Карбамид

Карбамид
Обща информация
Систематично име	Карбамид
Други имена	Карбонилдиамид Диамид Урея Пиагран
Молекулна формула	CH4N2O
SMILES
Моларна маса	60,06 g/mol
Външен вид	кристали
CAS номер	[57-13-6]
Свойства
Плътност и фаза	1,3230 g.cm−3, твърда
Разтворимост във вода	1000 g·l−1 (20 °C)
В етанол	50 g·l−1 (20 °C)
Точка на топене	132.5 – 134.5 °C
Точка на кипене
Киселинност (pKa)
Вискозитет
Диполен момент
Опасности
Основни опасности	?
Точка на възпламеняване
Допълнителни данни
Структура и свойства	n, εr, и др.
Термодинамични данни	Фазово поведение Твърдо състояние, течност, газ
Спектрални данни	УВ, ИЧ, ЯМР, МС
Сродни съединения
Сродни съединения
Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки

Карбамид (също урея или карбонилдиамид; да не се бърка с пикочна киселина) е органично съединение, краен продукт на обмяната на веществата при много животни, получен при разграждането на азотните съединения (напр. аминокиселини). Отделя се отделя чрез урината. Чистият карбамид е бяло кристално вещество със слаб мирис на амоняк.

История

Файл:Urea3D.png

модел на карбамида.

Карбамидът е първото синтетично получено органично съединение. Открит е през 1773 от Hilaire Rouelle. През 1828 е синтезиран за първи път от Фридрих Вьолер (на немски Friedrich Wöhler) при реакция на калиев цианат и амониев сулфат, което противоречало на тогавашното схващане, че органичните съединения могат да се синтезират само от живи същества чрез така наречената „жива сила“ „vis vitalis“. Това поставя началото на органичната химия.

Физиология

Карбамид се получава при белтъчната обмяна на веществата. За да се избегне отделянето на амоняк (NH₃) при разграждането на белтъците, техните аминогрупи се свързват в черния дроб към безвредната молекула на карбамида.

Приложение

Поради високото си съдържание на азот (46%), карбамидът е най-значимият азотен тор в световен мащаб.

Свойства

Индустриален синтез

Карбамидът се произвежда индустриално в големи количества. Например през 2004 г. в света са произведени 127 млн. тона карбамид.

Уравнения:

$\mathrm {2\ NH_{3}+CO_{2}\longrightarrow \lbrack H_{2}N{-}CO{-}O\rbrack NH_{4}}$

от амоняк и въглероден двуокис се получава амониев карбамат.

$\mathrm {\lbrack H_{2}N{-}CO{-}O\rbrack NH_{4}\longrightarrow H_{2}N{-}CO{-}NH_{2}+H_{2}O}$

амониевия карбамат се разпада до карбамид и вода.

Това е т. нар. процес на Бош—Майзер (Bosch—Meiser), разработен през 1922 г. Сумарният топлинен ефект е положителен.