Родоски колос: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 130.204.95.131 (б.), към версия на 91.139.143.217
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:Colosse de Rhodes (Barclay).jpg|thumb|250px|Родоският колос]]
[[Картинка:Colosse de Rhodes (Barclay).jpg|thumb|250px|Родоският колос]]
'''Родоският колос''' ({{lang-el|Κολοσσός της Ρόδου}}, {{lang-la|Colossus Rhodi}}) е бронзова [[статуя]] на бога на слънцето [[Хелиос]], издигната в пристанището на град Родос, на остров [[Родос]] в [[Егейско море]]. Издигала се е на височина от около 34 метра (112 фута) и е била една от най-високите статуи в древността<ref>[[Колос на Нерон|Колосът на Нерон]] е 100 или 120 фута според различните източници.</ref> . Статуята е една от [[Седемте чудеса на света]]. Статуята е дело на [[Харес от Линдос]] и е построена в периода между 292 пр.н.е. и [[280 пр.н.е.]].
'''Родоският колос''' ({{lang-el|Κολοσσός της Ρόδου}}, {{lang-la|Colossus Rhodi}}) е бронзова [[статуя]] на бога на слънцето [[Хелиос]], издигната в пристанището на [[Родос (град)|град Родос]], на остров [[Родос]] в [[Егейско море]]. Издигала се е на височина от около 34 метра (112 фута) и е била една от най-високите статуи в древността<ref>[[Колос на Нерон|Колосът на Нерон]] е 100 или 120 фута според различните източници.</ref> . Статуята е една от [[Седемте чудеса на света]]. Статуята е дело на [[Харес от Линдос]] и е построена в периода между 292 пр.н.е. и [[280 пр.н.е.]].


== Предистория ==
== Предистория ==
След разпада на държавата на [[Александър Македонски]], управлението на Родос поел [[Птолемей I Сотер]]. След неговото утвърждаване в Египет, той сключил с Родос съюз, контролиращ търговията в източното Средиземноморие. През [[305 пр.н.е.]] синът на другия [[диадохи|диадох]] [[Антигон I Монофталм]] – [[Деметрий I Полиоркет]] - обсадил Родос с войска от 40 000 души. Държал главния град на острова в обсада цяла година. Накрая бил принуден да отстъпи пред приближаващия флот на Птолемей.
След разпада на държавата на [[Александър Македонски]], управлението на Родос поел [[Птолемей I Сотер]]. След неговото утвърждаване в Египет, той сключил с Родос съюз, контролиращ търговията в източното Средиземноморие. През [[305 пр.н.е.]] синът на другия [[диадохи|диадох]] [[Антигон I Монофталм]] – [[Деметрий I Полиоркет]] – обсадил Родос с войска от 40 000 души. Държал главния град на острова в обсада цяла година. Накрая бил принуден да отстъпи пред приближаващия флот на Птолемей.


Народът на Родос решил да продаде счупените обсадни оръдия и да построи статуя на почитания бог на слънцето Хелиос, за да се отблагодарят за застъпничеството. Хелиос бил не просто почитано божество на острова – според легендите бил негов създател, изнесъл го от морските дълбини на ръцете си. Според [[Плиний Стари]] продали оставеното оръжие за 300 [[Талант (единица)|таланта]] <ref>Плиний Стари, „Естествена история“ xxxiv.18.</ref> и решили да използват парите, за да построят гигантска статуя на техния бог Хелиос.
Народът на Родос решил да продаде счупените обсадни оръдия и да построи статуя на почитания бог на слънцето Хелиос, за да се отблагодарят за застъпничеството. Хелиос бил не просто почитано божество на острова – според легендите бил негов създател, изнесъл го от морските дълбини на ръцете си. Според [[Плиний Стари]] продали оставеното оръжие за 300 [[Талант (единица)|таланта]] <ref>Плиний Стари, „Естествена история“ xxxiv.18.</ref> и решили да използват парите, за да построят гигантска статуя на техния бог Хелиос.
Ред 12: Ред 12:
Дванадесет години се труди над статуята Харес, за да създаде почти 36-метров бронзов гигант. Когато приключил, пред очите на родосци се издигнал висок и строен юноша – бог с лъчист венец на главата. Той стоял на мраморен постамент, леко наклонен назад и напрегнато гледал надолу. Статуята се издигала директно на входа в пристанището и била видима от близките острови. В основата си била направена от глина, върху метално скеле, а отгоре била покрита с бронзови листове.
Дванадесет години се труди над статуята Харес, за да създаде почти 36-метров бронзов гигант. Когато приключил, пред очите на родосци се издигнал висок и строен юноша – бог с лъчист венец на главата. Той стоял на мраморен постамент, леко наклонен назад и напрегнато гледал надолу. Статуята се издигала директно на входа в пристанището и била видима от близките острови. В основата си била направена от глина, върху метално скеле, а отгоре била покрита с бронзови листове.


За изготвянето на грандиозния монумент са били нужни 500 [[талант]]а [[бронз]] и 300 таланта желязо (равни съответно на 13 и 8 тона). Родоският колос породил и своеобразна мода на гигантските статуи и на Родос през 2-ри век пр.н.е. имало вече около 100 колосални скулптури.
За изготвянето на грандиозния монумент са били нужни 500 [[Талант (единица)|таланта]] [[бронз]] и 300 таланта желязо (равни съответно на 13 и 8 тона). Родоският колос породил и своеобразна мода на гигантските статуи и на Родос през 2-ри век пр.н.е. имало вече около 100 колосални скулптури.


== Гибелта на статуята ==
== Гибелта на статуята ==
Колосът се издигал сравнително кратко— 56 години. През [[226 пр.н.е.]] статуята била разрушена от [[земетресение]]. Както пише [[Страбон]], „Статуята лежала на земята, свалена от земетресението и счупена в коленете“. Но дори и тогава Колосът удивлявал със своите размери. [[Плиний Стари]] казва, че малко хора успявали да обхванат с двете си ръце големия палец на ръката на Хелиос.<ref>''Естествена история, кн 34, XVIII, 41.</ref>
Колосът се издигал сравнително кратко – 56 години. През [[226 пр.н.е.]] статуята била разрушена от [[земетресение]]. Както пише [[Страбон]], „Статуята лежала на земята, свалена от земетресението и счупена в коленете“. Но дори и тогава Колосът удивлявал със своите размери. [[Плиний Стари]] казва, че малко хора успявали да обхванат с двете си ръце големия палец на ръката на Хелиос.<ref>''Естествена история, кн 34, XVIII, 41.</ref>
[[Птолемей III]] предложил да плати за реконструкцията на статуята, но [[Пития|Делфийският оракул]] накарал родосци да се страхуват, че ще обидят Хелиос и те отказали.
[[Птолемей III]] предложил да плати за реконструкцията на статуята, но [[Пития|Делфийският оракул]] предсказал, че така родосци ще обидят Хелиос и те отказали.


Отломките на Колос останали на земята, както е описано от Страбон (XIV 2.5) за над 800 години, и дори счупени, те били толкова впечатляващи, че много пътешественици отивали да ги видят.
Отломките на Колоса останали на земята, както е описано от Страбон (XIV 2.5), в продължение на над 800 години, и дори счупени, те били толкова впечатляващи, че много пътешественици отивали да ги видят.


През 654 г. арабите превземат Родос и според [[Теофан Изповедник]] ги продават на „еврейски търговец от [[Едеса]]“.
През 654 г. арабите превземат Родос и според [[Теофан Изповедник]] ги продават на „еврейски търговец от [[Едеса]]“.

Версия от 15:45, 17 март 2018

Родоският колос

Родоският колос (Шаблон:Lang-el, Шаблон:Lang-la) е бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос, издигната в пристанището на град Родос, на остров Родос в Егейско море. Издигала се е на височина от около 34 метра (112 фута) и е била една от най-високите статуи в древността[1] . Статуята е една от Седемте чудеса на света. Статуята е дело на Харес от Линдос и е построена в периода между 292 пр.н.е. и 280 пр.н.е..

Предистория

След разпада на държавата на Александър Македонски, управлението на Родос поел Птолемей I Сотер. След неговото утвърждаване в Египет, той сключил с Родос съюз, контролиращ търговията в източното Средиземноморие. През 305 пр.н.е. синът на другия диадох Антигон I Монофталм – Деметрий I Полиоркет – обсадил Родос с войска от 40 000 души. Държал главния град на острова в обсада цяла година. Накрая бил принуден да отстъпи пред приближаващия флот на Птолемей.

Народът на Родос решил да продаде счупените обсадни оръдия и да построи статуя на почитания бог на слънцето Хелиос, за да се отблагодарят за застъпничеството. Хелиос бил не просто почитано божество на острова – според легендите бил негов създател, изнесъл го от морските дълбини на ръцете си. Според Плиний Стари продали оставеното оръжие за 300 таланта [2] и решили да използват парите, за да построят гигантска статуя на техния бог Хелиос.

Строителство

Строителството е поверено на Харес, родом от Линдос на остров Родос, който е участвал и преди в издигането на големи статуи. Неговият учител, Лизип, е създал 22 метрова (70 фута) бронзова статуя на Зевс в Тарентум.

Дванадесет години се труди над статуята Харес, за да създаде почти 36-метров бронзов гигант. Когато приключил, пред очите на родосци се издигнал висок и строен юноша – бог с лъчист венец на главата. Той стоял на мраморен постамент, леко наклонен назад и напрегнато гледал надолу. Статуята се издигала директно на входа в пристанището и била видима от близките острови. В основата си била направена от глина, върху метално скеле, а отгоре била покрита с бронзови листове.

За изготвянето на грандиозния монумент са били нужни 500 таланта бронз и 300 таланта желязо (равни съответно на 13 и 8 тона). Родоският колос породил и своеобразна мода на гигантските статуи и на Родос през 2-ри век пр.н.е. имало вече около 100 колосални скулптури.

Гибелта на статуята

Колосът се издигал сравнително кратко – 56 години. През 226 пр.н.е. статуята била разрушена от земетресение. Както пише Страбон, „Статуята лежала на земята, свалена от земетресението и счупена в коленете“. Но дори и тогава Колосът удивлявал със своите размери. Плиний Стари казва, че малко хора успявали да обхванат с двете си ръце големия палец на ръката на Хелиос.[3] Птолемей III предложил да плати за реконструкцията на статуята, но Делфийският оракул предсказал, че така родосци ще обидят Хелиос и те отказали.

Отломките на Колоса останали на земята, както е описано от Страбон (XIV 2.5), в продължение на над 800 години, и дори счупени, те били толкова впечатляващи, че много пътешественици отивали да ги видят.

През 654 г. арабите превземат Родос и според Теофан Изповедник ги продават на „еврейски търговец от Едеса“.

Източници

  1. Колосът на Нерон е 100 или 120 фута според различните източници.
  2. Плиний Стари, „Естествена история“ xxxiv.18.
  3. Естествена история, кн 34, XVIII, 41.

Външни препратки