Разлика между версии на „Мартин Скорсезе“

Направо към навигацията Направо към търсенето
→‎Кариера: допълнения
(→‎80-те: препратка)
(→‎Кариера: допълнения)
 
През 1987 Скорсезе заснема легендарния клип към песента на [[Майкъл Джаксън]] “Bad”.
 
=== 90-те ===
След десетилетие на предимно смесени резултати, гангстерският епос  [[Добри момчета]] (1990) е  филмът, който връща във  форма Скорсезе по безапелационен начин. Де Ниро и [[Джо Пеши]] са на виртуозно ниво , напълно следвайки блестящата режисура на Скорсезе , като по този начин възстановяват, подобряват и утвърждават репутацията му.  
 
Филмът е номиниран за шест награди "Оскар", включително "Най-добър филм" и "Най-добър режисьор".  Това е трета номинация , която Скорсезе получава, но отново губи- този път от дебютанта в режисурата [[Кевин Костнър]] за филма му „[[Танцуващият с вълци|Танцуващият с вълци“.]] Джо Пеши печели  Оскар за най-добър поддържащ актьор, а филмът обира и множество други награди, включително пет статуетки от  BAFTA и Сребърен лъв от фестивала във Венеция.
 
През 1990 година, Скорсезе снима и  единствения си късометражен документален филм- Произведено в Милано, който е за модния дизайнер [[Джорджо Армани]].
 
През 1991 година излиза [[Нос Страх (филм, 1991)|Нос Страх]], римейк на култов филм от 1962 година, който носи същото име. Това е и седма колаборация на режисьора с Робърт де Ниро.  Филмът е заявка за касов хит със своя стилизиран трейлър, напомнящ на Алфред Хичкок и  филмът „Нощта на ловеца“ (1955) на Чарлс Лаутън. Скорсезе експериментира с визуални трикове и ефекти.  Въпреки смесените оценки сред критиците, филмът получава две номинации за Оскар и печели 80 млн. долара само в САЩ, което го прави финансово  най-успешният филм на Скорсезе до илизането на [[Авиаторът|Автиаторът]] (2004) и  [[От другата страна]] (2006)
 
[[Невинни години (филм, 1993)|Невинни години]] (1993) е адаптация  по едноименния роман на Едит Уортън, който дава поглед към живота и интригите във високото общество на Ню Йорк в края на 19 век. Филмът е възхваляван от критиците, но се проваля в боксофисите. Всички  са изненадани от това, че Скорсезе прави филм за изгубената романтика и то в епоха, но режисьорът още от началото заявява , че това е личен проект , а не работа към някое студио.
 
Скорсезе е силно привлечен от героите и историята на текста на Уортън и иска  неговият филм да бъде толкова богато емоционално преживяване, колкото книгата е била за самия него. Без  традиционните академични адаптации на литературни произведения. За тази цел Скорсезе търси вдъхновение от различни филми от периода, които му въздействат емоционално- на Орсън Уелс, Лукино Висконти и Роберто Роселини.
 
Наличието на изгубено общество, загубени ценности, както и подробно пресъздаване на социални обичаи и ритуали продължава традицията на филмите на тези режисьори.
 
[[Невинни години (филм, 1993)|Невинни години]] привлича общественото внимание, особено в страни като Великобритания и Франция, но все още е до голяма степен пренебрегван в Северна Америка. Филмът има пет номинации за Оскар (включително и за Скорсезе за най-добър адаптиран сценарий, написан заедно с Джей Кокс). Филмът печели Оскар за костюм дизайн. Това е и първото сътрудничество на Скорсезе с актьора [[Даниъл Дей-Люис|Даниел Дей-Луис]], с когото ще работи отново в  Бандите на Ню Йорк.
 
[[Казино (филм)|Казино]] (1995 г.), подобно на Невинни години се съсредоточава върху историята на мъж, чийто добре подреден живот е нарушен от пристигането на непредсказуеми сили. Фактът, че това е насилствен гангстерски филм, го прави вълнуващ за феновете на режисьора, които са били объркани от очевидното откъсване от престъпната тема в предишния му филм.
 
Казино е успех в боксофиса, но получава смесени оценки, най-вече заради стилистичните си прилики с Добри момчета и прекомерното насилие. Много от символите и триковете на Добри момчета се появяват и в Казино непокътнати, начело с кастинга на Робърт де Ниро и Джо Пеши, който отново играе неубоздан психопат. Шарън Стоун получава номинация за най-добра актриса за изпълнението си във филма. Скорсезе също взима епизодично участие като комарджия на една от масите.
 
Ако Невинни години е объркал някои от верните фенове на Скорсезе, тогава Кундун (1997)  прави и  още няколко крачки по-нататък.  Филмът разказва за ранния живот на 14-ия Далай Лама, нахлуването на Китайската освободителна армия в Тибет и последвалите Далай Лама в неговото изгнание в Индия. Темите за религия, вяра и човешки дух, които вълнуват Скорсезе както в киното, така и в живота намират пълно проявление в този филм, в който режисьорът използва нов наративен и визуален подход.   Драматичните моменти са заменени от образи, които потапят в транс, в медитативно състояние.
 
Филмът внася смут за своя дистрибутор - Buena Vista Pictures, който планира значително разширяване на китайския пазар по онова време. Оттеглянето на наякои продуценти  повлиява на търговския успех на филма, но не и на приема му, който предимно   положителен.
 
Кундун е вторият опит на Скорсезе  да представи живота на един велик религиозен водач, след Последното изкушение на Христос.
 
До краен предел (1999) е връщане към познатата територия и жанр. Отново успешно сътрудничество със сценариста Пол Шрейдър. В главните роли са Никълъс Кейдж, Джон Гудман, Том  Сийзмор и Патриша Аркет.
 
== Филмография ==
29

редакции

Навигация