбюро на ЦК на БКП.

Биография

Роден е на 12 юли 1900 година в с. Михалци. Завършва право в Париж. Работи като юрисконсулт в Дирекцията за стопански грижи и юрисконсулт на Министерството на финансите до 1923 година. В периода 1923 – 1933 година е администратор и директор в Българската народна банка. Между 1933 и 1936 година е и неин подуправител.

Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Политкомисар е на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона. Участва многократно в бойни акции.

Министър на индустрията и занаятите (1947 – 1949). Министър на финансите (1949). Между 1944 и 1946 г. е завеждащ отдел „Стопански“ при ЦК на БКП.[1] В периода 1945 – 1948 година е член на Политбюро на ЦК на БКП. Секретар на ЦК на БКП (1946 – 1947)[2]. През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с Трайчо Костов.[3]

Получава званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“.[4]

Източници

  1. ↑ Пътеводител по архивните фондове на ЦДА: Централен партиен архив, с. 363
  2. ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X
  3. ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 30, 285 – 286.
  4. ↑ Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 366
Христо Лилков → министър на индустрията и занаятите (11 декември 1947 – 6 август 1949) → Вълко Гочев
Иван Стефанов → министър на финансите (6 август 1949 – 8 октомври 1949) → Кирил Лазаров
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петко_Кунин&oldid=8388612“.