Читалище: Разлика между версии
Премахната редакция 8437559 на 212.5.147.183 (б.) Етикет: Връщане |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[File:Haskovo-chitalishte-Zarya.JPG|thumb| |
[[File:Haskovo-chitalishte-Zarya.JPG|thumb|250px|Читалище „Заря“ в [[Хасково]]]] |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | '''Читалището''' е типично [[България|българска]] [[институция|обществена институция]], която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове. |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | '''Читалището''' е типично [[България|българска]] [[институция|обществена институция]], която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове. |
||
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър, смесен хор и народен ансамбъл. |
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър, смесен хор и народен ансамбъл. |
||
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през [[1856]] година в [[Свищов]], [[Шумен]] и [[Лом]]. |
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през [[1856]] година в [[Свищов]], [[Шумен]] и [[Лом]]. |
||
На |
На 30 януари [[1856]] г. в [[Свищов]] е основано първото читалище в [[България]] „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ от Димитър Начович, Христаки Филчов, [[Емануил Васкидович]] и Георги Владикин. Наскоро след това, през пролетта на 1856 г., [[Сава Доброплодни]] създава в [[Шумен]] второто българско читалище, което днес се нарича [[Народно читалище „Добри Войников - 1856“ (Шумен)|Народно читалище „Добри Войников – 1856“]]. През същата година е основано и третото българско читалище в Лом. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци. |
||
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по [[съветски]] образец и се финансират пряко от предприятия или организации. |
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по [[съветски]] образец и се финансират пряко от предприятия или организации. |
||
| Ред 12: | Ред 15: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
<references /> |
<references /> |
||
| Ред 24: | Ред 25: | ||
* [http://www.chitalishte.bg/ Портал на читалищата в България] |
* [http://www.chitalishte.bg/ Портал на читалищата в България] |
||
* [https://www.facebook.com/groups/chitalisthte/?fref=ts фейсбук-група Български читалища] |
* [https://www.facebook.com/groups/chitalisthte/?fref=ts фейсбук-група Български читалища] |
||
* |
* |
||
[[Категория:Читалища в България| ]] |
[[Категория:Читалища в България| ]] |
||
Версия от 09:00, 14 март 2018
Читалището е типично българска обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър, смесен хор и народен ансамбъл.
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 година в Свищов, Шумен и Лом.
На 30 януари 1856 г. в Свищов е основано първото читалище в България „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ от Димитър Начович, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин. Наскоро след това, през пролетта на 1856 г., Сава Доброплодни създава в Шумен второто българско читалище, което днес се нарича Народно читалище „Добри Войников – 1856“. През същата година е основано и третото българско читалище в Лом. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.
Към януари 2016 г., броят на регистрираните читалища в България е 3614.[1][2]
Източници
- ↑ Регистър на народните читалища (административна уредба) (посетен на 23 април 2014)
- ↑ Регистър на народните читалища (база данни по град/село)
Външни препратки
- Закон за изменение на Закона за народните читалища, Народно събрание на Република България, 9 юни 2010
- Закон за народните читалища
- Информационен сайт за читалищата
- Фейсбук-страница към информационния сайт за читалищата
- Блог към информационния сайт за читалищата
- Портал на читалищата в България
- фейсбук-група Български читалища