Мартин Скорсезе

Мартин Скорсезе Martin Scorsese
американски режисьор
През 2007 година
Роден	17 ноември 1942 г. Ню Йорк, САЩ
Религия	католицизъм
Режисура
Активност	От 1962 г.
Оскари	Най-добър режисьор: 2006 „От другата страна“
Награди Еми	Изключителна режисура на драматичен сериал: 2011 „Престъпна империя“ Изключителна режисура на неигрално предаване, Изключително неигрално предаване: 2012 „Джордж Харисън: Да живееш в един материален свят“
Златен глобус	Най-добър режисьор: 2003 „Бандите на Ню Йорк“ 2007 „От другата страна“ 2012 „Изобретението на Хюго“ Сесил Демил: 2010
Награди на БАФТА	Най-добър филм, Най-добър режисьор, Най-добър сценарий: 1991 „Добри момчета“ Почетно членство: 2012
Награди Грами	Най-добър музикален филм: 2006 „Боб Дилън: Търся път към дома“
Други награди	„Бодил“, „Сезар“
Семейство
Съпруга	Изабела Роселини (1979 – 1982) Барбара Де Фина (1985 – 1991)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Мартин Скорсезе в Общомедия

Мартин Чарлс Скорсезе (Шаблон:Lang-en) е американски кинорежисьор, сценарист, продуцент и актьор от италиански произход, носител на награди „Оскар“, „Сезар“, „Грами“, две награди „Бодил“, три награди „Еми“, по четири награди на „БАФТА“ и „Златен глобус“. Номиниран е за награда „Хюго“, две награди „Сатурн“ и четири награди „Сателит“. От 2003 г. има звезда на Холивудската алея на славата.

Биография

Мартин Скорсезе е роден на 17 ноември 1942 г. в кв. Флашинг, Куинс, Ню Йорк.

Скорсезе първоначално планира да се посвети на религията и да стане духовник, като някои от филмите му носят белега на католическото му възпитание. Слабо дете, Скорсезе прекарва много време у дома, гледайки какво се случва на улицата. Често посещава кинопрожекции и по-късно се решава да стане филмов деец.

Кариера

Скорсезе се ползва с уважение от филмовите критици, като често темите, които поставя, са ситуирани в границите на вътрешноградското безредие, насилието и секса. След няколко номинации за „Оскар“, през 2007 г. Скорсезе най-сетне получава престижната награда за филма си „От другата страна“.

Ранни години

Скорсезе учи режисура в Нюйоркския университет, където създава късометражните филми   What's a Nice Girl Like You Doing in a Place Like This? (1963) и It’s not just you, Murray! (1964).

Най-известният му късометражен филм от този период е черната комедия The Big shave  (1967),  с участието на Питър Бернут. Филмът е обвинителен акт за участието на Америка във войната във  Виетнам, което е подчертано и в  алтернативното заглавие Viet '67.  

През 1967 г. Скорсезе прави първия си пълнометражен черно -бял филм I Call First, който по-късно е преименуван на Who’s that knocking on my door.  В него взимат участие неговите състуденти – актьорът Харви Кайтел и монтажистката Телма Шунмейкър, с които той ще продължава да работи през годините.

70-те

През 70-те Скорсезе става приятел с влиятелни филмови дейци: Франсис Форд Копола, Джордж Лукас, Стивън Спилбърг и Брайън де Палма. Именно де Палма го запознава с Робърт Де Ниро.  През този период Скорсезе работи като асистент- режисьор и един от монтажистите на документалния филм  Уудсток (1970) и се среща с актьора- режисьор Джон Касаветис, който  ще се превърне в негов близък приятел и ментор.

През 1972 година Скорсезе заснема филма Boxcar Bertha за продуцента на нискобюджетни филми Джон Корман ( помагал на режисьори като Копола и Джеймс Камерън в началото на кариерите им) , който ще го научи как да снима развлекателни филми с много малко пари и в кратък срок. Това ще му е от полза в предстоящите предизвикателства.  Касаветис насърчава Скорсезе да прави филмите, които наистина иска , а не да работи по проектите на някой друг.

Така идва мигът на Mean Streets/ Коварни улици-  истинският пробив за Скорсезе, Харви Кайтел и Робърт де Ниро.  Филмът поставя началото на неповторимия стил на режисьора. Всички елементи на неговото кино са тук-яркият диалог, бурното действие, черен хумор, реалистичен подход  при показване на насилието, предателство, католическа вина, човекът търсещ изкупление.

„Коварни улици“ отдава почит на френската нова вълна, но и се преплита с гангстерския жанр и документалния автентизъм. Филмът е почти автобиографичен, посветен на баща му и чичо му и окончателно белязва приемането от Скорсезе на неговия италиански (сицилиански) произход.

През 1974 г. актрисата Елън Бърстин избра Скорсезе да я режисира във филма  "Алис не живее вече тук. ". За своето изпълнение тя печели награда „Оскар“.  Макар и добре приет от критика и публика, филмът остава аномалия в ранната кариера на режисьора, тъй като се фокусира върху централен женски персонаж.

След това Скорсезе се завръща в  своя квартал  „Малката Италия“ в  Ню Йорк, за да изследва етническите си корени и заснема документалния филм „Италоамериканци“ с участието на родителите си Чарлс и Катрин Скорсезе.

„Шофьор на такси“ (1976 г.)  е  тъмният, градски кошмар на Скорсезе за бавното настъпване на лудостта при един самотен човек. Филмът утвърждава Скорсезе като режисьор и привлича вниманието към оператора Майкъл Чапман, чийто стил е насочен към високите контарсти, силни цветове и сложни движения на камерата. Главната роля се изпълнява от Робърт Де Ниро- като тревожният и психотичен Травис Бикъл. Младата Джоди Фостър  прави своя пробив  с противоречивата си роля на непълнолетна проститутка, а Харви Кайтел е в ролята на нейния сутеньор.

„Шофьор на такси“ бележи началото на серия от сътрудничества между  Скорсезе и сценариста Пол Шрейдър.

„Шофьор на такси‘ печели „Златна палма“ в Кан през 1976 година и получава четири номинации за Оскар, включително за „На-добър филм“.

.Огромният успех на филма насърчава Скорсезе да продължи напред с първия си високобюджетен проект: стилизираният мюзикъл  „Ню Йорк, Ню Йорк“  Това е почит на режисьора към родния му град , както и към класическия музикален холивудски филм, но претърпява пълен провал в  бокс офисите. Филмът е с участието на Лайза Минели и трето сътрудничество с Робърт де Ниро.  Запомнен е най-вече , заради заглавната си тема, изпълнена и популяризирана от Франк Синатра.

Филмът има слаб прием и сред критиците и цялостният неуспех на филма потапя Скорсезе в дълбока депресия, задълбочава зависимостта му от кокаин и въпреки спорадични документални филми, той не снима нищо няколко години.

Филмография

Звездата на Скорсезе на Холивудската алея на славата

Режисьор

Игрални филми

година	филм	оригинално заглавие	бележки
1967	Кой чука на вратата ми	Who's That Knocking at My Door
1972	Бърта бяга	Boxcar Bertha
1973	Коварни улици	Mean Streets
1974	Алис не живее вече тук	Alice Doesn't Live Here Anymore
1976	Шофьор на такси	Taxi Driver
1977	Ню Йорк, Ню Йорк	New York, New York
1980	Разяреният бик	Raging Bull
1983	Кралят на комедията	The King of Comedy
1985	След работа	After Hours
1986	Цветът на парите	The Color of Money
1988	Последното изкушение на Христос	The Last Temptation of Christ
1989	Нюйоркски истории	New York Stories (Life Lessons)	сегмент: Уроците на живота
1990	Добри момчета	Goodfellas
1991	Нос Страх	Cape Fear
1993	Невинни години	The Age of Innocence
1995	Казино	Casino
1997	Кундун	Kundun
1999	До краен предел	Bringing Out the Dead
2002	Бандите на Ню Йорк	Gangs of New York
2004	Авиаторът	The Aviator
2006	От другата страна	The Departed
2010	Злокобен остров	Shutter Island
2011	Изобретението на Хюго	Hugo
2013	Вълкът от Уолстрийт	The Wolf of Wall Street
2016	Мълчание	Silence

Документални филми

• „Последният валс“ (1978)
• „Носталгия по дома“ (2003)

Сценарист

• „Коварни улици“ (1973)
• „Добри момчета“ (1990)
• „Невинни години“ (1993)
• „Казино“ (1995)

Актьор

• „Телевизионно състезание“ (1994)
• „Музата“ (1999)

Външни препратки

• Мартин Скорсезе в Internet Movie Database