Георги Трайчев: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 39: Ред 39:
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=415 "Бележки върху козните и домогванията на елинизма в Македония от най-ново време; съвременни разкрития", София, 1904 г.]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=415 "Бележки върху козните и домогванията на елинизма в Македония от най-ново време; съвременни разкрития", София, 1904 г.]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=606 "Преспа; Преспанското Езеро; Старини в Преспа", София, 1923 г.]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=606 "Преспа; Преспанското Езеро; Старини в Преспа", София, 1923 г.]
* {{cite book |title= Градъ Прилѣпъ |last=Трайчевъ |first=Георги |authorlink= |coauthors= |year= 1925 |publisher=Македонска библиотека № 6. Печатница „Фотиновъ“ №1 |location= София |isbn= |pages= 129 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%20%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF.pdf |accessdate= |quote= }}
* {{cite book |title= Градъ Прилѣпъ |last=Трайчевъ |first=Георги |authorlink= |coauthors= |year= 1925 |publisher=Македонска библиотека № 6. Печатница „Фотиновъ“ №1 |location= София |isbn= |pages= 384 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%20%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF.pdf |accessdate= |quote= }}
* {{cite book |title= Манастиритѣ въ Македония |last=Трайчевъ |first=Георги |year=1933 |publisher=Македонска библиотека № 9 |location=София |url= http://www.strumski.com/books/G_Trajchev_Manastirite_v_Makedonija.pdf }}
* {{cite book |title= Манастиритѣ въ Македония |last=Трайчевъ |first=Георги |year=1933 |publisher=Македонска библиотека № 9 |location=София |url= http://www.strumski.com/books/G_Trajchev_Manastirite_v_Makedonija.pdf | page = 256 }}
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=270 "Книга за мияците (Историко-географски очерк)", София, 1941]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=270 "Книга за мияците (Историко-географски очерк)", София, 1941]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=510 "Описание на с. Богданци (Гевгелийска околия)"]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=510 "Описание на с. Богданци (Гевгелийска околия)"]

Версия от 15:48, 31 март 2018

Георги Трайчев
български просветен деец и революционер
Роден
Починал
28 януари 1943 г. (73 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Семейство
Подпис
Георги Трайчев в Общомедия

Георги Трайчев Георгимайков с псевдоними Вестителов, Г. Майков[1] е български просветен деец, фотограф и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Георги Трайчев е втори отзад от ляво на дясно.
Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892-1893 година. Антон Попстоилов, Йордан Янчулев, Спиридон Мирчев, Козма Георгиев, доктор Йордан Бомболов (директор), Пере Тошев, Даме Груев, Георги Трайчев и Никола Смичков. Втори ред: Юрдан Попконстантинов, Недялко Дамянов, Илия Хаджитошев, Илия Иванов, Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров.

Георги Трайчев Георгимайков е роден в 1869 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Завършва с четвъртия випуск на Солунската българска гимназия[2] и става учител в Дебърския инспекторат. През есента на 1896 година влиза във ВМОРО. В 1908 година става председател на околийския революционен комитет в Прилеп.

До Балканската война работи като училищен инспектор н Дебърска епархия.[3] След Междусъюзническата война Трайчев е екстерниран в България от новите сръбски власти и работи като учител. През август и септември 1916 г. придружава като фотограф Любомир Милетич в рамките на Научната експедиция в Македония и Поморавието. Пише спомени и книги на македонска тематика.[4][5]

В своя статия за българите в Албания пише:

„ Сърби и гърци, виждайки изоставено туй българско население на произвола на съдбата, не правиха ли и правят още опити да обсебят туй население в лоното на своите уж вероизповедни пропаганди. Къде са нашите черковно-училищни органи в албанската държава? Къде е българският епископ, който да представлява българската екзархия и да прибере под свое ведомство туй национално българско паство? Аз мисля, че е дошло вече време сериозно да се застъпим за българщината в Албания, там поне, където закони и условия ни дават право на покровителство, за да не ни изпреварят един ден сръбската и гръцката пропаганди. Дано бъдем поне сега чути.[6] “

Умира в София в 1943 година.

Трудове


  • „Мариово“
    „Мариово“
  • „Преспанското езеро“
    „Преспанското езеро“
  • „Духовните качества на македонските българи“
    „Духовните качества на македонските българи“

Бележки

  1. ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.23, 25
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  3. ↑ "Книга за мияците (Историко-географски очерк)", София, 1941, с. ІІІ
  4. ↑ Спомени на Георги Трайчев, в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 778 - 789.
  5. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 257.
  6. ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Трайчев&oldid=8458200“.