Никопол: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
| площ = 35,185 |
| площ = 35,185 |
||
}} |
}} |
||
'''Нико̀пол''' ( |
'''Нико̀пол''' (на турски: ''Niğbolu'', на гръцки: ''Νικόπολις'', на унгарски: ''Nikápoly'', на латински: ''Nicopolis'') е [[град]] в [[Северна България]]. Той се намира в [[Област Плевен]] и е в близост до град [[Белене]]. Градът е административен център на [[Община Никопол]]. Разстоянието до областния център [[Плевен]] е 53 км. |
||
== География == |
== География == |
||
Версия от 09:16, 10 март 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Никопол.
| Никопол | |
 Панорамен изглед от Никопол | |
  Никопол  Никопол | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3464 души[1] (15 март 2024 г.) 98,5 души/km² |
| Землище | 35,185 km² |
| Надм. височина | 179 m |
| Пощ. код | 5940 |
| Тел. код | 06541 |
| МПС код | ЕН |
| ЕКАТТЕ | 51723 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
| Община – кмет | Никопол Емил Цеков (БСП за България; 2023) |
| Адрес на общината | |
| 5940 Никопол, ул. Ал. Стамболийски 5, тел. 06541/2190, [2] | |
| Уебсайт | www.nikopol-bg.com |
| Никопол в Общомедия | |
Нико̀пол (на турски: Niğbolu, на гръцки: Νικόπολις, на унгарски: Nikápoly, на латински: Nicopolis) е град в Северна България. Той се намира в Област Плевен и е в близост до град Белене. Градът е административен център на Община Никопол. Разстоянието до областния център Плевен е 53 км.
География
Община Никопол е разположена в северната част на Плевенска област върху площ от 416,5 кв. км. На юг граничи с община Плевен и община Левски, на изток с община Белене, на запад с община Гулянци, а северната граница е река Дунав с град Турну Мъгуреле на отсрещния бряг.
Център на общината е Никопол - разположен на р. Дунав.
Съставни села на общината са: Асеново, Бацова махала, Въбел, Дебово, Драгаш войвода, Евлогиево, Жернов, Лозица, Любеново, Муселиево, Новачене, Санадиново и Черковица.
История
Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на траките (1200-100 г. пр. Хр.)
По времето на Римската империя селището е включено в провинцията Мизия. По-късно, през IV век, след разделянето на Римската империя, остава в границите на Източната Римска империя (Византия). През 1059 г. получава името Никопол (Никополис — град на победите). От тази епоха датират откритите надгробни плочи на Авила Линхе и още една в чиято украса е изобразен римски конник, жертвеник, посветен на богинята Диана. Най-популярен е саркофагът, който е вграден в Чешмата на Елия, изградена през II век от обикновения римлянин Фронтона в памет на рано починалата му жена. През XIX век археологът Дижарден, трогнат от стиховете, поставя втора плоча с превод на френски. Сега към чешмата води хубава алея.
След превземането на Никопол от турците градът станва център на Никополския санджак, който обхващал територията на Търновското царство в границите от края на съществуването му. Към него са спадали казите Иврача (бълг. Враца), Ловча (бълг. Ловеч), Плевне (бълг. Плевен), Мроморнича (бълг. Мраморница) -- до 1516 г. и др. Битката при Никопол от 1396 г. е повратната точка в историята не само на България, но и на Балканите в Европа.
През периода XV век — XVII век, по време на османското владичество, Никопол е един от най-големите военно-административни центрове със силна крепост и интензивен стопански, духовен и политически живот. Градът започва да запада през XVIII — XIX век и в крайна сметка загубва статута си на голям военно-административен и обществено-политически център.
През 1871 г. общественикът Никола Кайтазов, учителят Симеон Василев Симеонов и свещеникът Христо Ламбринов основават първото читалище, наречено „Напредък“. За негов председател е избран Никола Кайтазов. Читалището се е помещавало в къщата на братя Никола и Димитър Кайтазови. През 1873 г. „Напредък“ започва да развива активна театрална дейност под ръководството на учителя Тодор Станчев, който пише и поставя поучителни пиеси. Станчев създава училищен хор, който по-късно ще прерасне в „Певческа дружина“ към читалището, в която участват както деца, така и възрастни, пеещи по ноти.
Политика
На изборите за кмет след 1989 г. са получени следните резултати:
- 1991 — инж. Иван Дрончев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 57 % срещу Цветан Петров (Народен съюз).
- 1995 — инж. Иван Дрончев (независим).
- 1999 — инж. Любен Лаков (БСП) печели на втори тур с 53 % срещу Пеньо Стоянов (независим).
- 2003 — инж. Любен Лаков (БСП, ПД “Социалдемократи”) печели на втори тур с 64 % срещу Пеньо Стоянов (БЗНС – Народен съюз).
- 2007 — Валерий Желязков (БЗНС) печели на втори тур с 52,36 % срещу Любен Лаков (БСП).
- 2011 — Емил Бебенов (БСП) печели на втори тур с 54,23 % срещу Валерий Желязков (ГЕРБ .
- 2015 — Валерий Желязков (ГЕРБ) печели на втори тур с 51,36 % срещу Емил Бебенов (БСП) [2].
Икономика
На пристанище Никопол е изграден фериботът Никопол - Турну Мъгуреле. За целта е основно ремонтиран и застлан с нова асфалтова настилка пътят Плевен - Асеново - Никопол.
Правени са разработки за построяване на хидровъзел „Никопол-Турну Мъгуреле“, които са възобновени [3]
Според анализ на екоминистерството от 1999 г. то ще доведе до повишаване на нивото на реката със 7 метра, 3/4 Никопол и 500 хил. дка земеделски земи ще бъде залети, като Никопол ще остане само на високата част на платото. Останалите критики са стандартните за хидротехнически съоръжения.
Забележителности
Никопол е част от Природен парк Персина. В региона на града има защитени видове и обекти като Скалната църква, дървото Гинко билоба, сладък корен и др. Културна забележителност в града е паметникът на руските воини, загинали за свободата на града, както и намиращият се почти в центъра на града паметник на кръстоносците, преминали през града през 12 век.
Друга културна забележителност в града е Никополската крепост, наричана от местното население просто „Калето“, където е запазена част от големия дворец на един от последните български царе Иван Шишман. Най-старият запазен паметник е кръстокуполната църква "Св. св. Петър и Павел", строена през 13-14 век, позната като „Манастирчето“.
В Никопол се намира тюрбето (гробницата) на мюсюлманския светец Али Коч Баба. Според османските архиви от 16 век, Али Коч Баба е дервиш, обявен за светец. Допреди 20 години на хълма се е издигал вековен дъб. Според преданието, той е израснал от овчарската гега на Али Коч Баба, който я забил там, преди да издъхне. Мюсюлманският светец е почитан като лечител с тържества, които съвпадат с православния Гергьовден.
В южната част на Никопол се намира Смоляновата къща, която днес е къща-музей „Васил Левски“. Представлява типична градска българска къща от преди Освобождението. Една от къщите на сем. Смолянови, в която се е укривал Васил Левски. Реставрирана през 1968 г. и днес е със статута на етнографски музей.
В града има музей, в който се намират много от находките, намерени при разкопки, както и много запазени стари книги и снимки на стария град.
Редовни събития
Редовни събития в града са ежегодните Крайдунавски празници, за които са характерни представленията на самодейни състави, концерти, изнасяни от училището и читалището, изпращане на абитуриентския випуск, както и други културни събития.
Друго редовно събитие е празникът на града. Отбелязва се в дните петък, събота и неделя от седмицата, в която се отбелязва църковният празник Успение на Пресвета Богородица. Празникът се празнува 3 дни от всички жители с много забавления, пазаруване и весели моменти.
Спорт
Футболният клуб на града се казва „Ситомир“.
Личности
- Тодор Балина - религиозен и политически деец, водач на бунт през 1598 г. в Търново с архиепископ Дионисий Рали.
- Никола Димитров Найденов (6. VI. 1880 — 25. XII. 1939 г.) — съосновател на Радикалдемократическата партия.
- Константин Димитров Коцев - род. 1891 г. - началник на канцеларията при Министерството на войната, командир на 9-та пехотна Плевенска дивизия, генерал-майор.
- Любен Г. Икономов - професор в Инженерно-строителния институт (ВИАС). От 1945 до смъртта си през 1956 г. живее в София.
- Боян Икономов (1900-1973) — именит композитор, първите му по-значителни прояви са във Франция и Швейцария. Автор на 3 симфонии, 6 квартета, 2 инструментални концерта, операта "Индже" и балетите "Седемте смъртни прегрешения", "Трагедията на Отело" и "Светлината залива всичко". Умира на 27 март 1973 г. в София.
- Проф. Ибрахим Тосун Татарлъ (1925-2013)- народен представител в VII-то ВНС и 36-то и 37-то Народно събрание, лингвист и фолклорист, основател на катедрата по турски език и литература в Софийски университет.
- Ибрахим Карахасан-Чънар (р. 1955 г.)- писател, историк, етнолог, журналист; автор на тетралогията „Светът на исляма,“ както и на книгите "Турция", „Етническите малцинства в България“ и "Етническа и религиозна мозайка на България"
- Доц. Александър И. Шикаланов - род. 1955 г., компютърен специалист, преподавател в УНСС и УниБИТ.
- Йордан Тодоров (р. 1980 г.) — журналист, режисьор на документални филми, писател.
- Кирил Монков (р. 1974 г.) - художник в областта на кавалетната и монументалната живопис.
- Венцислав Василев (р. 1959г.) – художник в областта на живопистта и скулптурата.
Никопол в изкуството
- В Никопол се развива част от действието в романа „Far from the Danube“ на британския писател Кристофър Бакстън. Главният герой в него е българката Мария Искра, която загубва баща си, преживява битката край Никопол и спасява живота на френския рицар Жил Гюитон. Мария Искра напуска България, за да последва любимия си през няколко европейски държави до родната му Нормандия.
- Градът дава името си на героя Алсид Никопол от научно-фантастичната трилогия „Никопол“. Неин автор е легендарният френски автор на комикси от босненски произход Енки Билал.
- Първата история на града, „Никопол през вековете“, е публикувана от Александър Бохачек през 1937 г.
Други
Морският нос Никопол на остров Ливингстън в Антарктика е наименуван в чест на града.[4]
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ [1] Местни избори и национален референдум 2015
- ↑ Рестарт и на проекта за хидровъзел Никопол-Турну Мъгуреле, www.mediapool.bg, 25.09.2008 г.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Nikopol Point.
- Филип Станиславов. Описание на Северна България. Петър Парчевич. Завещание. София, „Буквица“, ISBN 978-954-92858-5-7; http://www.scribd.com/doc/108996211/Bulgarian-Catholics-Mater-Europa-1-2
Външни препратки
| ||||||||
| |||||
