Якобинска диктатура: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Reverted to revision 8044618 by Ket on 2017-08-28T13:56:34Z
м Bot: Reverted to revision 8410892 by 88.80.125.193 on 2018-03-05T09:21:54Z
Ред 9: Ред 9:


== Законодателство ==
== Законодателство ==
Под натиск на [[санкюлоти]]те и на „бесните“ са приети ''Законът за всеобщия максимум'' ({{lang-fr|loi du maximum general}}) и ''Законът за подозрителните'' ({{lang-fr|loi des suspects}})<ref name="Gavrilov">{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=169 – 171 }}</ref>. С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозрени и е насочен срещу „привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата“ (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията.
Под натиск на [[санкюлоти]]те и на „бесните“ са приети ''Законът за всеобщия максимум'' ({{lang-fr|loi du maximum general}}) и ''[[Закон за подозрителните|Законът за подозрителните]]'' ({{lang-fr|loi des suspects}})<ref name="Gavrilov">{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=169 – 171 }}</ref>. С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозрени и е насочен срещу „привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата“ (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията.


Реорганизираният Революционен трибунал ({{lang-fr|Tribunal révolutionnaire}}) е органът, определящ наказанията за заподозрените и лихварите. Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] и на кръга около [[Робеспиер]].
Реорганизираният Революционен трибунал ({{lang-fr|Tribunal révolutionnaire}}) е органът, определящ наказанията за заподозрените и лихварите. Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] и на кръга около [[Робеспиер]].

Версия от 17:30, 17 март 2018

Якобинската диктатура е период от Френската революция от 1789, в който доминират якобинците. Известна е с жестоката разправа с враговете, особено в периода на Царството на терора.

Предистория

След свалянето на монархията на 10 август 1792 г. и усещайки все по-неконтролируемия характер на революцията, по-умерените членове на Законодателното събрание се опитват да забавят по-нататъшното ѝ развитие, като се противопоставят открито на незабавното установяване на републиканска форма на управление. Въпреки това на 22 септември 1792 г. новоизбраният Конвент провъзгласява отмяна на монархията и установява република. В дебатите се очертава остро противопоставяне между жирондисти и монтаняри, отначало по въпроса за съдбата на краля. Проведен е съдебен процес над крал Луи XVI, той е признат за виновен и Конвентът го осъжда на смърт. Присъдата е изпълнена на 21-ви януари 1793 г.

В Конвента жирондистите отначало заемат ръководна позиция (т.нар „жирондистки Конвент“) и сформират правителство, макар че още през октомври тяхната фракция е изключена от Якобинския клуб. Още в първите месеци на 1793 г. възникват продоволствени затруднения, избухват бунтове, а Франция е обявила война на няколко европейски държави и е изправена пред заплаха от нашествие на чужди войски. В Париж има силни настроения против министрите и жирондистите. Парижката комуна започва да играе значителна роля в политическия живот на Франция: тя изисква и се добива до учредяването на Революционен трибунал, изисква съд над дезертиралия през април 1793 генерал Дюмурие, настоява за арест на жирондистите. Конвентът назначава Комитет за обществено спасение, който става на практика главен управляващ орган на Франция. Първоначално жирондисти и монтаняри са равно представени в него, а водеща роля играе Дантон. Комитетът дава заповеди директно на гражданските и военните чиновници и изпраща комисари, които да свеждат заповедите му. Народното въстание от 31 май – 2 юни 1793 г. сваля от власт жирондистите и установява диктатура на отявлените якобинци. Жирондистите се опитват да спрат развихрянето на диктатурата и дори инспирират убийството на Жан-Пол Марат, но метежът им в Нормандия и южна Франция през юни 1793 г. е потушен много бързо.

Законодателство

Под натиск на санкюлотите и на „бесните“ са приети Законът за всеобщия максимум (Шаблон:Lang-fr) и Законът за подозрителните (Шаблон:Lang-fr)[1]. С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозрени и е насочен срещу „привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата“ (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията.

Реорганизираният Революционен трибунал (Шаблон:Lang-fr) е органът, определящ наказанията за заподозрените и лихварите. Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на Комитета за обществено спасение и на кръга около Робеспиер.

Големият терор

Чрез Революционния трибунал якобинските лидери получават широки диктаторски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Между септември 1793 и юли 1794 г. Комитетът провежда т.нар. „червен терор“, като броят на репресиите нараства особено през юни-юли 1794 г. и в Париж са гилотинирани не по-малко от 1285 души [2]

Постепенно в изградената система на якобинската диктатура противоречията се задълбочават. Ебертистите и „бесните“, както и представителите на Парижката комуна изискват по-нататъшно осъществяване на социално равенство в интерес на най-бедните и дори усилване на революционния терор. Исканията им обаче не се приемат от водачите на якобинците около Робеспиер. Дантон, като един от лидерите на умереното крило от новозабогатялата буржоазия, и неговите привърженици, напротив – настояват за отслабване на строгия режим на диктатура и премахване на принудителните мерки в икономиката. Това обаче се струва преждевременно на Робеспиер и неговата група.

Комитетът за обществено спасение, въпреки че търси подкрепата на санкюлотите, се стреми да ограничи влиянието им и започва преследване на радикалните леви движения. През есента на 1793 г. водачът на „бесните“ Жак Ру е арестуван и движението губи силата си. В следващите месеци „крайните“ якобинци засилват атаките си срещу Робеспиер и привържениците му, че са недостатъчно радикални. Още в първите месеци на 1794 г. вътрешната борба между отделните течения се изостря. В средата на март 1794 г. Ебер и неговите привърженици са арестувани след опит да организират въстание срещу правителството и екзекутирани след кратък процес.

Дантон, Камий Демулен и други техни привърженици са гилотинирани на 5 април 1794 година. Но и това не предотвратява разкола сред якобинския блок и нарастването на недоволството срещу диктатурата. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват. По време на якобинската диктатура са екзекутирани между 35 и 40 хиляди французи. 85% от тях произхождат от третото съсловие, 8,5 % са аристократи, а 6,5% духовници.

Край

Арестуването на Робеспиер

Периодът на терор приключва след като група членове на Конвента организират т.нар. Термидориански преврат на 9 термидор година II (27 юли 1794 г.). Сред заговорниците са депутати, страхуващи се да не станат следващите жертви на терора, и представители на умерената буржоазия, желаеща възстановяване на икономическите свободи. Робеспиер, Сен Жуст и други видни якобинци са арестувани и гилотинирани, а контрол над Конвента поемат представителите на солидната буржоазия[1].

Източници

  1. а б Борислав, Гаврилов. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 169 – 171.
  2. Енциклопедия Британика 1911

Външни препратки