Северен отряд: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces
Ред 35: Ред 35:
|известни_командири=
|известни_командири=
}}
}}
'''Северният отряд''' е [[Българска армия|българска военна част]] формирана по време на [[Сръбско-българската война]] (1885) с основно предназначение отбраната на Северозападна България с крепостта Видин.


'''Северният отряд''' е [[Българска армия|българско]] военно формирование, формирано по време на [[Сръбско-българската война]] ([[1885]]) с основно предназначение отбраната на Северозападна България с [[Видинската крепост]].
== Северен отряд ==
=== Формиране ===
Северният отряд е формиран на [[25 октомври]] [[1885]] г. Създаден е за отбрана на Северозападна България от връх [[Ком]] до устието на река [[Тимок]]. Командир е капитан [[Атанас Узунов (офицер)|Атанас Узунов]].


=== Състав ===
== Формиране ==
Северният отряд е формиран на [[25 октомври]] 1885 г. Създаден е за отбрана на Северозападна България от връх [[Ком]] до устието на река [[Тимок]]. Командир е капитан [[Атанас Узунов (офицер)|Атанас Узунов]].
Поради широчината си отбранителния фронт на Северния отряд е разделен на пет участъка:


Главният резерв на отряда (поручик Драганов) е сформиран на [[1 ноември]] 1885 г.
* Видински участък (капитан Атанас Узунов) от 4 970 войника и 31 оръдия. Разделен е на десен фланг, ляв фланг, Летящ отряд и резерв.
* Бреговски участък (подпоручик Тодоров) от 1 100 войника. Отбранява направлението [[Брегово]]-[[Видин]].
* Кулски участък (поручик Николаев) от 1 200 войника. Отбранява направлението с. [[Шишенци]]-с. [[Раковица]].
* Белоградчишки участък. Отбранява направлението с. [[Раковица]]-с. [[Чипровница]] и прохода [[Свети Никола (проход)|Свети Никола]].
* Берковски участък от 1 000 войника. Отбранява направлението с. [[Чипровница]]-[[Петрохански проход]].
* два катера на Дунавската речна флотилия.


== Състав ==
Главният резерв на отряда (поручик Драганов) е сформиран на [[1 ноември]] [[1885]] и в състава му влизат 2-ра, 4-та и 5-та мирновременни [[рота|роти]] от запасната дружина на [[Трети бдински полк|3-ти бдински полк]], 1150 души от Ломското, 800 души от Берковското, 700 души от Белоградчишкото, 500 души от Кулското и 500 души от Кутлувското [[опълчение]].<ref>Христов, с. 122</ref> Разполага се в района на [[Лагошевци]], [[Шипот]] и [[Младиченци]].
Поради широчината му отбранителният фронт на Северния отряд е разделен на 5 участъка:
* Видински участък (капитан Атанас Узунов) с 4 970 войници и 31 оръдия, разделен на десен фланг, ляв фланг, летящ отряд и резерв;
* Бреговски участък (подпоручик Тодоров) с 1 100 войници, отбранява направлението [[Брегово]] - [[Видин]];
* Кулски участък (поручик Николаев) с 1 200 войници, отбранява направлението с. [[Шишенци]] - с. [[Раковица]];
* Белоградчишки участък, отбранява направлението с. [[Раковица]] - с. [[Чипровница]] и прохода [[Свети Никола (проход)|Свети Никола]];
* Берковски участък с 1 000 войници, отбранява направлението с. [[Чипровница]] - [[Петрохански проход]].


Към отряда са придадени 2 катера на Дунавската речна флотилия.
Летящият отряд (капитан [[Георги Тодоров]]) се състои от 4 запасни роти, 1 ескадрон и 1 батарея (1030 души с 6 оръдия).<ref>'''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през капитализма'', София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, с. 99</ref> Също както Главният резерв се разполага в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци.


В състава на Главния резерв влизат 2-ра, 4-та и 5-та мирновременни [[рота|роти]] от запасната дружина на [[Трети пехотен бдински полк|3-ти бдински полк]], 1150 души от Ломското, 800 души от Берковското, 700 души от Белоградчишкото, 500 души от Кулското и 500 души от Кутлувското [[народно опълчение]]<ref>Христов, с. 122</ref>. Разполага се в района на селата [[Лагошевци]], [[Шипот]] и [[Младиченци]].
Главния резерв и Летящиа отряд са изтеглени назад. Имат задача да провеждат контраатаки от дълбочина към фронта на застрашените направления.


Летящият отряд (капитан [[Георги Тодоров]]) се състои от 4 запасни роти, ескадрон и батарея (1030 души с 6 оръдия)<ref>Атанасов, Щ. и др. „Българското военно изкуство през капитализма“, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, с. 99</ref>. Също като Главния резерв се разполага в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци.
Общо в състава на Северния отряд влизат 11 1/4 [[дружина|дружини]], 1 1/2 [[ескадрон]]и, 6 [[батарея|батареи]] или 14861 души, 164 саби и 37 оръдия.


Общо в състава на Северния отряд влизат 11 1/4 [[дружина|дружини]], 1 1/2 [[ескадрон]]и, 6 [[батарея|батареи]] с 14 861 души, 164 саби и 37 оръдия.
По време на Сръбско-българската война, Северния отряд успешно защитава Северозападна България. Проявява при [[Обсада на Видин (1885)|Обсадата на Видин]] и [[Боеве при Акчар|боевете при Акчар]]. След края на войната е разформирован е с Указ №40 от 1886 г.

== Действия ==
Главният резерв и Летящият отряд са изтеглени назад. Имат задача да провеждат контраатаки от дълбочина към фронта на застрашените направления.

По време на Сръбско-българската война Северният отряд успешно защитава Северозападна България. Проявява се при [[Обсада на Видин (1885)|обсадата на Видин]] и [[Боеве при Акчар|боевете при Акчар]]. След края на войната е разформирован с Указ № 40 от 1886 г.


== Бележки ==
== Бележки ==
Ред 66: Ред 69:
== Източници ==
== Източници ==
* {{cite book | last = Христов | first = Христо | last2 = Дойнов | first2 = Дойно | title = Сръбско-българската война 1885. Сборник документи | year = 1985 | publisher = [[Военно издателство]] | location = София}}
* {{cite book | last = Христов | first = Христо | last2 = Дойнов | first2 = Дойно | title = Сръбско-българската война 1885. Сборник документи | year = 1985 | publisher = [[Военно издателство]] | location = София}}
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
* Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
* '''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през капитализма'', София, 1959, Държавно военно издателство при МНО
* Атанасов, Щ. и др. „Българското военно изкуство през капитализма“, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО
* '''Съединението 1885 г.''', '''С.''', 1985, с. 185
* Съединението 1885 г., С., 1985, с. 185


{{Отряди през Сръбско-българската война}}
{{Отряди през Сръбско-българската война}}
{{Портал Военна история на България}}
{{Портал Военна история на България}}


[[Категория:Български отряди]]
[[Категория:Български формирования в Сръбско-българската война]]
[[Категория:История на Видин]]
[[Категория:Военни формирования формирани през 1885 година]]
[[Категория:Военни формирования формирани през 1885 година]]
[[Категория:Български отряди от Сръбско-българската война]]
[[Категория:История на Видин]]

Версия от 08:57, 13 март 2018

Северен отряд
Информация
Активна1 ноември 1885 – 1886
ДържаваБългария
Размер14861 войника
Гарнизон/щабВидин
Битки/войнибой при Кула
бой при Белоградчик
обсада на Видин (1885)
боеве при Акчар
Командири
капитанАтанас Узунов

Северният отряд е българско военно формирование, формирано по време на Сръбско-българската война (1885) с основно предназначение отбраната на Северозападна България с Видинската крепост.

Формиране

Северният отряд е формиран на 25 октомври 1885 г. Създаден е за отбрана на Северозападна България от връх Ком до устието на река Тимок. Командир е капитан Атанас Узунов.

Главният резерв на отряда (поручик Драганов) е сформиран на 1 ноември 1885 г.

Състав

Поради широчината му отбранителният фронт на Северния отряд е разделен на 5 участъка:

  • Видински участък (капитан Атанас Узунов) с 4 970 войници и 31 оръдия, разделен на десен фланг, ляв фланг, летящ отряд и резерв;
  • Бреговски участък (подпоручик Тодоров) с 1 100 войници, отбранява направлението Брегово - Видин;
  • Кулски участък (поручик Николаев) с 1 200 войници, отбранява направлението с. Шишенци - с. Раковица;
  • Белоградчишки участък, отбранява направлението с. Раковица - с. Чипровница и прохода Свети Никола;
  • Берковски участък с 1 000 войници, отбранява направлението с. Чипровница - Петрохански проход.

Към отряда са придадени 2 катера на Дунавската речна флотилия.

В състава на Главния резерв влизат 2-ра, 4-та и 5-та мирновременни роти от запасната дружина на 3-ти бдински полк, 1150 души от Ломското, 800 души от Берковското, 700 души от Белоградчишкото, 500 души от Кулското и 500 души от Кутлувското народно опълчение[1]. Разполага се в района на селата Лагошевци, Шипот и Младиченци.

Летящият отряд (капитан Георги Тодоров) се състои от 4 запасни роти, ескадрон и батарея (1030 души с 6 оръдия)[2]. Също като Главния резерв се разполага в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци.

Общо в състава на Северния отряд влизат 11 1/4 дружини, 1 1/2 ескадрони, 6 батареи с 14 861 души, 164 саби и 37 оръдия.

Действия

Главният резерв и Летящият отряд са изтеглени назад. Имат задача да провеждат контраатаки от дълбочина към фронта на застрашените направления.

По време на Сръбско-българската война Северният отряд успешно защитава Северозападна България. Проявява се при обсадата на Видин и боевете при Акчар. След края на войната е разформирован с Указ № 40 от 1886 г.

Бележки

  1. Христов, с. 122
  2. Атанасов, Щ. и др. „Българското военно изкуство през капитализма“, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, с. 99

Източници

  • Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
  • Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
  • Атанасов, Щ. и др. „Българското военно изкуство през капитализма“, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО
  • Съединението 1885 г., С., 1985, с. 185
Отряди през Сръбско-българската война (1885)
Айтоски отрядБургаски отрядДолноневляснки отрядИзворски отрядКулски отрядЛетящ отрядПещерски партизански отрядРадомирски отрядСеверен отрядСмиловски отрядСмолчански партизански отрядСтраничен отрядТрънски отрядТърново-Сейменски отрядХасковски партизански отрядЦарибродски отрядЯмболски отряд