Валтер Кемповски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Darldarl (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
| националност = {{DEU}}
| националност = {{DEU}}
| период =
| период =
| жанрове = [[проза]], [[есе]], [[публицистика]]
| жанрове = [[проза]], [[есе]] [[драма|радиодрама]], [[публицистика]]
| теми =
| теми =
| направление =
| направление =
Ред 20: Ред 20:
| деца =
| деца =
}}
}}
'''Валтер Кемповски''' ({{lang-de|Walter Kempowski}}) е немски [[писател]], [[есе]]ист, [[историк]], [[публицист]] и автор на [[биография|биографии]].
'''Валтер Кемповски''' ({{lang-de|Walter Kempowski}}) е немски [[писател]], известен преди всичко с автобиографичните си романи от поредицата ''„Немски хроники“'', а също с проекта си ''„Ехолот“'', в който чрез колажи от дневници, писма и други свидетелства от всекидневието създава картина на своето време.


== Биография ==
== Биография ==
Валтер Кемповски е роден в [[Росток]]. Баща му е собственик на корабоплавателна компания, а майка му е дъщеря на търговец от [[Хамбург]]. През 1935 г. момчето тръгва на училище и през 1939 г. влиза в местната [[гимназия]].
Валтер Кемповски е роден през 1929 г. в [[Росток]]. Баща му е собственик на корабоплавателна компания, а майка му е дъщеря на търговец от [[Хамбург]]. През 1935 г. момчето започва основното си образование и през 1939 г. влиза в местната [[гимназия]].


Като младеж Кемповски покрай по-големия си брат развива вкус към американския [[джаз]] и суинг-музиката, но става член на задължителната [[Хитлерюгенд|Хитлерова младеж]] и поради „нездравия“ си интерес е пратен в наказателно подделиние на организацията.
Като младеж Кемповски покрай по-големия си брат развива вкус към американския [[джаз]] и суинг-музиката. Става член на задължителната [[Хитлерюгенд|Хитлерова младеж]], но поради „нездравите“ си интереси е пратен в наказателно подделение на организацията.


В началото на 1945 г. Кемповски е мобилизиран като помощник в зенитната артилерия на [[Луфтвафе на Третия райх|Луфтвафе]] и служи в специална част за изпълняване на куриерски функции. Бащата на Кемповски постъпва доброволно на военна служба още в началото и загива в битка през 1945 г.
В началото на 1945 г. Кемповски е мобилизиран като помощник в зенитната артилерия на [[Луфтвафе на Третия райх|Луфтвафе]] и служи в специална част с куриерски функции. Бащата на Кемповски още в началото постъпва на военна служба като доброволец и загива в битка през 1945 г.


След края на [[Втора световна война|войната]] работи за американските окупационни войски във [[Висбаден]]. При едно посещение при майка си в Росток през март 1948 г. Кемповски е арестуван от съветската служба за сигурност [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Заедно с брат си е осъден от съветски трибунал като американски шпионин на 25 години [[концлагер|трудов лагер]]. Майка им е осъдена на 10 години принудителен труд поради „недоносителство за агенти на чуждестранни тайни служби“. Валтер Кемповски трябва да изтърпи наказанието си в тогавашния затвор в [[Бауцен]]. Там през 1953 г. за няколко седмици е държан в карцер поради обвинението, че е основал християнско подмолно движение. През 1954 г. става ръководител на затворническия хор.
След края на [[Втора световна война|войната]] Кемповски работи за американските окупационни власти във [[Висбаден]]. При едно посещение при майка си в Росток през март 1948 г. е арестуван от съветската служба за сигурност [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]]. Заедно с брат си е осъден от съветски трибунал на 25 години [[концлагер|трудов лагер]] като американски шпионин. Майка им е осъдена на 10 години принудителен труд поради „недоносителство за агенти на чужди тайни служби“.


Валтер Кемповски изтърпява наказанието си в тогавашния затвор в [[Бауцен]]. През 1953 г. за няколко седмици е държан в единочка поради подозрението, че е основал християнско подмолно движение. През 1954 г. става ръководител на затворническия хор.
Преживяванията с в Бауцен пресъздава литературно в първата си книга ''„В блока. Затворнически записки“''. („Im Block, ein Haftbericht“) (1969)


Преживяванията в Бауцен Кемповски пресъздава в първата си книга ''„В блока. Затворнически записки“''. („Im Block, ein Haftbericht“) (1969)
През март 1956 г. Кемповски е освободен предсрочно след осемгодишен престой в затвора. Първоначално заминава за [[Хамбург]] при майка си, която е освободена още през 1954 г. Там започва да си води редовно дневник. През 1957 г. полага матура в [[Гьотинген]] и започва да следва там [[педагогика]]. След 1960 г. работи като основен учител в различни места и градчета.


През март 1956 г. Валтер Кемповски е освободен предсрочно след осем години, прекарани в затвора. Първоначално заминава за [[Хамбург]] при майка си, която е освободена още през 1954 г. Там започва да си води редовно дневник. През 1957 г. полага матура в [[Гьотинген]] и записва да следва [[педагогика]]. След 1960 г. работи като основен учител в различни градчета.
През 2005 г. завършва огромната си творба ''„Ехолот“'' („Das Echolot“), колекция от [[колаж]]и и текстове за многобройни хора, живели в условията на войната. В сборника са включени хиляди лични [[документ]]и, [[писмо|писма]], изрезки от [[вестник|вестници и]] непубликувани [[автобиография|автобиографии]], събирани от автора в продължение на повече от двадесет години.


През 2005 г. Кемповски завършва огромната си творба ''„Ехолот“'' („Das Echolot“), колекция от [[колаж]]и и текстове за многобройни хора, живели в условията на войната. В сборника са включени хиляди лични [[документ]]и, [[писмо|писма]], изрезки от [[вестник|вестници]] и непубликувани [[автобиография|автобиографии]], събирани от автора в продължение на повече от двадесет години.
Кемповски умира на 78-годишна възраст от [[рак на дебелото черво]].

Създал си литературна слава, Валтер Кемповски умира на 78-годишна възраст от [[рак на дебелото черво]].


== Библиография ==
== Библиография ==
Ред 153: Ред 155:
[[Категория:Германски есеисти]]
[[Категория:Германски есеисти]]
[[Категория:Германски публицисти]]
[[Категория:Германски публицисти]]
[[Категория:Германски драматурзи]]
[[Категория:Лагеристи в ГУЛАГ]]
[[Категория:Лагеристи в ГУЛАГ]]
[[Категория:Носители на награди на Германия]]
[[Категория:Носители на награди на Германия]]

Версия от 20:54, 21 февруари 2018

Валтер Кемповски
Walter Kempowski
Валтер Кемповски
Валтер Кемповски
Роден29 април 1929 г.
Починал5 октомври 2007 г. (78 г.)
Професияписател
Националност Германия
Жанрпроза, есе радиодрама, публицистика
Награди„Федерален орден за заслуги“ (1996)
Награда Томас Ман (2005)
Подпис
Уебсайт
Валтер Кемповски в Общомедия

Валтер Кемповски (Шаблон:Lang-de) е немски писател, известен преди всичко с автобиографичните си романи от поредицата „Немски хроники“, а също с проекта си „Ехолот“, в който чрез колажи от дневници, писма и други свидетелства от всекидневието създава картина на своето време.

Биография

Валтер Кемповски е роден през 1929 г. в Росток. Баща му е собственик на корабоплавателна компания, а майка му е дъщеря на търговец от Хамбург. През 1935 г. момчето започва основното си образование и през 1939 г. влиза в местната гимназия.

Като младеж Кемповски покрай по-големия си брат развива вкус към американския джаз и суинг-музиката. Става член на задължителната Хитлерова младеж, но поради „нездравите“ си интереси е пратен в наказателно подделение на организацията.

В началото на 1945 г. Кемповски е мобилизиран като помощник в зенитната артилерия на Луфтвафе и служи в специална част с куриерски функции. Бащата на Кемповски още в началото постъпва на военна служба като доброволец и загива в битка през 1945 г.

След края на войната Кемповски работи за американските окупационни власти във Висбаден. При едно посещение при майка си в Росток през март 1948 г. е арестуван от съветската служба за сигурност НКВД. Заедно с брат си е осъден от съветски трибунал на 25 години трудов лагер като американски шпионин. Майка им е осъдена на 10 години принудителен труд поради „недоносителство за агенти на чужди тайни служби“.

Валтер Кемповски изтърпява наказанието си в тогавашния затвор в Бауцен. През 1953 г. за няколко седмици е държан в единочка поради подозрението, че е основал християнско подмолно движение. През 1954 г. става ръководител на затворническия хор.

Преживяванията в Бауцен Кемповски пресъздава в първата си книга „В блока. Затворнически записки“. („Im Block, ein Haftbericht“) (1969)

През март 1956 г. Валтер Кемповски е освободен предсрочно след осем години, прекарани в затвора. Първоначално заминава за Хамбург при майка си, която е освободена още през 1954 г. Там започва да си води редовно дневник. През 1957 г. полага матура в Гьотинген и записва да следва педагогика. След 1960 г. работи като основен учител в различни градчета.

През 2005 г. Кемповски завършва огромната си творба „Ехолот“ („Das Echolot“), колекция от колажи и текстове за многобройни хора, живели в условията на войната. В сборника са включени хиляди лични документи, писма, изрезки от вестници и непубликувани автобиографии, събирани от автора в продължение на повече от двадесет години.

Създал си литературна слава, Валтер Кемповски умира на 78-годишна възраст от рак на дебелото черво.

Библиография

  • Im Block, ein Haftbericht, 1969
  • Deutsche Chronik I. Aus großer Zeit, 1978
  • Deutsche Chronik II. Schöne Aussicht, 1981
  • Deutsche Chronik III. Haben Sie Hitler gesehen?, 1973[1]
  • Deutsche Chronik IV. Tadellöser & Wolff, 1971
  • Deutsche Chronik V. Uns geht’s ja noch gold, 1972
  • Deutsche Chronik VI. Haben Sie davon gewußt?, 1979[1]
  • Deutsche Chronik VII. Ein Kapitel für sich, 1975
  • Deutsche Chronik VIII. Schule (Immer so durchgemogelt. Erinnerungen an unsere Schulzeit), 1974
  • Deutsche Chronik IX. Herzlich willkommen, 1984, 1997
  • Das Echolot. Ein kollektives Tagebuch Januar und Februar 1943, 4 Bde., 1993
  • Das Echolot. Fuga furiosa. Ein kollektives Tagebuch Winter 1945 4 Bde, 1999
  • Das Echolot. Barbarossa '41. Ein kollektives Tagebuch, 2002
  • Das Echolot. Abgesang '45. Ein kollektives Tagebuch, 2005
  • Culpa. Notizen zum Echolot, 2005
  • Träumereien am elektrischen Kamin (Hörspiel), 1971
  • Ausgeschlossen (Hörspiel), 1972
  • Haben Sie Hitler gesehen? (Hörspiel), 1973
  • Der Hahn im Nacken. Mini-Geschichten, 1973
  • Walter Kempowskis Harzreise erläutert, 1974
  • Beethovens Fünfte (Hörspiel), 1975
  • Alle unter einem Hut, 1976
  • Wer will unter die Soldaten, 1976
  • Unser Herr Böckelmann, 1979
  • Mein Lesebuch, 1980
  • Moin Vaddr läbt (Hörspiel), 1980
  • Kempowskis einfache Fibel, 1980
  • Führungen – ein deutsches Denkmal (Hörspiel), 1982
  • Herrn Böckelmanns schönste Tafelgeschichten, 1983
  • Alles umsonst (Hörspiel), 1984
  • Haumiblau. 208 Pfenniggeschichten für Kinder, 1986
  • Der Landkreis Verden – ein Portrait, 1987
  • Hundstage, 1988
  • Alkor, Tagebuch, 1989, 2001
  • Ein Knie geht einsam durch die Welt (als Herausgeber), 1989
  • Sirius. Eine Art Tagebuch, 1990
  • In Rostock, 1990
  • Mark und Bein. Eine Episode, 1992
  • Mein Rostock, 1994
  • Der arme König von Opplawur. Ein Märchen, 1994
  • Weltschmerz. Kinderszenen fast zu ernst, 1995
  • Der Krieg geht zu Ende. Chronik für Stimmen (Hörspiel, 9 Std.), 1995
  • Bloomsday '97, 1997
  • Heile Welt, 1998
  • Der rote Hahn. Dresden 1945, 2001
  • Letzte Grüße, 2003
  • Das 1. Album. 1981–1986, 2004
  • Hamit. Tagebuch 1990, 2006
  • Alles umsonst, 2006
  • Somnia. Tagebuch 1991, 2008
  • Langmut. Gedichte, 2009
  • Umgang mit Größen. Meine Lieblingsdichter – und andere, 2011
  • Wenn das man gut geht! Aufzeichnungen 1956–1970, 2012
  • Plankton. Ein kollektives Gedächtnis (Hrsg. von Walter Kempowski und Simone Neteler), 2014

Награди и отличия

  • 1971: Награда Лесинг на град Хамбург (стипендия)
  • 1972: Награда Вилхелм Раабе
  • 1972: Награда Андреас Грифиус
  • 1976: Karl-Sczuka-Preis des SWR für Beethovens Fünfte
  • 1978: Niedersächsischer Staatspreis|Niedersachsenpreis der Kategorie Publizistik
  • 1980: Bambi (Auszeichnung)
  • 1980: Jakob-Kaiser-Preis
  • 1981: Hörspielpreis der Kriegsblinden
  • 1982: Fritz-Reuter-Medaille der Landsmannschaft Mecklenburg
  • 1984: Mecklenburger Kulturpreis der Landsmannschaft Mecklenburg
  • 1994: Литературна награда на Фондация „Конрад Аденауер“ für „Das Echolot“
  • 1994: Ehrenbürger der Hansestadt Rostock
  • 1995: Награда Уве Йонзон für „Das Echolot“
  • 1996: Verleihung des Verdienstorden der Bundesrepublik Deutschland
  • 2000: Heimito von Doderer-Literaturpreis
  • 2002: Ehrendoktorwürde der Universität Rostock
  • 2002: Dedalus-Preis für Neue Literatur
  • 2002: Nicolas Born-Preis des Landes Niedersachsen
  • 2003: Honorarprofessur für Neuere Literatur- und Kulturgeschichte der Universität Rostock
  • 2003: Hermann-Sinsheimer-Preis
  • 2004: Großes Verdienstkreuz des Niedersächsischen Verdienstordens
  • 2004: Doctor of Humane Letters Degree, Ehrendoktorwürde des Juniata College in Huntington (Pennsylvania, USA)
  • 2004: Mercator-Professur an der Universität Duisburg-Essen
  • 2005: Награда Томас Ман на град Любек
  • 2005: Hans-Erich-Nossack-Preis des Bundesverbandes der Deutschen Industrie
  • 2005: Internationaler Buchpreis Corine
  • 2005: Ehrenpreis des Bayerischen Ministerpräsidenten
  • 2006: Hoffmann-von-Fallersleben-Preis
  • 2006: Kulturpreis des Landes Mecklenburg-Vorpommern
  • 2006: Verleihung des Großen Bundesverdienstkreuzes mit Stern
  • 2007: Ehrenmitglied der Freien Akademie der Künste in Hamburg
Паметник на Кемповски в Росток (2009)

Признание

  • През 2009 г. по повод 80-годишнината на писателя част от пристанището на град Росток е наречено Кемповски бряг и е открит негов паметник.
  • В Хамбург на всеки две години се присъжда литературната награда „Валтер Кемповски“.
  • Астероид (11789 Кемповски) е наречен на писателя.

Бележки

Външни препратки