Краставица: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
картинки от Уикиданни
м Премахната редакция 8361780 на BotNinja (б.)
Етикет: Връщане
Ред 1: Ред 1:
{{Taxobox
{{Taxobox
| image = ARS cucumber.jpg
| regnum = Plantae
| regnum = Plantae
| regnum-bg = [[Растения]]
| regnum-bg = [[Растения]]

Версия от 11:36, 7 април 2018

Краставица
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Тиквоцветни (Cucurbitales)
семейство:Тиквови (Cucurbitaceae)
триб:Benincaseae
род:Cucumis
вид:Краставица (C. sativus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Краставица в Общомедия
[ редактиране ]

Краставицата (Cucumis sativus) е едногодишно двусемеделно растение от семейство тиквови. Съдържа голямо количество вода и е силно разпространена в България. Семената са бели, с дължина до 1 сантиметър. Засажда се в началото на май и се бере през август. Известни сортове са „Сандра“ и „Гергана“. Сред тях важно място заемат и дребните краставички, наречени корнишони. Известни сортове от тях са „ТОНИ“ и „Деликатес“.

История

Краставицата е култивирана в Индия преди около 3000 години. Предполага се, че е пренесена в Европа от Александър Македонски.

Ранните изследователи и туристи са пренесли краставиците в Индия и други части на Азия. Те са били много популярни в древните цивилизации на Египет, Гърция и Рим, които са ги използвали не само като храна, но също така и поради благоприятните им за кожата лечебни свойства. Отглеждането на краставици в оранжерии е било въведено по времето на Луи XIV. Ранните колонизатори от своя страна са пренесли краставиците в Съединените щати.

Хранителни качества

Цяла краставица
Cucumber, with peel, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия65 kJ (20 kcal)
Въглехидрати3.63 g
      Нишесте0.83 g
      Захари1.67 g
      Сукроза0.03 g
      Глюкоза0.76 g
      Фруктоза0.87 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0.01 g
      Галактоза0 g
   Влакна0.5 g
Мазнини0.11 g
   Наситени0.037 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.005 g
   Полиненаситени0.032 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини0.65 g
Вода95.23 g
Пепел0.38 g
Калций, Ca16 mg
Желязо, Fe0.28 mg
Магнезий, Mg13 mg
Фосфор, P24 mg
Калий, K147 mg
Натрий, Na2 mg
Цинк, Zn0.2 mg
Мед, Cu0.041 mg
Манган, Mn0.079 mg
Селен, Se0.3 μg
  Други
Краставица в Общомедия
Краставица без кората
Cucumber, peeled, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия52 kJ (10 kcal)
Въглехидрати2.16 g
      Нишесте0.08 g
      Захари1.38 g
      Сукроза0 g
      Глюкоза0.63 g
      Фруктоза0.75 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0 g
      Галактоза0 g
   Влакна0.7 g
Мазнини0.16 g
   Наситени0.013 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени0.002 g
   Полиненаситени0.003 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини0.59 g
Вода96.73 g
Пепел0.36 g
Калций, Ca14 mg
Желязо, Fe0.22 mg
Магнезий, Mg12 mg
Фосфор, P21 mg
Калий, K136 mg
Натрий, Na2 mg
Цинк, Zn0.17 mg
Мед, Cu0.071 mg
Манган, Mn0.073 mg
Селен, Se0.1 μg
  Други
Краставица в Общомедия

Лечебни свойства

Лечебни съставки

Макар че основното им съдържание е 95% вода, краставиците притежават чудесен вкус и диетични качества. Полезните и лечебните свойства на краставиците са известни отдавна. През XVIII век семената на краставицата били описвани като едни от „четирите най-студени семена“ и използвани за охлаждане на организма и борба с глистите. Във Франция печени краставици се използвали за нормализиране на функциите на черния дроб и при стомашно-чревни разстройства и инфекции.

„Всички знаят, че Луната властва над нея, макар че за прохладата, която тя носи, може да се каже само едно – ако този плод бе само с градус по-студен, той би станал отрова. Затова е толкова добър за горещ стомах и горещ черен дроб…“ – пише за краставицата английският лекар и астролог от XVII век Николас Кулпепер. Като лечебно и лекарствено средство краставицата днес е почти забравена. В миналото е била позната като средство за борба с възпаленията и повишената температура, най-вече при децата. Препоръчвали я при увреждания на белите дробове и бъбреците.

Приложение в народната медицина

Заради многото си полезни съставки, този зеленчук се употребява в производството на козметични продукти за лице и тяло. Консумацията на краставици също е много полезна за кожата, защото те съдържат водород, който я успокоява и омекотява. Краставиците действат благотворно върху състоянието на кожата, благодарение на високото си съдържание на сяра и силиций, подобряват растежа на косата. Кожата на ръцете се изглажда и хидратира, ако върху нея се наложат обелки от краставица. Освен това краставицата охлажда кожата, когато е прегрята или възпалена. Успокоява кожата и при слънчево изгаряне.

Сокът от краставици и моркови действа отлично при ревматични заболявания, тъй като причината за тези болести е задържането на пикочна киселина в организма. Ако към този сок се добави и сок от цвекло, то процесите на лечение се ускоряват.

Краставичният сок действа противовъзпалително върху зъбите и венците. Предотвратява неприятното разцепване на ноктите и предпазва от косопад. Ако се използва за лице, в него може да се добави и сок от люцерна, който забързва здравословните процеси.

Високото съдържание на калий прави краставицата много ценна при високо и при ниско кръвно налягане. Тя го нормализира и в двата случая. Краставиците регулират храносмилането и помагат за усвояването на мазнините и белтъчините. Препоръчва се да се консумират при гастрит с повишена киселинност, както и при малокръвие, защото помагат на организма да образува повече червени кръвни телца. Полезни са и при много тежки физически натоварвания.

Пресните краставици предпазват от задържането на течности, тъй като спомагат за отделянето на излишната вода от организма. Затова лекарите ги препоръчват при отоци в последните месеци от бременността. Краставиците се препоръчват като полезна храна за хората в напреднала възраст, както и при нарушена обмяна на веществата.

Този зеленчук е безценен за пациенти, страдащи от подагра, артрит и ревматизъм. Благодарение на високото си съдържание на вода, краставиците отмиват от организма отровните токсини и шлаки, а това ги прави полезни и при детоксикация. За болните от артрит те са особено препоръчвани, защото съдържащите се в тях вещества унищожават пикочната киселина.

Отвара от презрели краставици се препоръчва при жълтеница и други заболявания на черния дроб. Пресният краставичен сок премахва парливото усещане при стомашните киселини. Той е много полезен за хората, страдащи от гастрит и язва. Помагат също при болести на белите дробове. Действа благотворно на отделителната система, при заболявания на стомаха, както и при тения.

Тампони с краставичен сок се използват при екзема, за премахване на възпалението и облекчаване на болката при измръзване и ухапване от насекоми, за успокояване на болката в очите. Уморените очи се освежават и торбичките под тях спадат, като върху тях се поставят кръгчета от краставица.

Настъргана на ситно ренде и смесена с мед, краставицата лекува кашлица и отнема температурата. При кашлица се препоръчват няколко супени лъжици пресен краставичен сок, подсладен с 1 ч.л. мед. Този сок се препоръчва и за лечение на хроничен запек, тъй като действа слабително.

Ако всеки ден в продължение на месец се пие чаша сок от краставица, може да се ускори обмяната на веществата, за да се прочисти черния дроб. Друга важно свойство на краставиците е, че укрепват нервната система. Основното нещо е да се използват тъмнозелени краставици, бе да се бели кората, тъй като в тях има повече витамини от група В.

Краставиците имат и едно малко известно свойство – подпомагат заздравяването на упорити рани. Изсушена и стрита на прах краставица може да лекува изгаряния и други кожни заболявания, като преди това трябва да се премахнат семената. А ароматът на прясна краставица може да ви освободи от главоболие, депресия или безсъние.

Външни препратки

Шаблон:Растения-мъниче