Нихоний: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
допълване ш-н
Ред 1: Ред 1:
{{Химичен елемент
{{Химичен елемент
<!-- Външен вид -->
| име = Нихоний
| вид =
| номер = 113
| картинка =
| вляво = [[Коперниций]]
<!-- Общи данни -->
| вдясно = [[Флеровий]]
| име =Нихоний
| отгоре = [[Талий|Tl]]
| вляво =[[Коперниций]]
| отдолу = -
| вдясно =[[Флеровий]]
| серия = Метал
| отгоре =[[Талий|Tl]]
| група = 13
| отдолу =(Uhs)
| период = 7
| група =13
| блок = p
| период =7
| вид =
| блок =p
| картинка =
| серия =слаб метал

| серия_коментар =''(вероятно)''
| атомна_маса = 286
| конфигурация =&#91;[[Радон|Rn]]&#93; 5f<sup>14</sup> 6d<sup>10</sup> 7s<sup>2</sup> 7p<sup>1</sup>
| атомен_радиус = 170
| конфигурация_коментар =''(вероятно)''
| атомен_радиус2 =
| електрони_на_ниво =2, 8, 18, 32, 32, 18, 3
| ковалентен_радиус = 172 – 180
| електрони_на_ниво_коментар =''(вероятно)''
| ван_дер_Ваалс =
| CAS_номер =
| електронна_конф = <nowiki>[</nowiki>[[Радон|Rn]]<nowiki>]</nowiki> 5f<sup>14</sup> 6d<sup>10</sup> 7s<sup>2</sup> 7p<sup>1</sup>
| CAS_номер_коментар =
| електрони_на_ниво = 2, 8, 18, 32, 32, 18, 3
<!-- Свойства на атома -->
| окс_състояния = 5, 3, 1, -1
| атомна_маса =[286]
| оксид =
| атомна_маса_коментар =
| крист_структура = хексагонална
| атомен_радиус =170

| атомен_радиус2 =
| агрегатно = [[Твърдо вещество]] (вероятно)
| атомен_радиус_коментар =''(вероятно)''
| плътност = 16 000
| ковалентен_радиус =176±4
| топене_K = 700
| ковалентен_радиус_коментар =''(вероятно)''
| топене_C = 430
| ван_дер_Ваалс =
| кипене_K = 1430
| ван_дер_Ваалс_коментар =
| кипене_C = 1130
| окс_състояния =5, '''3''', '''1''', −1
| моларен_обем =
| окс_състояния_коментар =''(вероятни)''
| топл_изпарение = 130
| оксид =
| топл_топене = 7,61
| оксид_коментар =
| налягане_пара =
| електроотрицателност =
| налягане_пара_при =
| електроотрицателност_коментар =
| скорост_звук =
| йон_потенциал =704,9
| скорост_звук_при =
| йон_потенциал2 =2238,5

| йон_потенциал3 =3023,3
| електроотрицателност =
| йон_потенциал4 =4351,5
| топл_капацитет =
| йон_потенциал_коментар =''(вероятни)''
| електропроводимост =
<!-- Физични свойства -->
| елсъпротивление =
| агрегатно =твърдо вещество
| топлопроводимост =
| агрегатно_коментар =''(вероятно)''
| йон_потенциал = 704,9
| алотропи =
| алотропи_коментар =
| крист_структура =
| крист_структура_коментар =
| крист_структура2 =
| крист_структура_коментар2 =
| плътност =16000
| плътност_коментар =''(вероятно)''
| топене_K =700
| топене_коментар =''(вероятно)''
| кипене_K =1430
| кипене_коментар =''(вероятно)''
| моларен_обем =
| моларен_обем_коментар =
| тройна_точка_темп =
| тройна_точка_налягане =
| тройна_точка_коментар =
| крит_точка_темп =
| крит_точка_налягане =
| крит_точка_коментар =
| топл_топене =7,61
| топл_топене_коментар =''(вероятно)''
| топл_изпарение =130
| топл_изпарение_коментар =''(вероятно)''
| налягане_пара_T1 =
| налягане_пара_T10 =
| налягане_пара_T100 =
| налягане_пара_T1k =
| налягане_пара_T10k =
| налягане_пара_T100k =
| скорост_звук =
| скорост_звук_коментар =
| топл_капацитет =
| топл_капацитет_коментар =
| електропроводимост =
| електропроводимост_коментар =
| елсъпротивление =
| елсъпротивление_коментар =
| топлопроводимост =
| топлопроводимост_коментар =
| магнетизъм =
| магнетизъм_коментар =
| модул_еластичност =
| модул_еластичност_коментар =
| модул_срязване =
| модул_срязване_коментар =
| модул_натиск =
| модул_натиск_коментар =
| коефициент_Поасон =
| коефициент_Поасон_коментар =
| твърдост_Моос =
| твърдост_Моос_коментар =
| твърдост_Викерс =
| твърдост_Викерс_коментар =
| твърдост_Бринел =
| твърдост_Бринел_коментар =
<!-- История -->
| наименование =от японското 日本 (нихон, нипон) – ''„[[Япония]]“''
| открит_от =[[РИКЕН]] ({{lang-ja|理研}})
| открит_през =2004 г.
| изолиран_от =
| изолиран_през =
<!-- Изотопи -->
| изотопи =
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Nh|масово_число=278|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=0,0014&nbsp;сек.|тип_разпад=[[алфа-разпад|α]]|продукт_символ=Rg|продукт_масово_число=274}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Nh|масово_число=282|честота=синт.|период_полуразпад=0,073&nbsp;сек.|тип_разпад=α|продукт_символ=Rg|продукт_масово_число=278}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Nh|масово_число=283|честота=синт.|период_полуразпад=0,075&nbsp;сек.|тип_разпад=α|продукт_символ=Rg|продукт_масово_число=279}}
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=Nh|масово_число=284|честота=синт.|период_полуразпад=0,91&nbsp;сек.|тип_разпад1=α|продукт_символ1=Rg|продукт_масово_число1=280|тип_разпад2=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ2=Cn|продукт_масово_число2=284}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Nh|масово_число=285|честота=синт.|период_полуразпад=≈5,5&nbsp;сек. <ref name="Ts">{{cite journal|last1= Oganessian|first1= Yu. Ts.|last2= Abdullin|first2= F. Sh.|last3= Bailey|first3= P. D.|last4= Benker|first4= D. E.|last5= Bennett|first5= M. E.|last6= Dmitriev|first6= S. N.|last7= Ezold|first7= J. G.|last8= Hamilton|first8= J. H.|last9= Henderson|first9= R. A.|displayauthors=8|title= Synthesis of a New Element with Atomic Number Z=117|journal= Physical Review Letters|volume= 104|year= 2010|doi= 10.1103/PhysRevLett.104.142502|pmid=20481935|bibcode=2010PhRvL.104n2502O|issue=14|pages=142502|lang=en}}</ref>|тип_разпад=α|продукт_символ=Rg|продукт_масово_число=281}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Nh|масово_число=286|честота=синт.|период_полуразпад=≈19,6&nbsp;сек. <ref name="Ts"/>|тип_разпад=α|продукт_символ=Rg|продукт_масово_число=282}}
| изотопи_коментар =
}}
}}


'''Нихоний''' ({{lang-la|Nihonium}}, '''Nh'''), преди известен под временното название ''унунтрий'', е 113-ят [[химичен елемент]] от III група на [[периодична система|периодичната система]], [[атомен номер]] 113, [[атомна маса]] [284], най-устойчив изотоп <sup>284</sup>Nh. Унунтрий е открит и изкуствено синтезиран през 2004 г. от учените от Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна.
'''Нихоний''' ({{lang-la|Nihonium}}, '''Nh'''), преди известен под временното название ''унунтрий'' ('''Uut'''), е 113-ят [[химичен елемент]] от група 13 на [[периодична система|периодичната система]], [[атомен номер]] 113, [[атомна маса]] [286], най-устойчив изотоп <sup>286</sup>Nh. Нихоният е открит и изкуствено синтезиран през 2004 г. от учените от [[Обединен институт за ядрени изследвания|Обединения институт за ядрени изследвания]] в Дубна.


През февруари 2004 г. са публикувани резултатите от експерименти, провели се от 14 юли до 10 август 2003 г., в резултат на които е получен 113-ти елемент.<ref>Yu. Ts. Oganessian et al. Experiments on the synthesis of element 115 in the reaction <sup>243</sup>Am(<sup>48</sup>Ca,xn)<sup>291–x</sup>115 [http://link.aps.org/abstract/PRC/v69/e021601 Physical Review C] 2004</ref> Изследванията са проведени в [[Обединен институт за ядрени изследвания|Обединения институт за ядрени изследвания]] (в [[Дубна]], [[Русия]]) на циклотрон У-400, съвместно с Ливърморската национална лаборатория ([[САЩ]]). В тези експерименти в резултат на бомбардировките на мишената с [[америций]] (метод на горещо сливане), от йоните на калция са синтезирани [[изотоп]]и на елемент 115: три ядра <sup>288</sup>Uup и едно ядро <sup>287</sup>Uup. Всичките четири ядра в резултат на α-разпад се превръщат в изотопи на елемент 113 (<sup>284</sup>Uut и <sup>283</sup>Uut). Ядрата на елемент 113 претърпяват по-нататъшен α-разпад, превръщайки се в изотопи на елемент 111. Веригата на последователни α-разпади довежда до спонтанно делящи се ядра на елемента 105 ([[дубний]]).
През февруари 2004 г. са публикувани резултатите от експерименти, провели се от 14 юли до 10 август 2003 г., в резултат на които е получен 113-ти елемент.<ref>{{cite journal|first=Yu. Ts.|last=Oganessian|title=Experiments on the synthesis of element 115 in the reaction <sup>243</sup>Am(<sup>48</sup>Ca,xn)<sup>291–x</sup>115|url=http://link.aps.org/abstract/PRC/v69/e021601|journal=Physical Review C|date=2004|lang=en}}</ref> Изследванията са проведени в Обединения институт за ядрени изследвания (в [[Дубна]], [[Русия]]) на циклотрон У-400, съвместно с Ливърморската национална лаборатория ([[САЩ]]). В тези експерименти в резултат на бомбардировките на [[америций|америциева]] мишената с [[калций|калциеви]] йони (метод на горещо сливане) са синтезирани [[изотоп]]и на елемент 115 – три ядра <sup>288</sup>Uup и едно ядро <sup>287</sup>Uup. Всичките четири ядра в резултат на α-разпад се превръщат в изотопи на елемент 113 (<sup>284</sup>Uut и <sup>283</sup>Uut). Ядрата на елемент 113 претърпяват по-нататъшен α-разпад, превръщайки се в изотопи на елемент 111. Веригата на последователни α-разпади довежда до спонтанно делящи се ядра на елемента 105 ([[дубний]]).


През септември 2004 г. група учени от института [[RIKEN]] в [[Япония]] съобщава за синтез на изотоп на 113-ия елемент <sup>278</sup>Uut в количество от един атом. Те използват реакция на студено сливане на ядра на [[цинк]] и [[бисмут]]. Общо за 8 години японските учени успяват да регистрират 3 раждания на атоми на унунтрий: на 23 юли 2004 г., 2 април 2005 г. и 12 август 2012 г. Работната група на [[IUPAC]]/[[IUPAP]] признава приоритета на японските учени в откритието, тъй като получените от тях леки изотопи на унунтрия в процеса на своя разпад се превръщали в добре изучени изотопи, в частност <sup>266</sup>Bh, докато разпадите на тежките изотопи на унунтрия, получени по метода на горещото сливане, стават през нови, никога по-рано ненаблюдавани изотопи.
През септември 2004 г. група учени от института [[RIKEN]] в [[Япония]] съобщава за синтез на изотоп на 113-ия елемент <sup>278</sup>Uut в количество от един атом. Те използват реакция на студено сливане на ядра на [[цинк]] и [[бисмут]]. Общо за 8 години японските учени успяват да регистрират 3 раждания на атоми на нихоний: на 23 юли 2004 г., 2 април 2005 г. и 12 август 2012 г. Работната група на [[IUPAC]]/[[IUPAP]] признава приоритета на японските учени в откритието, тъй като получените от тях леки изотопи на нихония в процеса на своя разпад се превръщали в добре изучени изотопи, в частност <sup>266</sup>Bh, докато разпадите на тежките изотопи на нихония, получени по метода на горещото сливане, стават през нови, по-рано ненаблюдавани изотопи.


През юни 2016 г. IUPAC препоръчва елементът да се нарече „нихоний“ (''Nihonium, Nh'') в чест на един от вариантите на името на Япония – Нихон. След няколкомесечно обсъждане, на 28 ноември 2016 г. IUPAC утвърждава названието „нихоний“ за 113-ия елемент<ref name="UIPAC-281116">{{cite web
През юни 2016 г. IUPAC препоръчва елементът да се нарече „нихоний“ (''Nihonium, Nh'') в чест на един от вариантите на името на Япония – Нихон. След няколкомесечно обсъждане, на 28 ноември 2016 г. IUPAC утвърждава названието „нихоний“ за 113-ия елемент.<ref name="UIPAC-281116">{{cite web
| url = https://iupac.org/iupac-announces-the-names-of-the-elements-113-115-117-and-118/
| url = https://iupac.org/iupac-announces-the-names-of-the-elements-113-115-117-and-118/
| title = IUPAC Announces the Names of the Elements 113, 115, 117, and 118
| title = IUPAC Announces the Names of the Elements 113, 115, 117, and 118
Ред 61: Ред 132:
| accessdate = 2016-11-30
| accessdate = 2016-11-30
| lang = en
| lang = en
}}</ref>.
}}</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 09:52, 7 март 2018

Нихоний
Коперниций ← Нихоний → Флеровий
Tl
↑
Nh
↓
(Uhs)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZНихоний, Nh, 113
Група, период, блок13, 7, p
Химическа серияслаб метал (вероятно)
Електронна конфигурация[Rn] 5f14 6d10 7s2 7p1 (вероятно)
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 32, 18, 3 (вероятно)
CAS номер54084-70-7
Свойства на атома
Атомна маса[286] u
Атомен радиус170  pm (вероятно)
Ковалентен радиус176±4 pm (вероятно)
Степен на окисление5, 3, 1, −1 (вероятни)
Йонизационна енергияI: 704,9 kJ/mol
II: 2238,5 kJ/mol
III: 3023,3 kJ/mol
IV: 4351,5 kJ/mol
(вероятни)
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество (вероятно)
Плътност16000 kg/m3 (вероятно)
Температура на топене700 K (427 °C) (вероятно)
Температура на кипене1430 K (1157 °C) (вероятно)
Специф. топлина на топене7,61 kJ/mol (вероятно)
Специф. топлина на изпарение130 kJ/mol (вероятно)
История
Наименуванот японското 日本 (нихон, нипон) – „Япония“
ОткритиеРИКЕН (Шаблон:Lang-ja) (2004 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
278Nh синт. 0,0014 сек. α 274Rg
282Nh синт. 0,073 сек. α 278Rg
283Nh синт. 0,075 сек. α 279Rg
284Nh синт. 0,91 сек. α 280Rg
ε 284Cn
285Nh синт. ≈5,5 сек. [1] α 281Rg
286Nh синт. ≈19,6 сек. [1] α 282Rg
Нихоний в Общомедия

Нихоний (Шаблон:Lang-la, Nh), преди известен под временното название унунтрий (Uut), е 113-ят химичен елемент от група 13 на периодичната система, атомен номер 113, атомна маса [286], най-устойчив изотоп 286Nh. Нихоният е открит и изкуствено синтезиран през 2004 г. от учените от Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна.

През февруари 2004 г. са публикувани резултатите от експерименти, провели се от 14 юли до 10 август 2003 г., в резултат на които е получен 113-ти елемент.[2] Изследванията са проведени в Обединения институт за ядрени изследвания (в Дубна, Русия) на циклотрон У-400, съвместно с Ливърморската национална лаборатория (САЩ). В тези експерименти в резултат на бомбардировките на америциева мишената с калциеви йони (метод на горещо сливане) са синтезирани изотопи на елемент 115 – три ядра 288Uup и едно ядро 287Uup. Всичките четири ядра в резултат на α-разпад се превръщат в изотопи на елемент 113 (284Uut и 283Uut). Ядрата на елемент 113 претърпяват по-нататъшен α-разпад, превръщайки се в изотопи на елемент 111. Веригата на последователни α-разпади довежда до спонтанно делящи се ядра на елемента 105 (дубний).

През септември 2004 г. група учени от института RIKEN в Япония съобщава за синтез на изотоп на 113-ия елемент 278Uut в количество от един атом. Те използват реакция на студено сливане на ядра на цинк и бисмут. Общо за 8 години японските учени успяват да регистрират 3 раждания на атоми на нихоний: на 23 юли 2004 г., 2 април 2005 г. и 12 август 2012 г. Работната група на IUPAC/IUPAP признава приоритета на японските учени в откритието, тъй като получените от тях леки изотопи на нихония в процеса на своя разпад се превръщали в добре изучени изотопи, в частност 266Bh, докато разпадите на тежките изотопи на нихония, получени по метода на горещото сливане, стават през нови, по-рано ненаблюдавани изотопи.

През юни 2016 г. IUPAC препоръчва елементът да се нарече „нихоний“ (Nihonium, Nh) в чест на един от вариантите на името на Япония – Нихон. След няколкомесечно обсъждане, на 28 ноември 2016 г. IUPAC утвърждава названието „нихоний“ за 113-ия елемент.[3]

Източници

  1. ↑ а б Oganessian, Yu. Ts. et al. Synthesis of a New Element with Atomic Number Z=117 // Physical Review Letters 104 (14). 2010. DOI:10.1103/PhysRevLett.104.142502. p. 142502. (на английски)
  2. ↑ Oganessian, Yu. Ts. Experiments on the synthesis of element 115 in the reaction 243Am(48Ca,xn)291–x115 // Physical Review C. 2004. (на английски)
  3. ↑ IUPAC Announces the Names of the Elements 113, 115, 117, and 118 // IUPAC, 2016-11-30. Посетен на 2016-11-30. (на английски)

Шаблон:Химичен елемент-мъниче

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нихоний&oldid=8427968“.