Пражко метро: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Външни връзки +Външни препратки)
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{ЖП линия
{{ЖП линия
| име = Пражко метро
| лого = Prag Metro Logo.svg
| лого = Prag Metro Logo.svg
| лого-размер = 75px
| лого-размер = 75px
Ред 42: Ред 41:
| общомедия =
| общомедия =
}}
}}
'''Пражкото метро''' ({{lang-cs|Metro v Praze}}) или {{lang-cs|Pražské metro}}) е метросистемата в град [[Прага]], единственото в [[Чехия]]. Явявайки се едно от основните транспортни средства в града, то заема седмо място по годишен пътникопоток в Западна Европа.
'''Пражкото метро''' ({{lang-cs|Metro v Praze}}) или {{lang-cs|Pražské metro}}) е метросистемата в град [[Прага]], единственото в [[Чехия]]. Явявайки се едно от основните транспортни средства в града, то заема седмо място по годишен пътникопоток в Западна Европа.
[[Image:Prague_Metro_between_Luziny_and_Hurka.jpg|thumb|270px|Метромостът между станциите '''Lužiny''' и '''Hůrka''']]
[[Image:Prague_Metro_between_Luziny_and_Hurka.jpg|thumb|270px|Метромостът между станциите '''Lužiny''' и '''Hůrka''']]

==Експлоатация==
== Експлоатация ==
Пражкото метро разполага с 3 линии в експлоатация :
Пражкото метро разполага с 3 линии в експлоатация :
* <font color="green">Линия "А"</font>
* <font color="green">Линия „А“</font>
* <font color="Gold">Линия "В"</font>
* <font color="Gold">Линия „В“</font>
* <font color="red">Линия "С"</font>
* <font color="red">Линия „С“</font>
В центъра на града те се пресичат под формата на триъгълник, подобно на бъдещата конфигурация на линиите в [[Софийско метро|Софийското метро]]. Буквата в обозначението не е равносилна на поредността на откриването на линиите : Най-напред е открит участък от <font color="red">Линия "С"</font> между станциите '''Kačerov''' и '''Sokolovská''' (днес: '''Florenc'''). Общата дължина на линиите е 59,3 км, на които са разположени 57 станции и 3 депа: '''Kačerov''', '''Hostivař''' и '''Zličín''', като всяко от тях има своя връзка (гейт) с ЖП мрежата.
В центъра на града те се пресичат под формата на триъгълник, подобно на бъдещата конфигурация на линиите в [[Софийско метро|Софийското метро]]. Буквата в обозначението не е равносилна на поредността на откриването на линиите : Най-напред е открит участък от <font color="red">Линия „С“</font> между станциите '''Kačerov''' и '''Sokolovská''' (днес: '''Florenc'''). Общата дължина на линиите е 59,3 км, на които са разположени 57 станции и 3 депа: '''Kačerov''', '''Hostivař''' и '''Zličín''', като всяко от тях има своя връзка (гейт) с ЖП мрежата.


На ден Пражкото метро превозва от 1,5 млн. до 2 млн. души. Управлява се от Компанията за обществен транспорт в Прага ({{lang-cs|Dopravní podnik hl. m. Prahy}}). Билетите и картите важат за целия градски транспорт: за метрото, за трамвайния и автобусния превоз, както и за [[фуникульор]]ите в Петржине и Пражкия зоопарк.
На ден Пражкото метро превозва от 1,5 млн. до 2 млн. души. Управлява се от Компанията за обществен транспорт в Прага ({{lang-cs|Dopravní podnik hl. m. Prahy}}). Билетите и картите важат за целия градски транспорт: за метрото, за трамвайния и автобусния превоз, както и за [[фуникульор]]ите в Петржине и Пражкия зоопарк.
==Хронология на откриването на участъците и станциите==


== Хронология на откриването на участъците и станциите ==
*[[9 май]] [[1974]]: <font color="red">линия "С"</font>, участък I.C '''Florenc'''  '''Kačerov''' (6,6 км, 9 станции). Участъкът е с дължина на тунела 485 м между станциите '''I.P.Pavlova''' и '''Vyšehrad''' надземен, намира се вътре в Нуселския метромост.
*[[9 май]] [[1974]]: <font color="red">линия „С“</font>, участък I.C '''Florenc'''  '''Kačerov''' (6,6 км, 9 станции). Участъкът е с дължина на тунела 485 м между станциите '''I.P.Pavlova''' и '''Vyšehrad''' надземен, намира се вътре в Нуселския метромост.


*[[12 август]] [[1978]]: <font color="green">Линия "А"</font>, участък I.A '''Dejvická'''  '''Náměstí Míru''' (4,7 км, 7 станции)
*[[12 август]] [[1978]]: <font color="green">Линия „А“</font>, участък I.A '''Dejvická'''  '''Náměstí Míru''' (4,7 км, 7 станции)


*[[7 ноември]] [[1980]]: <font color="red">линия "С"</font>, участък II.C '''Kačerov'''  '''Haje''' (5,3 км, 4 станции)
*[[7 ноември]] [[1980]]: <font color="red">линия „С“</font>, участък II.C '''Kačerov'''  '''Haje''' (5,3 км, 4 станции)


*[[19 декември]] [[1980]]: <font color="green">Линия "А"</font>, участък II.А '''Náměstí Míru'''  '''Želivského''' (2,6 км, 3 станции)
*[[19 декември]] [[1980]]: <font color="green">Линия „А“</font>, участък II.А '''Náměstí Míru'''  '''Želivského''' (2,6 км, 3 станции)


*[[3 ноември]] [[1984]]: <font color="red">линия "С"</font>, участък III.C '''Florenc'''  '''Nádraží Holešovice''' (2,2 км, 2 станции)
*[[3 ноември]] [[1984]]: <font color="red">линия „С“</font>, участък III.C '''Florenc'''  '''Nádraží Holešovice''' (2,2 км, 2 станции)


*[[2 ноември]] [[1985]]: <font color="Gold">Линия "В"</font>, участък I.В '''Smíchovské nádraží'''  '''Florenc''' (4,9 км, 7 станции)
*[[2 ноември]] [[1985]]: <font color="Gold">Линия „В“</font>, участък I.В '''Smíchovské nádraží'''  '''Florenc''' (4,9 км, 7 станции)


*[[11 юли]] [[1987]]: <font color="green">Линия "А"</font>, участък III.А1 '''Želivského'''  '''Strašnická''' (1,3 км, 1 станция)
*[[11 юли]] [[1987]]: <font color="green">Линия „А“</font>, участък III.А1 '''Želivského'''  '''Strašnická''' (1,3 км, 1 станция)


*[[26 октомври]] [[1988]]: <font color="Gold">Линия "В"</font>, участък III.В '''Smíchovské nádraží'''  '''Nové Butovice''' (4,9 км, 3 станции)
*[[26 октомври]] [[1988]]: <font color="Gold">Линия „В“</font>, участък III.В '''Smíchovské nádraží'''  '''Nové Butovice''' (4,9 км, 3 станции)


*[[4 юли]] [[1990]]: <font color="green">Линия "А"</font>, участък III.А2 '''Strašnická'''  '''Skalka''' (1,4 км, 1 станция)
*[[4 юли]] [[1990]]: <font color="green">Линия „А“</font>, участък III.А2 '''Strašnická'''  '''Skalka''' (1,4 км, 1 станция)


*[[22 ноември]] [[1990]]: <font color="Gold">Линия "В"</font>, участък II.В '''Florenc'''  '''Českomoravská''' (4,4 км, 4 станции); первоначально планиран за 1988 г.
*[[22 ноември]] [[1990]]: <font color="Gold">Линия „В“</font>, участък II.В '''Florenc'''  '''Českomoravská''' (4,4 км, 4 станции); первоначально планиран за 1988 г.


[[Файл:Praha, Hůrka, tubus metra.JPG|thumb|Тубуса на линията преди станция '''Hůrka''']]
[[Файл:Praha, Hůrka, tubus metra.JPG|thumb|Тубуса на линията преди станция '''Hůrka''']]


*[[11 ноември]] [[1994]]: <font color="Gold">Линия "В"</font>, участък V.В '''Nové Butovice'''  '''Zličín''' (5,1 км, 5 станции). Участъкът между станциите '''Hůrka''' и '''Lužiny''' находится е наземен с дължина 375 м, покрит с тубус.
*[[11 ноември]] [[1994]]: <font color="Gold">Линия „В“</font>, участък V.В '''Nové Butovice'''  '''Zličín''' (5,1 км, 5 станции). Участъкът между станциите '''Hůrka''' и '''Lužiny''' находится е наземен с дължина 375 м, покрит с тубус.


*[[8 ноември]] [[1998]]: <font color="Gold">Линия "В"</font>, участък IV.В '''Českomoravská'''  '''Černý Most''' (6,3 км, 5 станции, вкл. временно недостроените '''Hloubětín''' и '''Kolbenova'''; въведен в експлоатация през '''1999 г.''' и '''2001 г.''' съответно). Участъкът между станцииите '''Rajská zahrada'''  '''Černý Most''' е наземен. Пакрит е с тубус, а върху него има изградена осветена пешеходна пътечка и велоалея.
*[[8 ноември]] [[1998]]: <font color="Gold">Линия „В“</font>, участък IV.В '''Českomoravská'''  '''Černý Most''' (6,3 км, 5 станции, вкл. временно недостроените '''Hloubětín''' и '''Kolbenova'''; въведен в експлоатация през '''1999 г.''' и '''2001 г.''' съответно). Участъкът между станцииите '''Rajská zahrada'''  '''Černý Most''' е наземен. Пакрит е с тубус, а върху него има изградена осветена пешеходна пътечка и велоалея.


*[[26 юни]] [[2004]]: <font color="red">линия "С"</font>, участък IV.C1 '''Nádraží Holešovice'''  '''Ládví''' (4,0 км, 2 станции)
*[[26 юни]] [[2004]]: <font color="red">линия „С“</font>, участък IV.C1 '''Nádraží Holešovice'''  '''Ládví''' (4,0 км, 2 станции)


*[[26 май]] [[2006]]: <font color="green">Линия "А"</font>, служебен участък '''Skalka'''  '''Depo Hostivař''' въведен в эксплуатация като пътнически (1,0 км, 1 станция); неголям отрязък от него преди станцията '''Depo Hostivař''' е единствения напълно открит наземен участък пражското метро.
*[[26 май]] [[2006]]: <font color="green">Линия „А“</font>, служебен участък '''Skalka'''  '''Depo Hostivař''' въведен в эксплуатация като пътнически (1,0 км, 1 станция); неголям отрязък от него преди станцията '''Depo Hostivař''' е единствения напълно открит наземен участък пражското метро.


*[[8 май]] [[2008]]: <font color="red">линия "С"</font>, участък IV.C2 '''Ládví'''  '''Letňany''' (4,6 км, 3 станции)
*[[8 май]] [[2008]]: <font color="red">линия „С“</font>, участък IV.C2 '''Ládví'''  '''Letňany''' (4,6 км, 3 станции)


== Депа и подвижен състав ==
== Депа и подвижен състав ==
Пражкото метро има три депа, които са следните:

Пражкото метро има три депа,които са следните:
* депо Качеров (Kačerov) – отворено през 1974 година, обслужва линия С
* депо Качеров (Kačerov) – отворено през 1974 година, обслужва линия С
* депо Хостивар (Hostivař) – отворено през 1985 година, има станция със същото име,обслужва линия А
* депо Хостивар (Hostivař) – отворено през 1985 година, има станция със същото име, обслужва линия А
* депо Зличин (Zličín) – отворено през 1994 година, обслужва линия В
* депо Зличин (Zličín) – отворено през 1994 година, обслужва линия В


Пражкият метрополитен използва следният подвижен състав:
Пражкият метрополитен използва следният подвижен състав:
* мотриси ECS – не са в експлоатация от 1997 година, но има една запазена за музеен експонат,която е в движение;
* мотриси ECS – не са в експлоатация от 1997 година, но има една запазена за музеен експонат, която е в движение;
* мотриси 81-717/814.3 – не са в експлоатация от 2009 година, но има една запазена за музеен експонат,която е в движение;
* мотриси 81 – 717/814.3 – не са в експлоатация от 2009 година, но има една запазена за музеен експонат, която е в движение;
* мотриси 81-71М – това са модернизирани мотриси 81-717/814.3,в момента се движат по линии А и В;
* мотриси 81-71М – това са модернизирани мотриси 81 – 717/814.3,в момента се движат по линии А и В;
* мотриси Siemens M1 – движат се по линия С.
* мотриси Siemens M1 – движат се по линия С.

Освен това пражкият метрополитен разполага и с дрезини и други ремонтни влакове.
Освен това пражкият метрополитен разполага и с дрезини и други ремонтни влакове.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{Commons|Metro, Praha}}
{{Commons|Metro, Praha}}
* [http://www.dpp.cz/index.php?q=cs/data-a-fakta Данни и факти Експлоатационно-технически показатели (чешки)]
* [http://www.dpp.cz/index.php?q=cs/data-a-fakta Данни и факти – Експлоатационно-технически показатели (чешки)]
* [http://www.metroweb.cz Метрото в Прага на сайта metroweb.cz (чешки)]
* [http://www.metroweb.cz Метрото в Прага на сайта metroweb.cz (чешки)]
* [http://urbanrail.net/eu/pra/praha.htm Пражкият метрополитен на сайта urbanrail.net (англ.)]
* [http://urbanrail.net/eu/pra/praha.htm Пражкият метрополитен на сайта urbanrail.net (англ.)]
Ред 110: Ред 110:
[[Категория:Железопътен транспорт в Чехия]]
[[Категория:Железопътен транспорт в Чехия]]
[[Категория:Метрополитени]]
[[Категория:Метрополитени]]
[[Категория:Сгради и съоръжения в Прага|метро]]
[[Категория:Сгради и съоръжения в Прага]]

Версия от 12:13, 15 април 2018

Пражко метро
Метровлак на станция „Nadrazi Holesovice“
Информация
Типметро
МястоПрага
Станции61
Пътници589.2 милиона
Уебсайтhttp://www.dpp.cz/
Пусната9 май 1974 г.
ОператориDopravný podnik Praha
Дължина59,3 km
Брой линии3
Междурелсие1435 mm

Карта
Пражко метро в Общомедия

Пражкото метро (Шаблон:Lang-cs) или Шаблон:Lang-cs) е метросистемата в град Прага, единственото в Чехия. Явявайки се едно от основните транспортни средства в града, то заема седмо място по годишен пътникопоток в Западна Европа.

Метромостът между станциите Lužiny и Hůrka

Експлоатация

Пражкото метро разполага с 3 линии в експлоатация :

  • Линия „А“
  • Линия „В“
  • Линия „С“

В центъра на града те се пресичат под формата на триъгълник, подобно на бъдещата конфигурация на линиите в Софийското метро. Буквата в обозначението не е равносилна на поредността на откриването на линиите : Най-напред е открит участък от Линия „С“ между станциите Kačerov и Sokolovská (днес: Florenc). Общата дължина на линиите е 59,3 км, на които са разположени 57 станции и 3 депа: Kačerov, Hostivař и Zličín, като всяко от тях има своя връзка (гейт) с ЖП мрежата.

На ден Пражкото метро превозва от 1,5 млн. до 2 млн. души. Управлява се от Компанията за обществен транспорт в Прага (Шаблон:Lang-cs). Билетите и картите важат за целия градски транспорт: за метрото, за трамвайния и автобусния превоз, както и за фуникульорите в Петржине и Пражкия зоопарк.

Хронология на откриването на участъците и станциите

  • 9 май 1974: линия „С“, участък I.C Florenc – Kačerov (6,6 км, 9 станции). Участъкът е с дължина на тунела 485 м между станциите I.P.Pavlova и Vyšehrad надземен, намира се вътре в Нуселския метромост.
  • 12 август 1978: Линия „А“, участък I.A Dejvická – Náměstí Míru (4,7 км, 7 станции)
  • 7 ноември 1980: линия „С“, участък II.C Kačerov – Haje (5,3 км, 4 станции)
  • 19 декември 1980: Линия „А“, участък II.А Náměstí Míru – Želivského (2,6 км, 3 станции)
  • 3 ноември 1984: линия „С“, участък III.C Florenc – Nádraží Holešovice (2,2 км, 2 станции)
  • 2 ноември 1985: Линия „В“, участък I.В Smíchovské nádraží – Florenc (4,9 км, 7 станции)
  • 11 юли 1987: Линия „А“, участък III.А1 Želivského – Strašnická (1,3 км, 1 станция)
  • 26 октомври 1988: Линия „В“, участък III.В Smíchovské nádraží – Nové Butovice (4,9 км, 3 станции)
  • 4 юли 1990: Линия „А“, участък III.А2 Strašnická – Skalka (1,4 км, 1 станция)
  • 22 ноември 1990: Линия „В“, участък II.В Florenc – Českomoravská (4,4 км, 4 станции); первоначально планиран за 1988 г.
Тубуса на линията преди станция Hůrka
  • 11 ноември 1994: Линия „В“, участък V.В Nové Butovice – Zličín (5,1 км, 5 станции). Участъкът между станциите Hůrka и Lužiny находится е наземен с дължина 375 м, покрит с тубус.
  • 8 ноември 1998: Линия „В“, участък IV.В Českomoravská – Černý Most (6,3 км, 5 станции, вкл. временно недостроените Hloubětín и Kolbenova; въведен в експлоатация през 1999 г. и 2001 г. съответно). Участъкът между станцииите Rajská zahrada – Černý Most е наземен. Пакрит е с тубус, а върху него има изградена осветена пешеходна пътечка и велоалея.
  • 26 юни 2004: линия „С“, участък IV.C1 Nádraží Holešovice – Ládví (4,0 км, 2 станции)
  • 26 май 2006: Линия „А“, служебен участък Skalka – Depo Hostivař въведен в эксплуатация като пътнически (1,0 км, 1 станция); неголям отрязък от него преди станцията Depo Hostivař е единствения напълно открит наземен участък пражското метро.
  • 8 май 2008: линия „С“, участък IV.C2 Ládví – Letňany (4,6 км, 3 станции)

Депа и подвижен състав

Пражкото метро има три депа, които са следните:

  • депо Качеров (Kačerov) – отворено през 1974 година, обслужва линия С
  • депо Хостивар (Hostivař) – отворено през 1985 година, има станция със същото име, обслужва линия А
  • депо Зличин (Zličín) – отворено през 1994 година, обслужва линия В

Пражкият метрополитен използва следният подвижен състав:

  • мотриси ECS – не са в експлоатация от 1997 година, но има една запазена за музеен експонат, която е в движение;
  • мотриси 81 – 717/814.3 – не са в експлоатация от 2009 година, но има една запазена за музеен експонат, която е в движение;
  • мотриси 81-71М – това са модернизирани мотриси 81 – 717/814.3,в момента се движат по линии А и В;
  • мотриси Siemens M1 – движат се по линия С.

Освен това пражкият метрополитен разполага и с дрезини и други ремонтни влакове.

Външни препратки