Разлика между версии на „Древен Коринт“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Според [[древногръцката митология]] в Коринт се намира изворът Пирене ({{lang-grc|Πειρήνη}}), посветен на [[музи]]те. Бил посещаван от [[Пегас]], а поетите специално го посещавали, за да черпят вдъхновение. Историкът Павзаний споменава извора при описанието на града<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/12/onek2/ | заглавие= Описание на Елада|достъп_дата = 1 март 2018|фамилно_име=Павзаний |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език= |цитат= }} 2.3.2</ref>.
 
През [[Архаична Гърция|Архаичния период]] градът е управляван От [[748 пр.н.е.]] градът почти цял век от [[Царе на Древен Коринт|царе]] от династиятафамилията [[Бакхиади]] и преживява голям икономически напредък. УправлениетоПрез 7 век пр.н.е. управлението им е прекъснато от [[Кипсел]], първият [[тиран]], през 7 век пр.н.е. (657/656 – 627/626 пр.н.е.). Синът му [[Периандър]] е един от [[Седем мъдреци на Гърция|седемте мъдреци на Гърция]] и по негово време са сечени първите монети. Той първи замисля да прокара канал през провлака, за да съедини Коринтския и Сароническия залив, но не успява. Вместо това е построен [[диолк]] – павиран път за прехвърлянето с превозни средства отначало на стоки, а по-късно по него между заливите са прехвърляни и военни кораби. Градът забогатява от таксите за преминаванепревоз и от търговия.
 
Колонисти от Коринт основават такива селища като [[Сиракуза]] (733 г. пр.н.е.), Епидамнос (днес [[Дуръс]]), [[Акциум]], Амбракия (днес [[Левкада]]), Коркира (днес [[Корфу]]) и [[Потидея]]. Основаването на Сиракуза се счита за първия колективен акт на коринтяните, а колонизацията на свой ред укрепва общността и я превръща в организиран [[полис]]).
 
Според [[Тукидид]] коринтяните създават [[триера]]та, която се превръща в предпочитания боен кораб в Средиземноморието докато не идват римляните. Първата документирана морска битка е между Коринт и Коркира<ref>Тукидид ''[[История на Пелопонеската война]]'' 1:13.2</ref>.
По време на [[Класическа Гърция|класическия период]] Коринт съперничи по богатство на [[Древна Атина]] и [[Тива (полис)|Тива]].
 
Във втората половина на 6 в. пр.н.е. обаче тойАтина его надминат от Атинаизпреварва както по морска сила, така и в търговията. Конкуренцията между двата полиса продължава през следващите 200 години. След [[гръко-персийските войни]] Коринт се съюзява със Спарта срещу Атина в [[Пелопонески войни|Пелопонеските вайни]] (431 – 404 г. пр.н.е.), но макар Атина да търпи поражение в тях, могъществото на Коринт не се възвръща. Коринт се съюзява с други полиси срещу Спарта и я побеждава в [[Коринтска война|Коринтската война]] (395 – 387 г. пр.н.е.).
 
Коринт продължава да участва в последвалите политически конфликти в Гърция, но вече като второстепенна сила, и то благодарение на стратегическото си положение. Губи независимостта си през 338 г. пр.н.е., когато [[Филип Македонски]] го превзема и го превръща в средище на [[Коринтски съюз|Коринтския съюз]]. Градът остава подвластен на македонците и след това на Ахейския съюз до идването на римляните, когато през 146 г. пр.н.е. е разрушен от римския генерал Луциус Мумиус (Lucius Mummius)<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Corinth-Greece | заглавие= Corinth-Greece|достъп_дата =7 март 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата=27 август 2014 |труд= |издател=[[Енциклопедия Британика]] |език=en |цитат= }}</ref>.

Навигация