Никопол: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
| площ = 35,185 |
| площ = 35,185 |
||
}} |
}} |
||
'''Нико̀пол''' |
'''Нико̀пол''' (на турски: ''Niğbolu'', на гръцки: ''Νικόπολις'', на унгарски: ''Nikápoly'', на латински: ''Nicopolis'') е [[град]] в [[Северна България]]. Той се намира в [[Област Плевен]] и е в близост до град [[Белене]]. Градът е административен център на [[Община Никопол]]. Разстоянието до областния център [[Плевен]] е 53 км. |
||
== География == |
== География == |
||
[[File:Entrance to Nikopol.JPG|thumb|left|Влизане в Никопол откъм [[запад]]. Отляво-[[ферибот]]ният кей]] |
[[File:Entrance to Nikopol.JPG|thumb|left|Влизане в Никопол откъм [[запад]]. Отляво-[[ферибот]]ният кей]] |
||
[[File:Turnu magurele view from Nikopol.JPG|thumb|left|Изглед към [[Дунав]] и [[Турну Мъгуреле]] от Никопол]] |
[[File:Turnu magurele view from Nikopol.JPG|thumb|left|Изглед към [[Дунав]] и [[Турну Мъгуреле]] от Никопол]] |
||
Община Никопол е разположена в северната част на [[Плевенска област]] върху площ от 416,5 кв. км. На юг граничи с [[община Плевен]] и [[община Левски]], на изток с [[община Белене]], на запад с [[община Гулянци]], а северната |
Община Никопол е разположена в северната част на [[Плевенска област]] върху площ от 416,5 кв. км. На юг граничи с [[община Плевен]] и [[община Левски]], на изток с [[община Белене]], на запад с [[община Гулянци]], а северната граница е река [[Дунав]] с град [[Турну Мъгуреле]] на отсрещния бряг. |
||
Център на общината е Никопол |
Център на общината е Никопол – разположен на р. Дунав. |
||
Съставни села на общината са: [[Асеново]], [[Бацова махала]], [[Въбел (Област Плевен)|Въбел]], [[Дебово]], [[Драгаш войвода (село)|Драгаш войвода]], [[Евлогиево]], [[Жернов]], [[Лозица (Област Плевен)|Лозица]], [[Любеново (Област Плевен)|Любеново]], [[Муселиево]], [[Новачене (Област Плевен)|Новачене]], [[Санадиново]] и [[Черковица]]. |
Съставни села на общината са: [[Асеново]], [[Бацова махала]], [[Въбел (Област Плевен)|Въбел]], [[Дебово]], [[Драгаш войвода (село)|Драгаш войвода]], [[Евлогиево]], [[Жернов]], [[Лозица (Област Плевен)|Лозица]], [[Любеново (Област Плевен)|Любеново]], [[Муселиево]], [[Новачене (Област Плевен)|Новачене]], [[Санадиново]] и [[Черковица]]. |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
== История == |
== История == |
||
[[File:Nicopol final battle 1398.jpg|thumb|Битката при Никопол]] |
[[File:Nicopol final battle 1398.jpg|thumb|Битката при Никопол]] |
||
Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на [[траки]]те (1200 |
Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на [[траки]]те (1200 – 100 г. пр. Хр.) |
||
[[Файл:Nikopolfortressgate.JPG|мини|Крепостта в Никопол]] |
[[Файл:Nikopolfortressgate.JPG|мини|Крепостта в Никопол]] |
||
По времето на [[Римската империя]] селището е включено в провинцията Мизия. По-късно, през IV век, след разделянето на Римската империя, остава в границите на Източната Римска империя ([[Византия]]). През 1059 г. получава името '''Никопол''' ('''Никополис''' |
По времето на [[Римската империя]] селището е включено в провинцията Мизия. По-късно, през IV век, след разделянето на Римската империя, остава в границите на Източната Римска империя ([[Византия]]). През 1059 г. получава името '''Никопол''' ('''Никополис''' – ''град на победите''). От тази епоха датират откритите надгробни плочи на Авила Линхе и още една в чиято украса е изобразен римски конник, жертвеник, посветен на богинята [[Диана (богиня)|Диана]]. Най-популярен е саркофагът, който е вграден в [[Елия (чешма)|Чешмата на Елия]], изградена през II век от обикновения римлянин Фронтона в памет на рано починалата му жена. През XIX век археологът Дижарден, трогнат от стиховете, поставя втора плоча с превод на френски. Сега към чешмата води хубава алея. |
||
След превземането на Никопол от турците градът станва център на Никополския санджак, който обхващал територията на Търновското царство в границите от края на съществуването му. Към него са спадали казите Иврача (бълг. [[Враца]]), Ловча (бълг. [[Ловеч]]), Плевне (бълг. [[Плевен]]), Мроморнича (бълг. [[Мраморница]]) -- до 1516 г. и др. [[Битка при Никопол|Битката при Никопол]] от [[1396]] г. е повратната точка в историята не само на България, но и на Балканите в Европа. |
След превземането на Никопол от турците градът станва център на Никополския санджак, който обхващал територията на Търновското царство в границите от края на съществуването му. Към него са спадали казите Иврача (бълг. [[Враца]]), Ловча (бълг. [[Ловеч]]), Плевне (бълг. [[Плевен]]), Мроморнича (бълг. [[Мраморница]]) -- до 1516 г. и др. [[Битка при Никопол|Битката при Никопол]] от [[1396]] г. е повратната точка в историята не само на България, но и на Балканите в Европа. |
||
През периода XV век |
През периода XV век – XVII век, по време на османското владичество, Никопол е един от най-големите военно-административни центрове със силна крепост и интензивен стопански, духовен и политически живот. Градът започва да запада през XVIII – XIX век и в крайна сметка загубва статута си на голям военно-административен и обществено-политически център. |
||
През 1871 г. общественикът Никола Кайтазов, учителят Симеон Василев Симеонов и свещеникът Христо Ламбринов основават първото читалище, наречено „Напредък“. За негов председател е избран Никола Кайтазов. Читалището се е помещавало в къщата на братя Никола и Димитър Кайтазови. През 1873 г. „Напредък“ започва да развива активна театрална дейност под ръководството на учителя Тодор Станчев, който пише и поставя поучителни пиеси. Станчев създава училищен хор, който по-късно ще прерасне в „Певческа дружина“ към читалището, в която участват както деца, така и възрастни, пеещи по ноти. |
През 1871 г. общественикът Никола Кайтазов, учителят Симеон Василев Симеонов и свещеникът Христо Ламбринов основават първото читалище, наречено „Напредък“. За негов председател е избран Никола Кайтазов. Читалището се е помещавало в къщата на братя Никола и Димитър Кайтазови. През 1873 г. „Напредък“ започва да развива активна театрална дейност под ръководството на учителя Тодор Станчев, който пише и поставя поучителни пиеси. Станчев създава училищен хор, който по-късно ще прерасне в „Певческа дружина“ към читалището, в която участват както деца, така и възрастни, пеещи по ноти. |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
== Политика == |
== Политика == |
||
На изборите за кмет след [[1989]] г. са получени следните резултати:<br> |
На изборите за кмет след [[1989]] г. са получени следните резултати:<br> |
||
* [[1991]] |
* [[1991]] – инж. Иван Дрончев (Предизборна коалиция [[БСП]], [[БЗНС Александър Стамболийски]], [[ПК Екогласност]]) печели на първи тур с 57 % срещу Цветан Петров ([[Народен съюз]]). |
||
* [[1995]] |
* [[1995]] – инж. Иван Дрончев (независим). |
||
* [[1999]] |
* [[1999]] – инж. Любен Лаков ([[БСП]]) печели на втори тур с 53 % срещу Пеньо Стоянов (независим). |
||
* [[2003]] |
* [[2003]] – инж. Любен Лаков ([[БСП]], [[ПД “Социалдемократи”]]) печели на втори тур с 64 % срещу Пеньо Стоянов ([[БЗНС – Народен съюз]]). |
||
* [[2007]] |
* [[2007]] – Валерий Желязков ([[БЗНС]]) печели на втори тур с 52,36 % срещу Любен Лаков ([[БСП]]). |
||
* [[2011]] |
* [[2011]] – Емил Бебенов ([[БСП]]) печели на втори тур с 54,23 % срещу Валерий Желязков ([[ГЕРБ]] . |
||
* [[2015]] |
* [[2015]] – Валерий Желязков ([[ГЕРБ]]) печели на втори тур с 51,36 % срещу Емил Бебенов ([[БСП]]) <ref>[https://results.cik.bg/minr2015/tur2/mestni/1521.html] Местни избори и национален референдум 2015</ref>. |
||
== Икономика == |
== Икономика == |
||
[[File:Ferry Nikopol-Turnu Magurele.JPG|thumb|left|[[Ферибот]]ът Никопол |
[[File:Ferry Nikopol-Turnu Magurele.JPG|thumb|left|[[Ферибот]]ът Никопол – [[Турну Мъгуреле]]]] |
||
На пристанище Никопол е изграден [[ферибот]]ът Никопол |
На пристанище Никопол е изграден [[ферибот]]ът Никопол – [[Турну Мъгуреле]]. За целта е основно ремонтиран и застлан с нова асфалтова настилка [[Републикански път II-34|пътят]] Плевен – [[Асеново (област Плевен)|Асеново]] – Никопол. |
||
Правени са разработки за построяване на [[Язовир|хидровъзел]] „Никопол-Турну Мъгуреле“, които са възобновени <ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=144009&p=1 Рестарт и на проекта за хидровъзел Никопол-Турну Мъгуреле], www.mediapool.bg, 25.09.2008 г.</ref> |
Правени са разработки за построяване на [[Язовир|хидровъзел]] „Никопол-Турну Мъгуреле“, които са възобновени <ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=144009&p=1 Рестарт и на проекта за хидровъзел Никопол-Турну Мъгуреле], www.mediapool.bg, 25.09.2008 г.</ref> |
||
Ред 57: | Ред 57: | ||
== Забележителности == |
== Забележителности == |
||
[[Файл:Church of Saints Peter and Paul, Nikopol, Bulgaria, Tsvetan Tsolov.jpg|thumb|Църквата |
[[Файл:Church of Saints Peter and Paul, Nikopol, Bulgaria, Tsvetan Tsolov.jpg|thumb|Църквата „Св. св. Петър и Павел“]] |
||
Никопол е част от Природен парк [[Персина]]. В региона на града има защитени видове и обекти като Скалната църква, дървото [[Гинко билоба]], сладък корен и др. Културна забележителност в града е паметникът на руските воини, загинали за свободата на града, както и намиращият се почти в центъра на града паметник на кръстоносците, преминали през града през 12 век. |
Никопол е част от Природен парк [[Персина]]. В региона на града има защитени видове и обекти като Скалната църква, дървото [[Гинко билоба]], сладък корен и др. Културна забележителност в града е паметникът на руските воини, загинали за свободата на града, както и намиращият се почти в центъра на града паметник на кръстоносците, преминали през града през 12 век. |
||
Друга културна забележителност в града е [[Никополска крепост|Никополската крепост]], наричана от местното население просто „Калето“, където е запазена част от големия дворец на един от последните български царе [[Иван Шишман]]. Най-старият |
Друга културна забележителност в града е [[Никополска крепост|Никополската крепост]], наричана от местното население просто „Калето“, където е запазена част от големия дворец на един от последните български царе [[Иван Шишман]]. Най-старият запазен паметник е кръстокуполната църква [[Св. св. Петър и Павел (Никопол)|„Св. св. Петър и Павел“]], строена през 13 – 14 век, позната като „Манастирчето“. |
||
В Никопол се намира тюрбето (гробницата) на мюсюлманския светец Али Коч Баба. Според османските архиви от 16 век, Али Коч Баба е [[дервиш]], обявен за светец. Допреди 20 години на хълма се е издигал вековен дъб. Според преданието, той е израснал от овчарската гега на Али Коч Баба, който я забил там, преди да издъхне. Мюсюлманският светец е почитан като лечител с тържества, които съвпадат с православния Гергьовден. |
В Никопол се намира тюрбето (гробницата) на мюсюлманския светец Али Коч Баба. Според османските архиви от 16 век, Али Коч Баба е [[дервиш]], обявен за светец. Допреди 20 години на хълма се е издигал вековен дъб. Според преданието, той е израснал от овчарската гега на Али Коч Баба, който я забил там, преди да издъхне. Мюсюлманският светец е почитан като лечител с тържества, които съвпадат с православния Гергьовден. |
||
Ред 66: | Ред 66: | ||
[[Файл:Паметник Никопол2.jpg|мини|Паметник]] |
[[Файл:Паметник Никопол2.jpg|мини|Паметник]] |
||
В южната част на Никопол се намира Смоляновата къща, която днес е къща |
В южната част на Никопол се намира Смоляновата къща, която днес е къща музей „Васил Левски“. Представлява типична градска българска къща от преди [[Освобождението]]. Една от къщите на сем. Смолянови, в която се е укривал [[Васил Левски]]. Реставрирана през 1968 г. и днес е със статута на етнографски музей. |
||
В града има музей, в който се намират много от находките, намерени при разкопки, както и много запазени стари книги и снимки на стария град. |
В града има музей, в който се намират много от находките, намерени при разкопки, както и много запазени стари книги и снимки на стария град. |
||
Ред 80: | Ред 80: | ||
== Личности == |
== Личности == |
||
[[Файл:Theodore ballina HD.jpg|мини|Тодор Балина]] |
[[Файл:Theodore ballina HD.jpg|мини|Тодор Балина]] |
||
* [[Тодор Балина]] |
* [[Тодор Балина]] – религиозен и политически деец, водач на бунт през 1598 г. в Търново с архиепископ Дионисий Рали. |
||
* Никола Димитров Найденов (6. VI. 1880 |
* Никола Димитров Найденов (6. VI. 1880 – 25. XII. 1939 г.) – съосновател на [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. |
||
* Константин Димитров Коцев |
* Константин Димитров Коцев – род. 1891 г. – началник на канцеларията при Министерството на войната, командир на 9-та пехотна Плевенска дивизия, генерал-майор. |
||
* Любен Г. Икономов |
* Любен Г. Икономов – професор в Инженерно-строителния институт (ВИАС). От 1945 до смъртта си през 1956 г. живее в София. |
||
* Боян Икономов (1900 |
* Боян Икономов (1900 – 1973) – именит композитор, първите му по-значителни прояви са във [[Франция]] и [[Швейцария]]. Автор на 3 [[симфония|симфонии]], 6 [[квартет]]а, 2 инструментални концерта, операта „Индже“ и балетите „Седемте смъртни прегрешения“, „Трагедията на Отело“ и „Светлината залива всичко“. Умира на 27 март 1973 г. в София. |
||
* Проф. Ибрахим Тосун Татарлъ (1925 |
* Проф. Ибрахим Тосун Татарлъ (1925 – 2013) – народен представител в VII-то ВНС и 36-то и 37-то [[Народно събрание]], [[лингвист]] и [[фолклор]]ист, основател на катедрата по турски език и литература в [[Софийски университет]]. |
||
* Ибрахим Карахасан-Чънар (р. 1955 г.) |
* Ибрахим Карахасан-Чънар (р. 1955 г.) – писател, историк, етнолог, журналист; автор на тетралогията „Светът на исляма,“ както и на книгите „Турция“, „Етническите малцинства в България“ и „Етническа и религиозна мозайка на България“ |
||
* Доц. Александър И. Шикаланов |
* Доц. Александър И. Шикаланов – род. 1955 г., компютърен специалист, преподавател в [[УНСС]] и [[УниБИТ]]. |
||
* Йордан Тодоров (р. 1980 г.) |
* Йордан Тодоров (р. 1980 г.) – журналист, режисьор на документални филми, писател. |
||
* Кирил Монков (р. 1974 г.) |
* Кирил Монков (р. 1974 г.) – художник в областта на кавалетната и монументалната [[живопис]]. |
||
* Венцислав Василев (р. |
* Венцислав Василев (р. 1959 г.) – художник в областта на живопистта и скулптурата. |
||
== Никопол в изкуството == |
== Никопол в изкуството == |
||
Ред 106: | Ред 106: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{commonscat|Nikopol|Никопол}} |
{{commonscat|Nikopol|Никопол}} |
||
* [http://www.nikopol-bg.com/ Сайт на община |
* [http://www.nikopol-bg.com/ Сайт на община Никопол] |
||
* [http://www.predavatel.com/bg/8/nik.htm Радио и телевизия в Никопол] |
* [http://www.predavatel.com/bg/8/nik.htm Радио и телевизия в Никопол] |
||
Версия от 11:40, 25 март 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Никопол.
Никопол | |
Панорамен изглед от Никопол | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 3464 души[1] (15 март 2024 г.) 98,5 души/km² |
Землище | 35,185 km² |
Надм. височина | 179 m |
Пощ. код | 5940 |
Тел. код | 06541 |
МПС код | ЕН |
ЕКАТТЕ | 51723 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Плевен |
Община – кмет | Никопол Емил Цеков (БСП за България; 2023) |
Адрес на общината | |
5940 Никопол, ул. Ал. Стамболийски 5, тел. 06541/2190, [2] | |
Уебсайт | www.nikopol-bg.com |
Никопол в Общомедия |
Нико̀пол (на турски: Niğbolu, на гръцки: Νικόπολις, на унгарски: Nikápoly, на латински: Nicopolis) е град в Северна България. Той се намира в Област Плевен и е в близост до град Белене. Градът е административен център на Община Никопол. Разстоянието до областния център Плевен е 53 км.
География
Община Никопол е разположена в северната част на Плевенска област върху площ от 416,5 кв. км. На юг граничи с община Плевен и община Левски, на изток с община Белене, на запад с община Гулянци, а северната граница е река Дунав с град Турну Мъгуреле на отсрещния бряг.
Център на общината е Никопол – разположен на р. Дунав.
Съставни села на общината са: Асеново, Бацова махала, Въбел, Дебово, Драгаш войвода, Евлогиево, Жернов, Лозица, Любеново, Муселиево, Новачене, Санадиново и Черковица.
История
Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на траките (1200 – 100 г. пр. Хр.)
По времето на Римската империя селището е включено в провинцията Мизия. По-късно, през IV век, след разделянето на Римската империя, остава в границите на Източната Римска империя (Византия). През 1059 г. получава името Никопол (Никополис – град на победите). От тази епоха датират откритите надгробни плочи на Авила Линхе и още една в чиято украса е изобразен римски конник, жертвеник, посветен на богинята Диана. Най-популярен е саркофагът, който е вграден в Чешмата на Елия, изградена през II век от обикновения римлянин Фронтона в памет на рано починалата му жена. През XIX век археологът Дижарден, трогнат от стиховете, поставя втора плоча с превод на френски. Сега към чешмата води хубава алея.
След превземането на Никопол от турците градът станва център на Никополския санджак, който обхващал територията на Търновското царство в границите от края на съществуването му. Към него са спадали казите Иврача (бълг. Враца), Ловча (бълг. Ловеч), Плевне (бълг. Плевен), Мроморнича (бълг. Мраморница) -- до 1516 г. и др. Битката при Никопол от 1396 г. е повратната точка в историята не само на България, но и на Балканите в Европа.
През периода XV век – XVII век, по време на османското владичество, Никопол е един от най-големите военно-административни центрове със силна крепост и интензивен стопански, духовен и политически живот. Градът започва да запада през XVIII – XIX век и в крайна сметка загубва статута си на голям военно-административен и обществено-политически център.
През 1871 г. общественикът Никола Кайтазов, учителят Симеон Василев Симеонов и свещеникът Христо Ламбринов основават първото читалище, наречено „Напредък“. За негов председател е избран Никола Кайтазов. Читалището се е помещавало в къщата на братя Никола и Димитър Кайтазови. През 1873 г. „Напредък“ започва да развива активна театрална дейност под ръководството на учителя Тодор Станчев, който пише и поставя поучителни пиеси. Станчев създава училищен хор, който по-късно ще прерасне в „Певческа дружина“ към читалището, в която участват както деца, така и възрастни, пеещи по ноти.
Политика
На изборите за кмет след 1989 г. са получени следните резултати:
- 1991 – инж. Иван Дрончев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 57 % срещу Цветан Петров (Народен съюз).
- 1995 – инж. Иван Дрончев (независим).
- 1999 – инж. Любен Лаков (БСП) печели на втори тур с 53 % срещу Пеньо Стоянов (независим).
- 2003 – инж. Любен Лаков (БСП, ПД “Социалдемократи”) печели на втори тур с 64 % срещу Пеньо Стоянов (БЗНС – Народен съюз).
- 2007 – Валерий Желязков (БЗНС) печели на втори тур с 52,36 % срещу Любен Лаков (БСП).
- 2011 – Емил Бебенов (БСП) печели на втори тур с 54,23 % срещу Валерий Желязков (ГЕРБ .
- 2015 – Валерий Желязков (ГЕРБ) печели на втори тур с 51,36 % срещу Емил Бебенов (БСП) [2].
Икономика
На пристанище Никопол е изграден фериботът Никопол – Турну Мъгуреле. За целта е основно ремонтиран и застлан с нова асфалтова настилка пътят Плевен – Асеново – Никопол.
Правени са разработки за построяване на хидровъзел „Никопол-Турну Мъгуреле“, които са възобновени [3]
Според анализ на екоминистерството от 1999 г. то ще доведе до повишаване на нивото на реката със 7 метра, 3/4 Никопол и 500 хил. дка земеделски земи ще бъде залети, като Никопол ще остане само на високата част на платото. Останалите критики са стандартните за хидротехнически съоръжения.
Забележителности
Никопол е част от Природен парк Персина. В региона на града има защитени видове и обекти като Скалната църква, дървото Гинко билоба, сладък корен и др. Културна забележителност в града е паметникът на руските воини, загинали за свободата на града, както и намиращият се почти в центъра на града паметник на кръстоносците, преминали през града през 12 век.
Друга културна забележителност в града е Никополската крепост, наричана от местното население просто „Калето“, където е запазена част от големия дворец на един от последните български царе Иван Шишман. Най-старият запазен паметник е кръстокуполната църква „Св. св. Петър и Павел“, строена през 13 – 14 век, позната като „Манастирчето“.
В Никопол се намира тюрбето (гробницата) на мюсюлманския светец Али Коч Баба. Според османските архиви от 16 век, Али Коч Баба е дервиш, обявен за светец. Допреди 20 години на хълма се е издигал вековен дъб. Според преданието, той е израснал от овчарската гега на Али Коч Баба, който я забил там, преди да издъхне. Мюсюлманският светец е почитан като лечител с тържества, които съвпадат с православния Гергьовден.
В южната част на Никопол се намира Смоляновата къща, която днес е къща музей „Васил Левски“. Представлява типична градска българска къща от преди Освобождението. Една от къщите на сем. Смолянови, в която се е укривал Васил Левски. Реставрирана през 1968 г. и днес е със статута на етнографски музей.
В града има музей, в който се намират много от находките, намерени при разкопки, както и много запазени стари книги и снимки на стария град.
Редовни събития
Редовни събития в града са ежегодните Крайдунавски празници, за които са характерни представленията на самодейни състави, концерти, изнасяни от училището и читалището, изпращане на абитуриентския випуск, както и други културни събития.
Друго редовно събитие е празникът на града. Отбелязва се в дните петък, събота и неделя от седмицата, в която се отбелязва църковният празник Успение на Пресвета Богородица. Празникът се празнува 3 дни от всички жители с много забавления, пазаруване и весели моменти.
Спорт
Футболният клуб на града се казва „Ситомир“.
Личности
- Тодор Балина – религиозен и политически деец, водач на бунт през 1598 г. в Търново с архиепископ Дионисий Рали.
- Никола Димитров Найденов (6. VI. 1880 – 25. XII. 1939 г.) – съосновател на Радикалдемократическата партия.
- Константин Димитров Коцев – род. 1891 г. – началник на канцеларията при Министерството на войната, командир на 9-та пехотна Плевенска дивизия, генерал-майор.
- Любен Г. Икономов – професор в Инженерно-строителния институт (ВИАС). От 1945 до смъртта си през 1956 г. живее в София.
- Боян Икономов (1900 – 1973) – именит композитор, първите му по-значителни прояви са във Франция и Швейцария. Автор на 3 симфонии, 6 квартета, 2 инструментални концерта, операта „Индже“ и балетите „Седемте смъртни прегрешения“, „Трагедията на Отело“ и „Светлината залива всичко“. Умира на 27 март 1973 г. в София.
- Проф. Ибрахим Тосун Татарлъ (1925 – 2013) – народен представител в VII-то ВНС и 36-то и 37-то Народно събрание, лингвист и фолклорист, основател на катедрата по турски език и литература в Софийски университет.
- Ибрахим Карахасан-Чънар (р. 1955 г.) – писател, историк, етнолог, журналист; автор на тетралогията „Светът на исляма,“ както и на книгите „Турция“, „Етническите малцинства в България“ и „Етническа и религиозна мозайка на България“
- Доц. Александър И. Шикаланов – род. 1955 г., компютърен специалист, преподавател в УНСС и УниБИТ.
- Йордан Тодоров (р. 1980 г.) – журналист, режисьор на документални филми, писател.
- Кирил Монков (р. 1974 г.) – художник в областта на кавалетната и монументалната живопис.
- Венцислав Василев (р. 1959 г.) – художник в областта на живопистта и скулптурата.
Никопол в изкуството
- В Никопол се развива част от действието в романа „Far from the Danube“ на британския писател Кристофър Бакстън. Главният герой в него е българката Мария Искра, която загубва баща си, преживява битката край Никопол и спасява живота на френския рицар Жил Гюитон. Мария Искра напуска България, за да последва любимия си през няколко европейски държави до родната му Нормандия.
- Градът дава името си на героя Алсид Никопол от научно-фантастичната трилогия „Никопол“. Неин автор е легендарният френски автор на комикси от босненски произход Енки Билал.
- Първата история на града, „Никопол през вековете“, е публикувана от Александър Бохачек през 1937 г.
Други
Морският нос Никопол на остров Ливингстън в Антарктика е наименуван в чест на града.[4]
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ [1] Местни избори и национален референдум 2015
- ↑ Рестарт и на проекта за хидровъзел Никопол-Турну Мъгуреле, www.mediapool.bg, 25.09.2008 г.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Nikopol Point.
- Филип Станиславов. Описание на Северна България. Петър Парчевич. Завещание. София, „Буквица“, ISBN 978-954-92858-5-7; http://www.scribd.com/doc/108996211/Bulgarian-Catholics-Mater-Europa-1-2
Външни препратки
|
|