Бранко Ристич: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{ref-xx}} → {{икона|xx}}
поправка на мъртви линкове, допълнения в шаблона
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| име = Бранко Ристич
| име = Бранко Ристич
| име-оригинал =
| име-оригинал = Бранко Ристић
| категория = филолог
| категория = филолог
| описание = сръбски филолог
| описание = сръбски филолог
Ред 11: Ред 11:
| вложки = {{Личност/Учен
| вложки = {{Личност/Учен
| област = [[Филология]]
| област = [[Филология]]
| образование =
| образование = [[Скопски университет]]<br>Университет на Нови Сад
| учил-при =
| учил-при =
| работил-в =
| работил-в = Прищински университет
| студенти =
| студенти =
| публикации =
| публикации =
Ред 21: Ред 21:
}}
}}


'''Проф. Бранко Ристич''' ({{Lang-sr|Бранко Ристић}}) е [[Сърбия|сръбски]] [[учен]], [[писател]] и [[Българистика|българист]]. [[Професор]] е в Прищинския университет, който е преместен в [[Косовска Митровица]] и едновременно преподава в педагогическия факултет на [[Призренски университет]], който е преместен в град [[Лепосавич]] ([[Северно Косово]]).<ref name="вестник Монитор, 2 май 2008">[http://www.monitor.bg/article?id=155643 „Проф. д-р Бранко Ристич, сръбски писател и българист: Балканите сами носят отговорност за бъдещето“, 2 май 2008] // вестник [[Монитор (вестник)|Монитор]] {{икона|bg}}</ref> Пише поезия и проза, занимава се с научна работа, превежда от [[Български език|български]], [[Руски език|руски]] и [[Македонска литературна норма|македонски език]].<ref name="Литературен свят"></ref> Превел е голям брой български автори на сръбски - [[Никола Вапцаров]], [[Гриша Трифонов]], [[Мая Дългъчева]], [[Иван Матанов]], [[Слави Георгиев]]. Работи върху избрани творби на [[Йордан Йовков]]. Издал е и три книги разкази на [[Чудомир]] в превод на сръбски.<ref name="вестник Монитор, 2 май 2008"></ref><ref name="вестник Стандарт, 24 юни 2011">[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=372064 „Бранко Ристич с молитва за Косово“, 24 юни 2011] // вестник [[Стандарт (вестник)|Стандарт]] {{икона|bg}}</ref> Член е на дружеството на писателите на [[Войводина]], член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и редовен член на [[Българска академия на науките и изкуствата|Българската академия на науката и изкуствата]] (БАНИ).<ref name="Литературен свят"></ref>
'''Проф. Бранко Ристич''' ({{Lang-sr|Бранко Ристић}}) е [[Сърбия|сръбски]] [[учен]], [[писател]] и [[Българистика|българист]]. [[Професор]] е в Прищинския университет, който е преместен в [[Косовска Митровица]] и едновременно преподава в педагогическия факултет на [[Призренски университет]], който е преместен в град [[Лепосавич]] ([[Северно Косово]]).<ref name="вестник Монитор, 2 май 2008">[http://archive.li/pQm6w „Проф. д-р Бранко Ристич, сръбски писател и българист: Балканите сами носят отговорност за бъдещето“] // интервю на Светла Берова, в-к [[Монитор (вестник)|Монитор]], 2 май 2008 г.</ref> Пише поезия и проза, занимава се с научна работа, превежда от [[Български език|български]], [[Руски език|руски]] и [[Македонска литературна норма|македонски език]].<ref name="Литературен свят"></ref> Превел е голям брой български автори на сръбски - [[Никола Вапцаров]], [[Гриша Трифонов]], [[Мая Дългъчева]], [[Иван Матанов]], [[Слави Георгиев]]. Работи върху избрани творби на [[Йордан Йовков]]. Издал е и три книги разкази на [[Чудомир]] в превод на сръбски.<ref name="вестник Монитор, 2 май 2008"></ref><ref name="вестник Стандарт, 24 юни 2011">[http://archive.li/Kx00K „Бранко Ристич с молитва за Косово“] // в-к [[Стандарт (вестник)|Стандарт]], 24 юни 2011 г.</ref> Член е на дружеството на писателите на [[Войводина]], член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и редовен член на [[Българска академия на науките и изкуствата|Българската академия на науката и изкуствата]] (БАНИ).<ref name="Литературен свят"></ref>


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 16:55, 7 март 2018

Бранко Ристич
Бранко Ристић
сръбски филолог
Роден
15 юни 1961 г. (62 г.)

Националност Сърбия сърбин
Учил вСкопски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вПрищински университет

Проф. Бранко Ристич (Шаблон:Lang-sr) е сръбски учен, писател и българист. Професор е в Прищинския университет, който е преместен в Косовска Митровица и едновременно преподава в педагогическия факултет на Призренски университет, който е преместен в град Лепосавич (Северно Косово).[1] Пише поезия и проза, занимава се с научна работа, превежда от български, руски и македонски език.[2] Превел е голям брой български автори на сръбски - Никола Вапцаров, Гриша Трифонов, Мая Дългъчева, Иван Матанов, Слави Георгиев. Работи върху избрани творби на Йордан Йовков. Издал е и три книги разкази на Чудомир в превод на сръбски.[1][3] Член е на дружеството на писателите на Войводина, член на Съюза на българските писатели и редовен член на Българската академия на науката и изкуствата (БАНИ).[2]

Биография

Бранко Ристич е роден на 15 юни[1] 1961 година в село Велики Шилеговец. Основно училище и гимназия завършва в родното си село и в Крушевац. Литература и магистратура завършва във Филологическия факултет в Скопие, а докторат — във Философския факултет в Нови Сад.[2]

Библиография

Бранко Ристич издава книгите с поезия: „Анатомия на едно защо?“, „Идва очакване“, „Безименен“, „Разпнат насън“, „Молитва за Косово“.[2][3]

Негови изследвания и есета са: „Ванчо Николески“ (баща на македонската литература за деца), „Приказки“ (интерпретация на сръбски народни приказки за основното училище), „Интерпретативен метод и мислови мотиви в поезията на Пейо Яворов“ (време, символ, цвят), „Дидактика и литература в поезията и прозата за деца на Ванчо Николески“, „Тълкуване на лириката“ (студии за сръбската и българската лирика), „Тълкуване на лириката за деца“.[2]

Преводи от македонски: „Панорама на македонската поезия 1965-1995“, Димитър Башески: „Завет“ (поезия), Бранко Цветковски „Небесни места“ (поезия).[2]

Отличия

Бранко Ристич е носител на златна значка на КПЗ на Сърбия и на международната награда за литература „Никола Вапцаров“.[2]

Източници