Тантал (митология): Разлика между версии
Bot: Automated import of articles - append on top |
|||
Ред 9: | Ред 9: | ||
Боговете обрекли Тантал на вечни мъки в подземното царство (''танталови мъки''). Наказанието на Тантал било да стои до шия във вода и над главата му да виси отрупан с плодове клон, но винаги когато се пресегне да пие или хапне, водата и клонът да се отдръпват и той все да остава гладен и жаден.<ref> M. Elser, S. Ewald, G. Murre: Enzyklopädie der Religionen. Weltbild, Augsburg 1990, S. 360</ref> |
Боговете обрекли Тантал на вечни мъки в подземното царство (''танталови мъки''). Наказанието на Тантал било да стои до шия във вода и над главата му да виси отрупан с плодове клон, но винаги когато се пресегне да пие или хапне, водата и клонът да се отдръпват и той все да остава гладен и жаден.<ref> M. Elser, S. Ewald, G. Murre: Enzyklopädie der Religionen. Weltbild, Augsburg 1990, S. 360</ref> |
||
Митът за наказанието на Тантал принадлежи на [[орфизъм|орфическата]] |
Митът за наказанието на Тантал принадлежи на [[орфизъм|орфическата]] митология, понеже в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани. Тантал често се изобразява в южноиталийски гръцки вази с орфически сюжет, представящ подземното царство на [[Хадес]] и [[Персефона]], в което „грешниците“ са наказвани, а следвалите орфически живот живеят заедно с боговете. В тези сюжети гладуващият под клона с плодове Тантал винаги е изобразяван в долния [[фриз]], заедно с други съгрешили митични герои като [[Сизиф]], [[Данаиди]]те. |
||
== Родословно дърво == |
== Родословно дърво == |
Версия от 21:05, 9 април 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тантал.
Тантал (Шаблон:Lang-grc; Шаблон:Lang-la) в древногръцката митология е прародител на Танталидите.
Той е син на Зевс и нимфата Плуто. Бил лидийски или фригийски цар. Негова съпруга е океанидата Диона. Те са родители на Пелопс, Ниоба, и Бротей.
Поради полубожествения си произход, Тантал е бил винаги добре дошъл на трапезата на боговете на Олимп. Той обаче откраднал нектар и амброзия, дал ги на хората и им разказал за тайните на боговете. Веднъж, за да изпита божествената им същност, той убил, нарязал и сварил сина си Пелопс и им го поднесъл на трапезата. Боговете разбрали ужасната истина и не докоснали храната. Само Деметра, тъжна и унесена заради отвлечената си дъщеря Персефона, не разбрала каква е храната и изяла част от рамото на момчето. По заповед на Зевс, частите от тялото на младежа били събрани и сварени в свещен котел, заедно с направено от Хефест рамо от слонова кост. Така Пелопс бил съживен. Оттогава при всички потомци на Пелопс се появявало блястящо бяло петно на едното рамо. По-късно Пелопс бил похитен от Посейдон и взет на Олимп.
Боговете обрекли Тантал на вечни мъки в подземното царство (танталови мъки). Наказанието на Тантал било да стои до шия във вода и над главата му да виси отрупан с плодове клон, но винаги когато се пресегне да пие или хапне, водата и клонът да се отдръпват и той все да остава гладен и жаден.[1]
Митът за наказанието на Тантал принадлежи на орфическата митология, понеже в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани. Тантал често се изобразява в южноиталийски гръцки вази с орфически сюжет, представящ подземното царство на Хадес и Персефона, в което „грешниците“ са наказвани, а следвалите орфически живот живеят заедно с боговете. В тези сюжети гладуващият под клона с плодове Тантал винаги е изобразяван в долния фриз, заедно с други съгрешили митични герои като Сизиф, Данаидите.
Родословно дърво
Източници
- Библиотека на Аполодор 3, 5, 6; Epitome 2, 1 – 3
- Омир, Одисея 11, 582 – 592
- Овидий, Метаморфози 4, 458 – 459; 6, 172 – 176; 6 403 – 411
- Пиндар, Olympische Oden 1, 24 – 64
Литература
- Robert Ranke-Graves, Griechische Mythologie. Quelle und Deutung, (Rowohlts Enzyklopädie), Reinbek 2003, ISBN 3-499-55404-6.
- Willy Scheuer: Tantalos 1. In: Wilhelm Heinrich Roscher (Hrsg.): Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 5, Leipzig 1924, Sp. 75 – 85 (Digitalisat).
- Ludwig Preller: Griechische Mythologie II – Heroen. Berlin 1861, Kapitel 97
Източници
- ↑ M. Elser, S. Ewald, G. Murre: Enzyklopädie der Religionen. Weltbild, Augsburg 1990, S. 360