Сети I: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
'''Сети I''' (''Menmaatre Sety Merenptah''), е втори [[фараон]] от [[XIX династия]] на [[Древен Египет]]. Вероятно управлява ок. 1290 – 1279 г. пр.н.е. или 1294 – 1279 г. пр.н.е., които са най-общоприетите датировки.
'''Сети I''' (''Menmaatre Sety Merenptah''), е втори [[фараон]] от [[XIX династия]] на [[Древен Египет]]. Вероятно управлява ок. 1290 – 1279 г. пр.н.е. или 1294 – 1279 г. пр.н.е., които са най-общоприетите датировки.


Енергичен военачалник и строител, Сети I е един от забележителните владетели на Древен Египет, макар че славата и постиженията му по-късно били надминати от неговия син и наследник [[Рамзес II]]. Главната заслуга на Сети I е възстановяването на египетското военно-политическото влияние в [[Леванта]], отслабено през късната [[XVIII династия]]. Опитът за възобновяване на имперската политика от времето на фараоните-завоеватели е до голяма степен успешен, въпреки че последствията от победите не се оказват достатъчно решаващи и дълготрайни.
Енергичен военачалник и строител, Сети I е един от забележителните владетели на Древен Египет, макар че славата и постиженията му по-късно са надминати от неговия син и наследник [[Рамзес II]]. Главната заслуга на Сети I е възстановяването на египетското военно-политическото влияние в [[Леванта]], отслабено през късната [[XVIII династия]]. Опитът за възобновяване на имперската политика от времето на фараоните-завоеватели е до голяма степен успешен, въпреки че последствията от победите не се оказват достатъчно решаващи и дълготрайни.


Сети I е син на [[Рамзес I]] и кралица Ситре<ref>Aidan Dodson & Dyan Hilton: ''The Complete Royal Families of Ancient Egypt'', Thames & Hudson (2004), pp.160-163</ref>. При управлението на баща си заема длъжност на пръв везир и началник на войската<ref name="NG">Nicolas Grimal: ''A History of Ancient Egypt'', Blackwell Publishing (2005), pp.246-250</ref>. Сред учените се дискутира продължителността на неговото управление. 11-та година е последната засвидетелствана със сигурност, според част от египтолозите<ref>Jürgen von Beckerath: ''Chronologie des Äegyptischen Pharaonischen'', Phillip von Zabern (1997), p. 190</ref>. Липсват убедителни доказателства за 15 или 17-годишно управление<ref>Erik Hornung: ''The New Kingdom'', In: ''Ancient Egyptian Chronology (= Handbook of Oriental studies. Section One. The Near and Middle East. Band 83)''. Brill, Leiden/ Boston 2006, p.210/211</ref>. По-нови проучвания предлагат виждането за едва 9 години<ref>Jacobus Van Dijk: ''The date of the Gebel Barkal Stela of Seti I'', In: D. Aston, B. Bader, C. Gallorini, P. Nicholson & S. Buckingham (eds): ''Under the Potter's tree. Studies on Ancient Egypt presented to Janine Bourriau on the Occasion of her 70th Birthday'', Leuven: Peeters 2011, (Orientalia Lovaniensia Analecta; 204), pp. 325–332</ref><ref>David A. Aston: ''Radiocarbon, Wine Jars and New Kingdom Chronology'', Ägypten und Levante Vol. 22/23 (2012/2013), pp. 289–315</ref>.
Сети I е син на [[Рамзес I]] и кралица Ситре<ref>Aidan Dodson & Dyan Hilton: ''The Complete Royal Families of Ancient Egypt'', Thames & Hudson (2004), pp.160-163</ref>. При управлението на баща си заема длъжност на пръв везир и началник на войската<ref name="NG">Nicolas Grimal: ''A History of Ancient Egypt'', Blackwell Publishing (2005), pp.246-250</ref>. Сред учените се дискутира продължителността на неговото управление. 11-та година е последната засвидетелствана със сигурност, според част от египтолозите<ref>Jürgen von Beckerath: ''Chronologie des Äegyptischen Pharaonischen'', Phillip von Zabern (1997), p. 190</ref>. Липсват убедителни доказателства за 15-та или 17-та година<ref>Erik Hornung: ''The New Kingdom'', In: ''Ancient Egyptian Chronology (= Handbook of Oriental studies. Section One. The Near and Middle East. Band 83)''. Brill, Leiden/ Boston 2006, p.210/211</ref>. По-нови проучвания предлагат виждането за едва 9-годишно управление<ref>Jacobus Van Dijk: ''The date of the Gebel Barkal Stela of Seti I'', In: D. Aston, B. Bader, C. Gallorini, P. Nicholson & S. Buckingham (eds): ''Under the Potter's tree. Studies on Ancient Egypt presented to Janine Bourriau on the Occasion of her 70th Birthday'', Leuven: Peeters 2011, (Orientalia Lovaniensia Analecta; 204), pp. 325–332</ref><ref>David A. Aston: ''Radiocarbon, Wine Jars and New Kingdom Chronology'', Ägypten und Levante Vol. 22/23 (2012/2013), pp. 289–315</ref>.


== Военни кампании ==
== Военни кампании ==
През първата година от неговото царуване Сети I предприема военен поход по северното крайбрежие на [[Синайски полуостров|Синайския полуостров]] в посока към [[Ханаан]]. Начело на египетската армия, той побеждава местното бедуинско племе ''шасу'' и превзема няколко ханаански крепости<ref name="NG"/>. Завладяни са финикийските пристанищни градове [[Акра (Израел)|Акка]] и [[Тир]]. Повечето местни държавици не оказват съпротива и приемат да плащат трибут като васали на фараона. Сети I след това воюва срещу царството на [[амореи]]те ([[Амуру]]) и завзема [[Кадеш]], изгубен от египтяните по времето на [[Ехнатон]], близо половин век по-рано. Ханаанските владетели в [[Ливан (планина)|Ливан]] признават върховенстото на фараона и му дават голямо количество от ценната [[Ливански кедър|кедрова]] дървесина като данък.
През първата година от неговото царуване Сети I предприема военен поход по северното крайбрежие на [[Синайски полуостров|Синайския полуостров]] в посока към [[Ханаан]]. Начело на египетската армия, той побеждава местното бедуинско племе ''шасу'' и превзема няколко ханаански крепости<ref name="NG"/>. Завладяни са финикийските пристанищни градове [[Акра (Израел)|Акка]] и [[Тир]]. Повечето местни държавици не оказват съпротива и приемат да плащат трибут като васали на фараона. Сети I след това воюва срещу царството на [[амореи]]те ([[Амуру]]) и завзема [[Кадеш]], изгубен от египтяните по времето на [[Ехнатон]], близо половин век по-рано. Ханаанските владетели в [[Ливан (планина)|Ливан]] признават върховенстото на фараона и му дават голямо количество от ценната [[Ливански кедър|кедрова]] дървесина като данък.


Краткият но успешен поход е подробно представен в релефни изображения от храма на Амон в Карнак<ref name="IES">Edwards, I.E.S: ''The Cambridge Ancient History'' (2nd ed.), Cambridge University Press (1982), vol. II, part 2., pp.218-224</ref>. Там е представена сцена в която военнопленници са използвани в човешки жертвоприношения, една крайно нетипична за египетсктите традиции практика, вероятно свързана с култа към Сет. Скоро след триумфалното завръщане на Сети I, Кадеш попада под контрола на [[Хетско царство]], поради невъзможността на египтяните да поддържат постоянно военно присъствие толкова далеч от границите си. Амореите стават васали на хетския цар, който започва настъпление срещу египетските владения в [[Сирия (регион)|Сирия]]. Това довежда до първата война между египтяни и хети<ref>Peter A. Clayton: ''Chronicle of the Pharaohs'', Thames & Hudson Ltd, 1994, p.142</ref>, в която Сети I удържа победа при Кадеш, но не успява да превземе града. Сведенията около този сблъсък са несигурни, като вероятно се стига до неофициално примирие. По-късно войната с хетите е подновена от Рамзес II.
Краткият но успешен поход е подробно представен в релефни изображения от храма на Амон в Карнак<ref name="IES">Edwards, I.E.S: ''The Cambridge Ancient History'' (2nd ed.), Cambridge University Press (1982), vol. II, part 2., pp.218-224</ref>. Там е представена сцена в която военнопленници са използвани в човешки жертвоприношения, една крайно нетипична за египетските традиции практика, вероятно свързана с култа към Сет. Скоро след триумфалното завръщане на Сети I, Кадеш попада под контрола на [[Хетско царство]], поради невъзможността на египтяните да поддържат постоянно военно присъствие толкова далеч от границите си. Амореите стават васали на хетския цар, който започва настъпление срещу египетските владения в [[Сирия (регион)|Сирия]]. Това довежда до първата война между египтяни и хети<ref>Peter A. Clayton: ''Chronicle of the Pharaohs'', Thames & Hudson Ltd, 1994, p.142</ref>, в която Сети I удържа победа при Кадеш, но не успява да превземе града. Сведенията около този сблъсък са несигурни, като вероятно се стига до неофициално примирие. По-късно войната с хетите е подновена от Рамзес II.


Сети I е първият египетски фараон, който воюва срещу [[Древни либийци|либийците]], новопоявили се номадски племена, които нападат Делтата от западната пустиня<ref>Jacobus Van Dijk: ''The Amarna Period and the later New Kingdom'', The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), pp.287-288</ref>. През управлението му египетските войски потушават метеж в [[Нубия]], отбелязано в стела от [[Джебел Баркал]], несигурно дали през 3-та или 11-та година от неговото възкачване.
Сети I е първият египетски фараон, който воюва срещу [[Древни либийци|либийците]], новопоявили се номадски племена, които нападат Делтата от западната пустиня<ref>Jacobus Van Dijk: ''The Amarna Period and the later New Kingdom'', The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), pp.287-288</ref>. През управлението му египетските войски потушават метеж в [[Нубия]], отбелязано в стела от [[Джебел Баркал]], несигурно дали през 3-та или 11-та година от неговото възкачване.

Версия от 21:21, 22 февруари 2018

Изображение на Сети I от Абидос

Сети I (Menmaatre Sety Merenptah), е втори фараон от XIX династия на Древен Египет. Вероятно управлява ок. 1290 – 1279 г. пр.н.е. или 1294 – 1279 г. пр.н.е., които са най-общоприетите датировки.

Енергичен военачалник и строител, Сети I е един от забележителните владетели на Древен Египет, макар че славата и постиженията му по-късно са надминати от неговия син и наследник Рамзес II. Главната заслуга на Сети I е възстановяването на египетското военно-политическото влияние в Леванта, отслабено през късната XVIII династия. Опитът за възобновяване на имперската политика от времето на фараоните-завоеватели е до голяма степен успешен, въпреки че последствията от победите не се оказват достатъчно решаващи и дълготрайни.

Сети I е син на Рамзес I и кралица Ситре[1]. При управлението на баща си заема длъжност на пръв везир и началник на войската[2]. Сред учените се дискутира продължителността на неговото управление. 11-та година е последната засвидетелствана със сигурност, според част от египтолозите[3]. Липсват убедителни доказателства за 15-та или 17-та година[4]. По-нови проучвания предлагат виждането за едва 9-годишно управление[5][6].

Военни кампании

През първата година от неговото царуване Сети I предприема военен поход по северното крайбрежие на Синайския полуостров в посока към Ханаан. Начело на египетската армия, той побеждава местното бедуинско племе шасу и превзема няколко ханаански крепости[2]. Завладяни са финикийските пристанищни градове Акка и Тир. Повечето местни държавици не оказват съпротива и приемат да плащат трибут като васали на фараона. Сети I след това воюва срещу царството на амореите (Амуру) и завзема Кадеш, изгубен от египтяните по времето на Ехнатон, близо половин век по-рано. Ханаанските владетели в Ливан признават върховенстото на фараона и му дават голямо количество от ценната кедрова дървесина като данък.

Краткият но успешен поход е подробно представен в релефни изображения от храма на Амон в Карнак[7]. Там е представена сцена в която военнопленници са използвани в човешки жертвоприношения, една крайно нетипична за египетските традиции практика, вероятно свързана с култа към Сет. Скоро след триумфалното завръщане на Сети I, Кадеш попада под контрола на Хетско царство, поради невъзможността на египтяните да поддържат постоянно военно присъствие толкова далеч от границите си. Амореите стават васали на хетския цар, който започва настъпление срещу египетските владения в Сирия. Това довежда до първата война между египтяни и хети[8], в която Сети I удържа победа при Кадеш, но не успява да превземе града. Сведенията около този сблъсък са несигурни, като вероятно се стига до неофициално примирие. По-късно войната с хетите е подновена от Рамзес II.

Сети I е първият египетски фараон, който воюва срещу либийците, новопоявили се номадски племена, които нападат Делтата от западната пустиня[9]. През управлението му египетските войски потушават метеж в Нубия, отбелязано в стела от Джебел Баркал, несигурно дали през 3-та или 11-та година от неговото възкачване.

Строителство

Фасада на Абидоския храм

Управлението на Сети I е забележително и с неговата мащабна строителна дейност. През сравнително краткото си царуване той започва многобройни монументи, повечето завършени при неговия син Рамзес II[10]. Най-известен е големият Абидоски храм, посветен на главните египетски божества (т.нар. Абидоска триада: Озирис, Изида и Хор), с отделно светилище на Озирис (озирион) на западната стена на храма. В по-късен период храмът на Сети I в Абидос е бил преосветен в чест на Амон-Ра. Там е открит Абидоския царски списък – две релефни плочи с имена и картуши на 76 владетели управлявали Египет от Менес до Сети I. Списъкът заема стените на един от коридорите на храма и завършва с релефно изображение на Сети I и неговия син Рамзес II.

В Карнакския храмов комплекс продължава строителството на грандиозната хипостилна зала (103 на 52 метра, със 144 колони), започната от предшественика му и завършена при Рамзес II. До левия бряг на Нил край Тива е издигнат възпоменателен храм (мемнониум) на Сети I, част от който е посветен на баща му Рамзес I.

Имена на Сети I

Като повечето фараони Сети I има много имена, над 30, повечето от които са били ползвани само при определени ритуали[11]. Името Сети, или Сетос от гръцки, означава „от Сет“, т.е. той е бил осветен от бог Сет. Неговото рождено име е Сети Меренпта („Човек на Сет, обичан от Птах“), а при възкачването си на престола той възприема името Менмаатре, означаващо „безкрайна е справедливостта на Ра“.

Името на Сет е донякъде необичайно и се среща сравнително рядко сред фараоните, поради двойнствената, главно отрицателна роля на това божество в египетската религия. В Горен Египет, особено в западната част, Сет е бил отхвърлен като враждебен чуждоземец-узурпатор, който убива Озирис и изнасилва Хор. В неговите надписи от Горен Египет Сети I избягва употребата на това име, тъй като Сет олицетворява пустинята, злите сили и враговете на Египет. Вместо него, той използва другите си имена: Мернептах и Усири. Сет е бил почитан като бог на войната в Долен Египет, в района на старата хиксоска столица Аварис, откъдето вероятно произлиза 19-та династия. Предполагаемият азиатски (хиксоски) елемент в произхода на династията се потвържава от расовите белези на техните мумии, както и от факта че при Рамзес II новата царска резиденция Пер-Рамзес („Дом на Рамзес“) е построена близо до Аварис.

Гробница и мумия

Гробницата на Сети I (KV17) е една от най-големите и добре запазени, с великолепни релефи и стенописи. Открита е през 1817 г. в Долина на царете. Мумията е намерена през 1881 г. в Дейр ел-Бахри (DB320) и се съхранява в египетския музей на Кайро[12]. Според изследователите Сети I е починал на 40-45 годишна възраст, за разлика от дълбоката старост до която доживяват другите представители на династията. Причините за смъртта му са неясни, но няма следи от насилие.

Източници

  1. ↑ Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), pp.160-163
  2. ↑ а б Nicolas Grimal: A History of Ancient Egypt, Blackwell Publishing (2005), pp.246-250
  3. ↑ Jürgen von Beckerath: Chronologie des Äegyptischen Pharaonischen, Phillip von Zabern (1997), p. 190
  4. ↑ Erik Hornung: The New Kingdom, In: Ancient Egyptian Chronology (= Handbook of Oriental studies. Section One. The Near and Middle East. Band 83). Brill, Leiden/ Boston 2006, p.210/211
  5. ↑ Jacobus Van Dijk: The date of the Gebel Barkal Stela of Seti I, In: D. Aston, B. Bader, C. Gallorini, P. Nicholson & S. Buckingham (eds): Under the Potter's tree. Studies on Ancient Egypt presented to Janine Bourriau on the Occasion of her 70th Birthday, Leuven: Peeters 2011, (Orientalia Lovaniensia Analecta; 204), pp. 325–332
  6. ↑ David A. Aston: Radiocarbon, Wine Jars and New Kingdom Chronology, Ägypten und Levante Vol. 22/23 (2012/2013), pp. 289–315
  7. ↑ Edwards, I.E.S: The Cambridge Ancient History (2nd ed.), Cambridge University Press (1982), vol. II, part 2., pp.218-224
  8. ↑ Peter A. Clayton: Chronicle of the Pharaohs, Thames & Hudson Ltd, 1994, p.142
  9. ↑ Jacobus Van Dijk: The Amarna Period and the later New Kingdom, The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), pp.287-288
  10. ↑ Peter James Brand: The Monuments of Seti I: Epigraphic, Historical and Art Historical Analysis, Brill (2000)
  11. ↑ The Royal Titulary pharaoh.se
  12. ↑ G. Elliot Smith: The Royal mummies, pp. 57-59, Le Caire Impr. de l'Institut français d'archéologie orientale, 1912, (Contributor: The University of Chicago Libraries)

Външни препратки

Възпоменателен храм на Сети I в Луксор
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сети_I&oldid=8400222“.