Кощана: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м разни
13285127
Ред 1: Ред 1:
{{Книга
{{редактирам}}
| име = Кощана
| име в оригинал =
| корица = Kostana-plakat.jpg
| корица-текст =
| други-имена =
| език =
| автор = [[Борисав Станкович|Бора Станкович]]
| илюстратор =
| издадена-година = 1924
| издадена-държава = [[Кралство Югославия]]
| създаден-година =
| създаден-държава =
| издателство =
| жанр = [[драма]]
| жанрове =
| вид =
| публикувано в =
| произведения =
| страници =
| поредица =
| предходна =
| следваща =
| издателство БГ =
| преводач =
| ISBN =
| бележки =
| общомедия =
}}
⚫
'''Кощана''' е [[Драма|драматургично произведение]] на [[сърби|сръбския]] писател [[Борисав Станкович]]. Това е една от най-играните и харесвани пиеси в сръбските театри. За първи път е представено третото й действие под заглавие ''Звезда, театрална пиеса в четири акта.'' Съдържа много теми сръбския [[Народно творчество|фолклор]] и патриархалните обичаи от края на 19-ти век.


⚫
Станкович пише това произведение на 24-годишна възраст. За първи път тази драма отпечатана в пълен размер през 1902 в ''Сръбската литературен вестник. '' След това авторът на няколко пъти я преработва, за да достигне до последната версия, публикувана като отделна книга през 1924. Тази версия служи като източник за всички други по-късно отпечатани. 
⚫
{{Книга|име=Коштана|жанр=[[драма]]}}'''Кощана''' е [[Драма|драматично произведение на]] сръбския писател [[Борисав Станкович]]. Това е една от най-играните и харесвани пиеси в сръбските театри. За първи път е представено третото й действие под заглавие ''Звезда, театрална пиеса в четири акта.''<ref /><ref /> Съдържа много теми сръбския [[Народно творчество|фолклор]] и патриархалните обичаи от края на 19-ти век.


⚫
Драматичното представление е поставено за първи път на [[22 юни|22. юни]] [[1900]] в Националния театър в [[Белград]]. [[Режисьор]] е Илия Станоевич, който едновремено изпълнява и ролята на Митко. В ттази постановка на Коштана участва и Зорка Тодосич, а музикалното оформление е прави Франьо Покорони.Първото изпълнение на пиеси не е успешно, видяно е от малко зрители, получава лоша критика и недоволството на Станкович. Във Фонотеката на радио Белград е запазен и аудио запис, в който Илия Станоевич отново изпълнява ролята на Миткo.
⚫
Станкович пише това произведение на 24-годишна възраст. За първи път тази драма отпечатана в пълен размер през 1902 в ''Сръбската литературен вестник. '' <ref /> След това авторът на няколко пъти я преработва, за да достигне до последната версия, публикувана като отделна книга през 1924. Тази версия служи като източник за всички други по-късно отпечатани. 


⚫
След това Станкович извършва повече от осемдесет промени в творбата си.
⚫
Драматичното представление е поставено за първи път на [[22 юни|22. юни]] [[1900]] в Националния театър в [[Белград]]. [[Режисьор]] е Илия Станоевич, който едновремено изпълнява и ролята на Митко. В ттази постановка на Коштана участва и Зорка Тодосич, а музикалното оформление е прави Франьо Покорони.<ref /> Първото изпълнение на пиеси не е успешно, видяно е от малко зрители, получава лоша критика и недоволството на Станкович.<ref /> Във Фонотеката на радио Белград е запазен и аудио запис, в който Илия Станоевич отново изпълнява ролята на Митку .<ref />

⚫
След това Станкович извършва повече от осемдесет промени в творбата си.<ref />


През [[1924]] година Станкович празнува тридесет години литературно творчество и избира да отбележи това като преиздава ''Кощана''. Главната роля на Кощана изиграва актрисата Мила Спасич, а тази на хаджи Тома - Димитрия Гинич. На [[7 април|7. април]] [[1928|1928 година]] идва новата премиера на драмата под режисурата на Димитрия Гинич, като Митко е Николай Гошич, а Кощана - София Новакович.<ref name="vesna3">http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0350-0861/2009/0350-08610901051Z.pdf Неколико допуна о Коштани Борисава Станковића, Весна О. Марковић, [//sr.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4 Београд], стр. 63</ref>
През [[1924]] година Станкович празнува тридесет години литературно творчество и избира да отбележи това като преиздава ''Кощана''. Главната роля на Кощана изиграва актрисата Мила Спасич, а тази на хаджи Тома - Димитрия Гинич. На [[7 април|7. април]] [[1928|1928 година]] идва новата премиера на драмата под режисурата на Димитрия Гинич, като Митко е Николай Гошич, а Кощана - София Новакович.<ref name="vesna3">http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0350-0861/2009/0350-08610901051Z.pdf Неколико допуна о Коштани Борисава Станковића, Весна О. Марковић, [//sr.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4 Београд], стр. 63</ref>
Ред 13: Ред 40:
Като най-известна Кощана останава в спомените Усния Реджепова.
Като най-известна Кощана останава в спомените Усния Реджепова.


Текстът е адаптиран от Петър Коньович за едноименната [[опера]] през [[1931|1931 година]] в [[Загреб]].<ref />
Текстът е адаптиран от Петър Коньович за едноименната [[опера]] през [[1931|1931 година]] в [[Загреб]].


Заснет е и едноименният филм от [[1976|1976 година]]. година под режисурата на Славолюб Стефанович.
Заснет е и едноименният филм от [[1976|1976 година]]. година под режисурата на Славолюб Стефанович.


== Образи ==
== Образи ==
[[Файл:Kostana.jpg|дясно|мини|406x406пкс|Герой на Костна е заоснован на действителното едноименната певачци и играчици Цигански произход, която е живяла през втората половина на 19. и първата половина на 20. - ти век. Тук те до края на живота си снимал Елена Крал и Точка Метенсон, васпитачице Американског домове за сираци от войната в Врању.]]
Персонажът на главната героиня Кощана е основан на действителна едноименна певица и танцьорка от [[роми|цигански произход]], живяла във [[Враня]] през втората половина на 19. и първата половина на 20. - ти век.

* Хаджи Тома
* Хаджи Тома
* Ката, съпруга Хаджи-Томина
* Ката, съпруга Хаджи-Томина;
* Стана, дъщеря Хаджи-Томина
* Стана, дъщеря Хаджи-Томина;
* Стоян, син Хаджи-Томин
* Стоян, син Хаджи-Томин;
* Арса, председател на общината
* Арса, председател на общината;
* Васка, дъщеря на Aрса
* Васка, дъщеря на Aрса;
* Коца, нейна другарка
* Коца, нейна другарка;
* Митко, брат на Арса
* Митко, брат на Арса;
* Марк, воденичар при Хаджи Тома
* Марк, воденичар при Хаджи Тома;
* Полицията, старшина на стражарите
* Полицията, старшина на стражарите;
* Стражарят
* Стражарят;
* Циганския кмет
* Циганския кмет;
* Гръклян, циганин, свирач, баща на Кощана
* Гръклян, циганин, свирач, баща на Кощана;
* Курта, цигански стражар
* Курта, цигански стражар;
* Кощана, циганка, певица и танцьорка
* Кощана, циганка, певица и танцьорка;
* Салче, майка Кощанина
* Салче, майка Кощанина.


== Източници ==
== Източници ==
Ред 45: Ред 71:
* [http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/novine/politika/1941/04/06#page/7/mode/1up Някогашната красавица Кощана на Бора Станкович - старата и бедна Малика Максутова днес ("Политика", 6. април 1941 г.)]
* [http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/novine/politika/1941/04/06#page/7/mode/1up Някогашната красавица Кощана на Бора Станкович - старата и бедна Малика Максутова днес ("Политика", 6. април 1941 г.)]
* [http://www.borisavstankovic.rs/content/koshtana-hotshe-novac-5720 Кощана иска пари], посетен на 11 ноември 2016 г.
* [http://www.borisavstankovic.rs/content/koshtana-hotshe-novac-5720 Кощана иска пари], посетен на 11 ноември 2016 г.
{{Превод от|sr|Коштана (драма)|13285127}}

Версия от 07:12, 11 април 2018

Кощана
Kostana-plakat.jpg
АвторБора Станкович
Първо издание1924 г.
Кралство Югославия

Кощана е драматургично произведение на сръбския писател Борисав Станкович. Това е една от най-играните и харесвани пиеси в сръбските театри. За първи път е представено третото й действие под заглавие Звезда, театрална пиеса в четири акта. Съдържа много теми сръбския фолклор и патриархалните обичаи от края на 19-ти век.

Станкович пише това произведение на 24-годишна възраст. За първи път тази драма отпечатана в пълен размер през 1902 в Сръбската литературен вестник. След това авторът на няколко пъти я преработва, за да достигне до последната версия, публикувана като отделна книга през 1924. Тази версия служи като източник за всички други по-късно отпечатани. 

Драматичното представление е поставено за първи път на 22. юни 1900 в Националния театър в Белград. Режисьор е Илия Станоевич, който едновремено изпълнява и ролята на Митко. В ттази постановка на Коштана участва и Зорка Тодосич, а музикалното оформление е прави Франьо Покорони.Първото изпълнение на пиеси не е успешно, видяно е от малко зрители, получава лоша критика и недоволството на Станкович. Във Фонотеката на радио Белград е запазен и аудио запис, в който Илия Станоевич отново изпълнява ролята на Миткo.

След това Станкович извършва повече от осемдесет промени в творбата си.

През 1924 година Станкович празнува тридесет години литературно творчество и избира да отбележи това като преиздава Кощана. Главната роля на Кощана изиграва актрисата Мила Спасич, а тази на хаджи Тома - Димитрия Гинич. На 7. април 1928 година идва новата премиера на драмата под режисурата на Димитрия Гинич, като Митко е Николай Гошич, а Кощана - София Новакович.[1]

Като най-известна Кощана останава в спомените Усния Реджепова.

Текстът е адаптиран от Петър Коньович за едноименната опера през 1931 година в Загреб.

Заснет е и едноименният филм от 1976 година. година под режисурата на Славолюб Стефанович.

Образи

Персонажът на главната героиня Кощана е основан на действителна едноименна певица и танцьорка от цигански произход, живяла във Враня през втората половина на 19. и първата половина на 20. - ти век.

  • Хаджи Тома
  • Ката, съпруга Хаджи-Томина;
  • Стана, дъщеря Хаджи-Томина;
  • Стоян, син Хаджи-Томин;
  • Арса, председател на общината;
  • Васка, дъщеря на Aрса;
  • Коца, нейна другарка;
  • Митко, брат на Арса;
  • Марк, воденичар при Хаджи Тома;
  • Полицията, старшина на стражарите;
  • Стражарят;
  • Циганския кмет;
  • Гръклян, циганин, свирач, баща на Кощана;
  • Курта, цигански стражар;
  • Кощана, циганка, певица и танцьорка;
  • Салче, майка Кощанина.

Източници

  1. ↑ http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0350-0861/2009/0350-08610901051Z.pdf Неколико допуна о Коштани Борисава Станковића, Весна О. Марковић, Београд, стр. 63

Външни връзки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Коштана (драма)“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кощана&oldid=8474038“.