Франческо Петрарка

Франческо Петрарка Francesco Petrarca
Роден	20 юли 1304 г. Арецо, Италия
Починал	19 юли 1374 г. Аркуа, Италия
Професия	учен, дипломат, поет
Националност	Италия
Франческо Петрарка в Общомедия

Франческо Петрарка (Шаблон:Lang-it) е италиански учен, дипломат, поет и ранен хуманист. Наред с Данте Алигиери, той е смятан за един от основоположниците на Ренесанса.

Биография

Петрарка е роден в Арецо през 1304 в семейството на нотариус и прекарва ранното си детство в близкото до Флоренция село Инчиза. Баща му, Сер Петрако, е изгонен от Флоренция през 1302 (заедно с Данте) от Черните гвелфи.

Петрарка прекарва голяма част от детството си в Авиньон и съседния Карпентрас, където се премества семейството му, следвайки папа Климент V, поставил през 1309 началото на Авиньонското папство. По настояване на баща си Петрарка учи право в Монпелие (1316 – 1320) и Болоня (1320 – 1326), но самият той се интересува главно от писане и латинска литература.

След смъртта на баща си през 1326, Петрарка се връща в Авиньон, където заема различни църковни служби. Тази работа му дава много време за писане. С първата си мащабна работа („Африка“, епопея на латински за римския военачалник Сципион Африкански) Франческо Петрарка придобива европейска известност. През 1341 е обявен в Рим за поет лауреат, първият човек след Античността, който получава това отличие.

Посланик

Петрарка пътува много из Европа, работейки като посланик на папата. Той пише много писма, а сред видните му приятели е и Джовани Бокачо. При пътуванията си той събира стари латински ръкописи и е сред пропагандаторите на възстановяването на текстовете на древните автори. Сред находките му е първият латински превод на Омир и неизвестна дотогава сбирка от писма на Цицерон. Отричайки това, което смята за невежество на своята епоха, Петрарка създава концепцията за мрачното Средновековие, възприета и силно разкрасена от следващите поколения писатели.

Алпинизъм

На 26 април 1336 Франческо Петрарка, заедно с брат си и двама придружители, се изкачва на връх Ванту (1909 m). Доста по-късно той описва пътуването си в писмо до своя приятел Франческо Диониджи. По това време не е обичайно да се изкачват планини само заради изживяването. Затова тази дата се смята за „рожден ден на алпинизма“, а самият Петрарка (Petrarca alpinista) – за „баща на алпинизма“.

Късни години

Последната част от живота си Франческо Петрарка прекарва в пътувания из Северна Италия като учен, поет и дипломат. Кариерата на Петрарка в Римокатолическата църква не му позволява да се ожени, но той е баща на две деца от една или две жени, останали неизвестни. Синът му Джовани е роден през 1337 в Авиньон, а дъщеря му Франческа – през 1343 във Воклюз. Джовани умира от чума през 1361, а Франческа се жени за Франческуоло да Бросано, по-късно изпълнител на завещанието на Петрарка.

Гробът на Франческо Петрарка

Отклонявайки предложението на катедрата във Флоренция, и след смъртта на Колона прекарва 8 години в Милано при двора на фамилия Висконти; изпълнява разни дипломатически мисии и, между впрочем, отива в Прага при император Карл IV, когото посещава по негова покана още по време на неговото пребиваване в Мантуа. През 1361 година Петрарка напуска Милано и след неудачни опити се връщане в Авиньон и преселване в Прага, се установява се във Венеция (1362 – 1367), където живее неговата незаконна дъщеря с мъжа си.

Оттук той почти ежегодно предприема продължителни пътешествия из Италия. Последните години от живота си, към 1367 година, Петрарка провежда при двора на Франческо ди Kapapa, отчасти в Падуа, отчасти в село Аркуа, където прекарва остатъка от живота си в религиозно съзерцание. Там и умира в нощта на 18 срещу 19 юли 1374 г., недоживявяйки с един ден своята 70-годишнина. Намират го на сутринта на масата с перо в ръката, над жизнеописанието на Цезар. На местното гробище е издигнат паметник от червен мрамор, поставен на поета от зет му Бросано, бюстът е издигнат през 1667 година.

Издания

• Франческо Петрарка. Сонети за живота и смъртта на Мадона Лаура. С., Нов Златорог, 2011.
• Лавър. Избрани стихотворения, изд. „Народна култура“, София, 1985, прев. Стефан Петров

Външни препратки

• ((en)) Петрарка и Лаура
• ((en)) Петрарка в Католическа енциклопедия
• ((en)) Excerpts from his works and letters
• ((en)) Франческо Петрарка
• De remediis utriusque fortunae, Cremonae, B. de Misintis ac Caesaris Parmensis, 1492. (Vicifons)
• Произведения на Франческо Петрарка в Моята библиотека

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Petrarch в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​