Сандал Косача: Разлика между версии
Нова страница: „'''Сандал Косача''' ({{lang-bs|Sandalj Hranić Kosača}}) е босненски велможа, управлявал областта между бр...“ |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Сандал Косача''' ({{lang-bs|Sandalj Hranić Kosača}}) е босненски велможа, управлявал областта между бреговете на [[Неретва]] и [[Дрина]], и заемал длъжността '''велик войвода''' на [[Босненско кралство|Босна]] от 1392 до смъртта си през 1435 г. |
'''Сандал Косача''' ({{lang-bs|Sandalj Hranić Kosača}}) е босненски велможа, управлявал областта между бреговете на [[Неретва]] и [[Дрина]], и заемал длъжността '''велик войвода''' на [[Босненско кралство|Босна]] от 1392 до смъртта си през 1435 г. |
||
Като представител на династията [[Косача (династия)|Косача]], Сандал наследил чичо си [[Влатко Вукович Косача]] през 1392 г. През 1403 - 1404 г. се водела война между Босна и Дубровник при опита да се задържи на трона крал [[Остоя Котроманич]]. Един от босненските властели, Радич Санкович, се сражавал на страната на Дубровник, оглавявайки техни войски в името на крал Остоя. По-голямата част от босненските |
Като представител на династията [[Косача (династия)|Косача]], Сандал наследил чичо си [[Влатко Вукович Косача]] през 1392 г. През 1403 - 1404 г. се водела война между Босна и Дубровник при опита да се задържи на трона крал [[Остоя Котроманич]]. Един от босненските властели, Радич Санкович, се сражавал на страната на Дубровник, оглавявайки техни войски в името на крал Остоя. По-голямата част от босненските властели обаче, сред които и Сандал Косача, искали да детронират Остоя и да качат на трона [[Твъртко II]]. Сандал разбил Радич и го ослепил, след което го затворил в тъмница до смъртта му през 1404 г.<ref> Fine 1994, p. 456</ref> |
||
През 1409 г. обаче ситуацията се променила. Неаполитанският крал [[Ладислав Анжуйски]], дотогавашният претендент за унгарската корона, продал правата си над Далмация на [[Венецианска република|Венецианската република]] и се оттеглил обратно в Неапол, отказвайки се от балканските си владения и от претенциите си върху унгарския престол. На унгарския крал [[Сигизмунд Люксембургски]] вече не се налагало да хвърля сили в борбата с този претендент и можел да се заеме с непокорните войводи в Босна и главно с техния лидер [[Хървое Вукчич Хърватинич]]. Сигизмунд предоставил 60-хилядна войска на Остоя Котроманич и го върнал отново на трона, а положението на Хървое Вукчич било сериозно разклатено. Сандал Косача, чиято съпруга Катарина била племенница на Хървое, също преосмислил положението си и през 1411 г. обявил подкрепата си за император Сигизмунд. Желаейки да установи по-близки връзки с императора, той решил да се ожени за сестрата на един от най-доверените му васали [[Стефан Лазаревич]]. Така Сандал се развел през декември 1411 г. с Катарина и се оженил за [[Елена Лазаревич Балшич Хранич|Елена Лазаревич]], което сериозно заздравило позициите му.<ref> Fine 1975, p. 233: "...Sandalj divorced Hrvoje's niece and shortly thereafter married Jelena..."</ref> <ref> Veselinović 2001, p. 96: "Њему се прикључио 1411 и војвода Сандаљ Хранић. Крајем те исте године Балшина мајка Јелена се преудала за војводу Сандаља."</ref><ref> Spremić 2004, pp. 73–108: "...Јелена се 1411. удала за босанског војводу Сандаља Хранића. Он је у децембру исте године напустио своју прву жену Катарину..."</ref> |
През 1409 г. обаче ситуацията се променила. Неаполитанският крал [[Ладислав Анжуйски]], дотогавашният претендент за унгарската корона, продал правата си над Далмация на [[Венецианска република|Венецианската република]] и се оттеглил обратно в Неапол, отказвайки се от балканските си владения и от претенциите си върху унгарския престол. На унгарския крал [[Сигизмунд Люксембургски]] вече не се налагало да хвърля сили в борбата с този претендент и можел да се заеме с непокорните войводи в Босна и главно с техния лидер [[Хървое Вукчич Хърватинич]]. Сигизмунд предоставил 60-хилядна войска на Остоя Котроманич и го върнал отново на трона, а положението на Хървое Вукчич било сериозно разклатено. Сандал Косача, чиято съпруга Катарина била племенница на Хървое, също преосмислил положението си и през 1411 г. обявил подкрепата си за император Сигизмунд. Желаейки да установи по-близки връзки с императора, той решил да се ожени за сестрата на един от най-доверените му васали [[Стефан Лазаревич]]. Така Сандал се развел през декември 1411 г. с Катарина и се оженил за [[Елена Лазаревич Балшич Хранич|Елена Лазаревич]], което сериозно заздравило позициите му.<ref> Fine 1975, p. 233: "...Sandalj divorced Hrvoje's niece and shortly thereafter married Jelena..."</ref> <ref> Veselinović 2001, p. 96: "Њему се прикључио 1411 и војвода Сандаљ Хранић. Крајем те исте године Балшина мајка Јелена се преудала за војводу Сандаља."</ref><ref> Spremić 2004, pp. 73–108: "...Јелена се 1411. удала за босанског војводу Сандаља Хранића. Он је у децембру исте године напустио своју прву жену Катарину..."</ref> |
||
Версия от 10:01, 7 март 2018
Сандал Косача (Шаблон:Lang-bs) е босненски велможа, управлявал областта между бреговете на Неретва и Дрина, и заемал длъжността велик войвода на Босна от 1392 до смъртта си през 1435 г.
Като представител на династията Косача, Сандал наследил чичо си Влатко Вукович Косача през 1392 г. През 1403 - 1404 г. се водела война между Босна и Дубровник при опита да се задържи на трона крал Остоя Котроманич. Един от босненските властели, Радич Санкович, се сражавал на страната на Дубровник, оглавявайки техни войски в името на крал Остоя. По-голямата част от босненските властели обаче, сред които и Сандал Косача, искали да детронират Остоя и да качат на трона Твъртко II. Сандал разбил Радич и го ослепил, след което го затворил в тъмница до смъртта му през 1404 г.[1]
През 1409 г. обаче ситуацията се променила. Неаполитанският крал Ладислав Анжуйски, дотогавашният претендент за унгарската корона, продал правата си над Далмация на Венецианската република и се оттеглил обратно в Неапол, отказвайки се от балканските си владения и от претенциите си върху унгарския престол. На унгарския крал Сигизмунд Люксембургски вече не се налагало да хвърля сили в борбата с този претендент и можел да се заеме с непокорните войводи в Босна и главно с техния лидер Хървое Вукчич Хърватинич. Сигизмунд предоставил 60-хилядна войска на Остоя Котроманич и го върнал отново на трона, а положението на Хървое Вукчич било сериозно разклатено. Сандал Косача, чиято съпруга Катарина била племенница на Хървое, също преосмислил положението си и през 1411 г. обявил подкрепата си за император Сигизмунд. Желаейки да установи по-близки връзки с императора, той решил да се ожени за сестрата на един от най-доверените му васали Стефан Лазаревич. Така Сандал се развел през декември 1411 г. с Катарина и се оженил за Елена Лазаревич, което сериозно заздравило позициите му.[2] [3][4]
През 1419 г. Сандал Косача станал най-могъщият и влиятелен човек в Босна. След като през 1415 г. той участвал в заговора за убийството на Павле Раденович, Сандал влязал в конфликт с рода Раденовичи и в борбата си с тях потърсил съюз с османците.[5]
Сандал починал през 1435 г. бездетен и бил наследен от племенника си Стефан Косача, син на неговия брат Вукац Косача.
Източници
- ↑ Fine 1994, p. 456
- ↑ Fine 1975, p. 233: "...Sandalj divorced Hrvoje's niece and shortly thereafter married Jelena..."
- ↑ Veselinović 2001, p. 96: "Њему се прикључио 1411 и војвода Сандаљ Хранић. Крајем те исте године Балшина мајка Јелена се преудала за војводу Сандаља."
- ↑ Spremić 2004, pp. 73–108: "...Јелена се 1411. удала за босанског војводу Сандаља Хранића. Он је у децембру исте године напустио своју прву жену Катарину..."
- ↑ M. Bešić, Zarij (1970), Istorija Crne Gore / 2. Crna gora u doba oblasnih gospodara. (in Serbian), Titograd: Redakcija za istoiju Crne Gore, p. 123, OCLC 175122851, Већ сљедеће године кренуо је скопски намјесник Исхак у Босну да сатре Сандаљеве противнике, које је подржавао босански краљ.Ништа он није ни могао предузети против Сандаљевог пасторкаи вјерног султановог харачара Балше III.