Господин Гочев: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Премахване на Категория:Носители на орден „Народна република България“; Добавяне на [[Категория:Носители на орден „Народна република... |
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Премахване на Категория:Служители на Държавна сигурност, ползвайки HotCat |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
{{СОРТКАТ:Гочев, Господин}} |
{{СОРТКАТ:Гочев, Господин}} |
||
[[Категория:Генерал-лейтенанти от НРБ]] |
[[Категория:Генерал-лейтенанти от НРБ]] |
||
[[Категория:Служители на Държавна сигурност]] |
|||
[[Категория:Генерали от Държавна сигурност]] |
[[Категория:Генерали от Държавна сигурност]] |
||
[[Категория:Български разузнавачи]] |
[[Категория:Български разузнавачи]] |
Версия от 11:28, 15 февруари 2018
Господин Гочев | |
български политик | |
Като офицер в милицията през 40-те години | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Партия | Българска комунистическа партия (1939 г.)[1] |
Господин Гочев Стоянов е български разузнавач и офицер, генерал-лейтенант от Държавна сигурност, АБПФК.
Биография
Роден е на 23 август 1915 г. в старозагорското село Обручище. От 1938 е член на БКП. Два пъти изключван от гимназия заради членството си в РМС. През 1934 г. е арестуван и лежи до ноември 1935 г. в следствието, докато е разследван, но е освободен поради липса на доказателства. През 1936 г. се записва в Хасковската гимназия, където става секретар на РМС. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война като член на БКП в Хасково. След 9 септември 1944 г. влиза в народната милиция. Става Околийски началник на МВР-Хасково. От 27 октомври 1944 г. е началник на участък със звание младши командир II степен. През 1945 г. изкарва двумесечен курс за командири на народната милиция. От 13 февруари 1946 г. е помощник-комендант на София. След две молби да бъде преназначен в отдел „Снабдителен“ в Дирекцията на народната милиция поради заболяване на бъбреците, което му пречи да си върши работата, той е преместен на 28 февруари 1947 г. През 1948 г. става член на Централния съвет на профсъюза на електроработниците. От януари 1949 г. е началник на отдел „Кадри“ в Министерството на електрификацията. До 17 юли 1951 г. е ръководител на сектор в отдел „Административен“ при ЦК на БКП. Считано от 1 август 1951 г. е взет на действителна военна служба. След това е назначен за заместник-началник на Първо управление на ДС като му е присвоено направо звание „подполковник“. От 19 януари 1952 г. е началник на Първо управление на ДС, където остава до 23 март 1964 г. През 1954 г. завършва едногодишна школа в СССР. От 1964 г. е на работа в Учебно-методическата комисия към Държавна сигурност. След това за кратко е началник на Групата за контрол и обобщаване на опита при ДС. От 3 декември 1965 г. до 10 август 1973 г. е заместник-завеждащ на отдел „Военен“ при ЦК на БКП. Освободен от действителна военна служба на 10 август 1973 г. поради здравословни причини. Умира на 28 март 1975 г.[2]
Военни звания
- подполковник от ДС – 16 ноември 1951
- полковник от ДС – 29 април 1952
- генерал-майор от ДС – 12 септември 1959
- генерал-лейтенант от ДС – 1969
Награди
- Орден „Червено знаме“ – 9 септември 1954
- Медал „За боева заслуга“ – 1956
- Орден „Народна република България“ III степен – 1959
Книги
- Бюро д-р Делиус, Изд. Народна култура, 1968
- Червените въгленчета, изд. на ОФ, 1972