Разлика между версии на „Английска ренесансова литература“

Направо към навигацията Направо към търсенето
+Лили и Наш
м (Премахнати редакции на 188.254.213.69 (б.), към версия на Ognyan61)
Етикет: Отмяна
(+Лили и Наш)
{{повече източници}}
 
'''АнглийскатаАнглийска ренесансова литература''' е литература, създадена по времето на [[Английски Ренесанс|Английския ренесанс]] от ранния 16-ти до ранниясредата на 17 век – период, наричан „ератачесто „ера на Шекспир“ или „[[Елизабетинска епоха]]“. Времето на най-голям разцвет е между 1578 и 1660 г. като това е период, по-продължителен от царуването на Елизабет, защото благоприятните условия продължават и по време на последвалите я на трона [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] и [[Чарлс I]] и са прекратени рязко с [[Английската гражданска война]], която рязко прекъсва периода на разцвет.
 
Културният център по времето на Елизабет е [[Лондон]], както за дворцовата, така и народната култура. Процъфтява [[театърът]] и английските драматурзи комбинират средновековния театър с преоткриване на римските автори – трагедиите на [[Луций Аней Сенека|Сенека]] и комедиите на [[Плавт]] и [[ТеренцииТеренций]]. Важен източник на ренесансови идеи е Италия, иа значителна роля за проникването им в Англия изиграва Джон Флорио (1553 – 1625), лингвист и лексикограф, чийто баща е италианец. Той е автор и на преводите на [[Монтен]] от френски на английски.<ref>Frances A. Yates, ''The life of an Italian in Shakespeare’s England''.</ref>
 
== Проза ==
=== Томас Мор ===
{{основна|Томас Мор}}
[[Файл:Hans Holbein, the Younger - Sir Thomas More - Google Art Project.jpg|мини|Авторът на „Утопия“* е писател, политик и религиозен деец.]]
[[Томас Мор]] е високопоставен кралски чиновник и религиозен деец, но също така и писател-хуманист. Пише стихове на латински и английски. Превежда на английски съчиненията на [[Джовани Пико дела Мирандола|Пико дела Мирандола]] (1463 – 1494), придружени от коментар и биография. Мор е също основоположник на английската [[историография]] с недовършената си „История на крал Ричард III“, отпечатана след екзекуцията му. Половин столетие по–късно тази книга е основният източник за Шекспир при написването на прочутата му историческа драма.
 
Славата си на хуманист Мор дължи главно на „[[Утопия (Томас Мор)|Утопия]]“. Мор завършва ръкописа си във Фландрия (Брюге), катоа отпечатването и е възложеновъзлага на Петрус Егидий, на когото е посветеноправи сърдечно четиристраничнопосвещение посвещениеот четири страници. Подобно на Еразмовата „Похвала на Глупостта“ книгата обхваща стотина страници и е написана на латински език. Първото издание е през 1516 г. в град Лувен[[Льовен]], а първото английско издание е осъществено едва през 1551 г. Ръкописният оригинал не е съхранен. Пълното заглавие на латински гласи „Златна книга, не по-малко полезна, отколкото забавна, за най-доброто държавно устройство и за новия остров Утопия“. Макар диалогът да заема съществено място в книгата, авторът избира белетристична рамка за повествованието с подчертано реалистично съдържание. Авторът описва пребиваването си по държавни дела в Брюге и как по време на пауза в преговорите се отбил в Антверпен при Петрус Егидий. Всъщност това е схема на действителните обстоятелства около издаването на книгата, но в белетристичната рамка е въведен един измислен герой – португалецът Рафаил Хитлодей, моряк и пътешественик, с когото Петрус Егидий запознава Мор. Той бил взел участие в три от четири скорошни морски пътешествия, като при последното от тях останал из новите земи и прекарал там пет години. Именно тогава Хитлодей попаднал на невероятния остров Утопия. По традиция по–голямо внимание се обръща на втората част от книгата, съдържаща социален проект за справедливо общество. Не по-малко значима е първата по-кратка част, в която авторът подлага на остра критика съвременното му общество.
 
С нея великият хуманист поставя началото на утопичната литература. Но докато през XVI – XVIIв в литературата преобладават утопиите, то през XIX – XХ в на мода излизат т.нар, антиутопии.
 
Сред най–популярните книги от епохата на Ранния английски ренесанс се нареждат и „Книга на Управника„ (1531) от Томъс Елиът, „Владетелят“ на Макиавели, “Придворният“ на Кастилионе.
 
Сред известните прозаици от периода са и Джон Лили (1553 – 1606) и Томас Наш. Лили е писател, поет, драматург и политик, известен с книгите си ''Euphues: The Anatomy of Wit'' (1578) и ''Euphues and His England'' (1580). Неговият маниерен литературен стил дори дава начало на термина ''euphuism''. Пиесата му ''Love's Metamorphosis'' оказва влияние върху ранната комедия на Шекспир ''[[Напразните усилия на любовта]]'',<ref>Kerrigan, J. ed. „Love's Labours Lost“, New Penguin Shakespeare, Harmondsworth 1982, ISBN 0-14-070738-7;</ref> а персонажите на ''Gallathea'' вероятно са повлияли върху други пиеси.<ref>„John Lilly and Shakespeare“, by C. C. Hense in the ''Jahrbuch der deutschen Shakesp. Gesellschaft'', vols. vii and viii (1872, 1873).</ref> Наш се счита за най-големия майстор на [[памфлет]]а.<ref name=nicholl>{{cite news|last1=Nicholl|first1=Charles|authorlink=Charles Nicholl|newspaper=London Review of Books|title='Faustus' and the Politics of Magic|accessdate=11 May 2015|date=8 March 1990|url=http://www.lrb.co.uk/v12/n05/charles-nicholl/faustus-and-the-politics-of-magic|pages=18 – 19}}</ref> Той е също драматург, поет и сатирик, като най-известната му творба е [[Пикаресков роман|пикаресковият роман]] ''The Unfortunate Traveller''.<ref name=to>{{cite news|author1=John O‘Connell|title=Sex and books: London's most erotic writers|url=http://www.timeout.com/london/books/sex-and-books-londons-most-erotic-writers|accessdate=26 November 2015|work=Time Out|date=28 February 2008}}</ref>
 
== Поезия ==
За упадъка на английската поезия към края на XV в и началото на XVI в английските историци на литературата са склонни да винят преди всичко [[Джефри Чосър|Чосър]]. Обновяването на английската лирика в началото на XVI ввек преминава под знака на италианското влияние и възприеманевъзприемането на новитенови поетични жанрове. Реформата в английската поезия се осъществява главно през 30-те и 40-те години на века и съвпада с края на управлението на [[Хенри VIII]]. Поетите, които я осъществяват, са близките до двора [[Томас Уайът]] и [[Хенри Хауърд, граф на Съри|Хенри Хауърд, граф Съри]]<ref>{{cite book |title= Западноевропейска литература, том 1|last= Хаджикосев|first= Симеон |authorlink=Симеон Хаджикосев |coauthors= |year= 2012|publisher=Сиела |location= София|isbn=978-954-28-1187-9 |pages= 756|url= |accessdate=}}</ref>.
=== Ранна Ренесансова поезия ===
За упадъка на английската поезия към края на XV в и началото на XVI в английските историци на литературата са склонни да винят преди всичко [[Джефри Чосър|Чосър]]. Обновяването на английската лирика в началото на XVI в преминава под знака на италианското влияние и възприемане на новите поетични жанрове. Реформата в английската поезия се осъществява главно през 30-те и 40-те години и съвпада с края на управлението на [[Хенри VIII]]. Поетите, които я осъществяват, са близките до двора [[Томас Уайът]] и [[Хенри Хауърд, граф на Съри|Хенри Хауърд, граф Съри]]<ref>{{cite book |title= Западноевропейска литература, том 1|last= Хаджикосев|first= Симеон |authorlink=Симеон Хаджикосев |coauthors= |year= 2012|publisher=Сиела |location= София|isbn=978-954-28-1187-9 |pages= 756|url= |accessdate=}}</ref>.
 
==== Томас Уайът ====
[[Файл:Tomwyat.JPG|мини|'''Сър Томас Уайът''' (на [[Английски език|английски]]: ''Sir Thomas Wyatt'') ([[1503]] – [[11 октомври]] [[1542]] г.) е един от първите поети на [[Английски ренесанс|английския ренесанс]]. Той въвежда стихотворната форма [[сонет]] в английската литература.]]
Поетическото наследство на [[Томас Уайът]] е скромно - – той е написал само 32 сонета, 12 от които са всъщност свободен превод от сонети на [[Франческо Петрарка|Петрарка,]] от когото той се учи. В няколко от сонетите на Уайът заключителните терцини са слети, като римната схема е разхлабена и творбата завършва с едно римувано двустишие. В стиховете му се намират редица несъвършенства: съкратени думи и неточни рими. За разлика от големия си вдъхновител [[Петрарка]] английският поет няма вкус към природните пейзажи, чийто майстор е италианецът. {{източник|Това придава на сонетите му известна тромавост|2018|02|06}}.
 
По образеца на Петрарка твърде популярни в началото на 80-те години стават сонетните цикли, посветени на дама. Началото полага [[Филип Сидни]] с цикъла „Астрофел и Стела“, написан около 1579 г. През 1592 г се появява цикълът „Дилайя“ на Даниел, още същата година излиза и „Диана“ на Кенстейбъл. Най–големите сонетисти на епохата са безспорно Сидни, Спенсър и Шекспир, а сред всички значителни поети стои и [[Кристофър Марлоу]], който подобно на Шекспир е бил драматург. Филип Сидни и [[Едмънд Спенсър]] са почти неразделни в историята на английската поезия, но двамата са твърде различни и по-скоро се допълват.
 
==== Едмънд Спенсър ====
[[Файл:EdmundSpenser.jpg|мини|'''Едмънд Спенсър''' ([[1552]] – [[13 януари]] [[1599]]) е виден английски поет, поет лауреат, най-известен със своята епична поема ''[[Кралицата на феите]]'', възхваляваща посредством фантастична [[алегория]] династията [[Тюдор]] и кралица [[Елизабет I]] (Глориана).]]
Едмънд Спенсър е най-значителният поет на английския Ренесанс. След като завършил колеж в Кеймбридж, младият Спенсър става секретар на граф Лестър. През тези години поетът създава първата си значителна творба „Овчарски календар“, която посвещава на Ф. Сидни. Първата публикация на младия поет бил преводът на шест сонета от [[Франческо Петрарка|Петрарка]] в 1569 г. Като лирик той е известен главно с цикъла си от 88 сонета, озаглавен по италиански модел „Аморети“ и посветен на бъдещата му съпруга Елизабет Бойл, като част от него е завършен след сватбата. Вероятно поради това сонетите са по-скоро банално подражание на Петрарка. Спенсър е автор на още една сватбена песен „Проталамий“, написана за високопоставен покровител. В младите си години поетът написал и „Химни на любовта и красотата“, които по-късно му се сторили елементарни и написал палинодии под заглавие „Химни на Божествената любов и на Божествената красота“. Безспорно внимание заслужава късният сборник на Спенсър „Жалби„, където се открояват елегията „Отломките на времето“, епитафията „Астрофел“, написана по повод смъртта на Филип Сидни, както и поемата „Приказка на майка Хюбард“. Сред късните работи на поета внимание заслужава и поемата „Завръщането на Колин Клаут“, съдържаща както автобиографични, така и сатирични черти. Според концепцията на Спенсър всеки приказен образ е трябвало да се раздвоява между традиционното си значение в алегорическата литература и съвременността.
 
==== Кристофър Марлоу ====
Сред големите английски ренесансови поети се откроява [[Кристофър Марлоу]]. С основание го определят като най-даровитият сред непосредствените предшественици на [[Уилям Шекспир|Шекспир]]. И двамата са от буржоазен произход: бащата на Шекспир е ръкавичар, този на Марлоу – обущар. Родени са в една и съща година, но Марлоу започва литературната си кариера по-рано. Кристофър Марлоу е бил изключително даровит поет: писал сонети и други стихотворения, много от които не са се съхранили. Автор е на недовършената малка поема „Херо и Леандър“. С „Херо и Леандър“ поетът спомага за превръщането на епилия във водещ жанр в елизабетинската поема. За разлика от големия стихотворен епос, наложен от Спенсър с „Кралицата на феите“, епилият представлява относителна кратка поема, с опростен сюжет, обикновено взет от античната митология. „Херо и Леандър“ останала недовършена поради неочакваната смърт на поета.
 
==== Уилям Шекспир ====
Античните сюжети били обща черта на елизабетинските епилии. Като автор на епилии Шекспир се нарежда сред най–значителните елизабетински поети, а като сонетист е сред най-едромащабните европейски лирици. Шекспировата сонетна поредица отчетливо се дели на две различни по обем части: първите 129 сонета са посветени на приятеля, а останалите 25 на загадъчната „смугла лейди„. В стиховете, посветени на загадъчната любима, Шекспир е по-игрив и по–шеговит. Някои изследователи на творчеството му смятат, че Смуглата дама е проекция на противоречивата двойствена природа на самия поет, раздвоен между мъжкото и женското начало. В елизабетинска Англия се развиват водещите жанрови разновидности на романа – пасторалът и реалистичният роман. Ренесансовият пасторал е модерната модификация на античната идилия, съобразена с условностите за изискания живот на придворната аристокрация.
 

Навигация