Арсений II Охридски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Според народни предания е потомък на българския [[охрид]]ски род Баласчеви.<ref>Енциклопедия България, т. 1, София, 1978, стр. 123.</ref> Преди да стане архиепископ Арсений е [[Пелагония|пелагонийски]] [[митрополит]]. Той заема охридската катедра през 1763 година. През 1766 година пристига в Цариград и принуден от патриарх [[Самуил Ханджери]] на 16 януари 1867 година подписва документ, с който се отказва от архиепископската си титла, като отбелязва, че положението на Архиепископията ще се оправи, ако тя се ппредаде на Цариградската патриаршия. В този документ Арсений изрично отбелязва, че си запазва Пелагонийската катедра, но на 24 юни се отказва и от нея и тя е дадена на Натанаил Мъгленски.<ref name="Гошевъ 107">{{cite book |title= Антиминсътъ. Литургическо и църковно-археологическо изследване |last=Гошевъ |first=Ив. Протоиерей |authorlink= |coauthors= |year=1925 |publisher= Печатница „Художникъ“|location=София |isbn= |pages=107 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> През 1767 година е принуден от да напусне поста, след което [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] е закрита и епархиите ѝ са подчинени на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и присъединени към [[Драчка епархия|Драчката епархия]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_3.html#3_3 Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.]</ref> След тези събития Арсений се оттегля в келията на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Карея]], където остава до смъртта си.<ref>{{Снегаров-ИОА-2|210}}</ref><ref>{{Възрожденска интелигенция}}, стр. 47<ref name="Гошевъ 107"/> |
Според народни предания е потомък на българския [[охрид]]ски род Баласчеви.<ref>Енциклопедия България, т. 1, София, 1978, стр. 123.</ref> Преди да стане архиепископ Арсений е [[Пелагония|пелагонийски]] [[митрополит]]. Той заема охридската катедра през 1763 година. През 1766 година пристига в Цариград и принуден от патриарх [[Самуил Ханджери]] на 16 януари 1867 година подписва документ, с който се отказва от архиепископската си титла, като отбелязва, че положението на Архиепископията ще се оправи, ако тя се ппредаде на Цариградската патриаршия. В този документ Арсений изрично отбелязва, че си запазва Пелагонийската катедра, но на 24 юни се отказва и от нея и тя е дадена на Натанаил Мъгленски.<ref name="Гошевъ 107">{{cite book |title= Антиминсътъ. Литургическо и църковно-археологическо изследване |last=Гошевъ |first=Ив. Протоиерей |authorlink= |coauthors= |year=1925 |publisher= Печатница „Художникъ“|location=София |isbn= |pages=107 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> През 1767 година е принуден от да напусне поста, след което [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] е закрита и епархиите ѝ са подчинени на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и присъединени към [[Драчка епархия|Драчката епархия]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_3.html#3_3 Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.]</ref> След тези събития Арсений се оттегля в келията на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Карея]], където остава до смъртта си.<ref>{{Снегаров-ИОА-2|210}}</ref><ref>{{Възрожденска интелигенция}}, стр. 47</ref><ref name="Гошевъ 107"/> |
||
</ref> |
</ref> |
||
Версия от 17:50, 7 март 2018
| Арсений | |
| духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1767 г.
|
| Религия | православие |
Арсений Охридски е православен духовник, последен охридски архиепископ през 1763 - 1767 година.
Биография
Според народни предания е потомък на българския охридски род Баласчеви.[1] Преди да стане архиепископ Арсений е пелагонийски митрополит. Той заема охридската катедра през 1763 година. През 1766 година пристига в Цариград и принуден от патриарх Самуил Ханджери на 16 януари 1867 година подписва документ, с който се отказва от архиепископската си титла, като отбелязва, че положението на Архиепископията ще се оправи, ако тя се ппредаде на Цариградската патриаршия. В този документ Арсений изрично отбелязва, че си запазва Пелагонийската катедра, но на 24 юни се отказва и от нея и тя е дадена на Натанаил Мъгленски.[2] През 1767 година е принуден от да напусне поста, след което Охридската архиепископия е закрита и епархиите ѝ са подчинени на Цариградската патриаршия и присъединени към Драчката епархия.[3] След тези събития Арсений се оттегля в келията на Зографския манастир в Карея, където остава до смъртта си.[4][5][2] </ref>
Бележки
- ↑ Енциклопедия България, т. 1, София, 1978, стр. 123.
- ↑ а б Гошевъ, Ив. Протоиерей. Антиминсътъ. Литургическо и църковно-археологическо изследване. София, Печатница „Художникъ“, 1925. с. 107.
- ↑ Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 210.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988., стр. 47
| Ананий | → | охридски архиепископ (1763 – 16 януари 1767) |
→ | последен |
| Йосиф | → | пелагонийски митрополит (1763 – 24 юни 1767) |
→ | Натанаил (митрополит на Вселенската патриаршия) |
