Северен отряд: Разлика между версии
м whitespaces |
|||
Ред 35: | Ред 35: | ||
|известни_командири= |
|известни_командири= |
||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Северен отряд == |
|||
=== Формиране === |
|||
⚫ | |||
== Формиране == |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
Главният резерв на отряда (поручик Драганов) е сформиран на [[1 ноември]] 1885 г. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Състав == |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | Летящият отряд (капитан [[Георги Тодоров]]) се състои от 4 запасни роти, |
||
⚫ | В състава на Главния резерв влизат 2-ра, 4-та и 5-та мирновременни [[рота|роти]] от запасната дружина на [[Трети пехотен бдински полк|3-ти бдински полк]], 1150 души от Ломското, 800 души от Берковското, 700 души от Белоградчишкото, 500 души от Кулското и 500 души от Кутлувското [[народно опълчение]]<ref>Христов, с. 122</ref>. Разполага се в района на селата [[Лагошевци]], [[Шипот]] и [[Младиченци]]. |
||
⚫ | |||
⚫ | Летящият отряд (капитан [[Георги Тодоров]]) се състои от 4 запасни роти, ескадрон и батарея (1030 души с 6 оръдия)<ref>Атанасов, Щ. и др. „Българското военно изкуство през капитализма“, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, с. 99</ref>. Също като Главния резерв се разполага в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Действия == |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Ред 66: | Ред 69: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* {{cite book | last = Христов | first = Христо | last2 = Дойнов | first2 = Дойно | title = Сръбско-българската война 1885. Сборник документи | year = 1985 | publisher = [[Военно издателство]] | location = София}} |
* {{cite book | last = Христов | first = Христо | last2 = Дойнов | first2 = Дойно | title = Сръбско-българската война 1885. Сборник документи | year = 1985 | publisher = [[Военно издателство]] | location = София}} |
||
* |
* Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ |
||
* |
* Атанасов, Щ. и др. „Българското военно изкуство през капитализма“, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО |
||
* |
* Съединението 1885 г., С., 1985, с. 185 |
||
{{Отряди през Сръбско-българската война}} |
{{Отряди през Сръбско-българската война}} |
||
{{Портал Военна история на България}} |
{{Портал Военна история на България}} |
||
⚫ | |||
[[Категория:Български формирования в Сръбско-българската война]] |
|||
⚫ | |||
[[Категория:Военни формирования формирани през 1885 година]] |
[[Категория:Военни формирования формирани през 1885 година]] |
||
⚫ | |||
⚫ |
Версия от 08:57, 13 март 2018
Северен отряд | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1 ноември 1885 – 1886 |
Държава | България |
Размер | 14861 войника |
Гарнизон/щаб | Видин |
Битки/войни | бой при Кула бой при Белоградчик обсада на Видин (1885) боеве при Акчар |
Командири | |
капитан | Атанас Узунов |
Северният отряд е българско военно формирование, формирано по време на Сръбско-българската война (1885) с основно предназначение отбраната на Северозападна България с Видинската крепост.
Формиране
Северният отряд е формиран на 25 октомври 1885 г. Създаден е за отбрана на Северозападна България от връх Ком до устието на река Тимок. Командир е капитан Атанас Узунов.
Главният резерв на отряда (поручик Драганов) е сформиран на 1 ноември 1885 г.
Състав
Поради широчината му отбранителният фронт на Северния отряд е разделен на 5 участъка:
- Видински участък (капитан Атанас Узунов) с 4 970 войници и 31 оръдия, разделен на десен фланг, ляв фланг, летящ отряд и резерв;
- Бреговски участък (подпоручик Тодоров) с 1 100 войници, отбранява направлението Брегово - Видин;
- Кулски участък (поручик Николаев) с 1 200 войници, отбранява направлението с. Шишенци - с. Раковица;
- Белоградчишки участък, отбранява направлението с. Раковица - с. Чипровница и прохода Свети Никола;
- Берковски участък с 1 000 войници, отбранява направлението с. Чипровница - Петрохански проход.
Към отряда са придадени 2 катера на Дунавската речна флотилия.
В състава на Главния резерв влизат 2-ра, 4-та и 5-та мирновременни роти от запасната дружина на 3-ти бдински полк, 1150 души от Ломското, 800 души от Берковското, 700 души от Белоградчишкото, 500 души от Кулското и 500 души от Кутлувското народно опълчение[1]. Разполага се в района на селата Лагошевци, Шипот и Младиченци.
Летящият отряд (капитан Георги Тодоров) се състои от 4 запасни роти, ескадрон и батарея (1030 души с 6 оръдия)[2]. Също като Главния резерв се разполага в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци.
Общо в състава на Северния отряд влизат 11 1/4 дружини, 1 1/2 ескадрони, 6 батареи с 14 861 души, 164 саби и 37 оръдия.
Действия
Главният резерв и Летящият отряд са изтеглени назад. Имат задача да провеждат контраатаки от дълбочина към фронта на застрашените направления.
По време на Сръбско-българската война Северният отряд успешно защитава Северозападна България. Проявява се при обсадата на Видин и боевете при Акчар. След края на войната е разформирован с Указ № 40 от 1886 г.
Бележки
Източници
- Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
- Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Атанасов, Щ. и др. „Българското военно изкуство през капитализма“, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО
- Съединението 1885 г., С., 1985, с. 185