Бог: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 178.169.159.64 (б.), към версия на Молли Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
⚫ | Деян Стоилов Чичо господ е най-якия в светааааааааааааааааааааааааааааааааааааа, а и в някои политеистични религии (тук се разбира върховният Бог създател, затова думата се изписва с главна буква). Монотеизмът е вяра в един ог, а политеизмът — в много [[божество|богове.]] Тази статия се отнася за Бога Творец — създателя на света.<ref name=Swinburne>Richard Swinburne. „God“. В: Ted Honderich. (ed)''The Oxford Companion to Philosophy''. [[Oxford University Press]], 1995.</ref> |
||
[[Файл:Creation of Adam Michelangelo.jpg|370п|мини|''„Сътворението на [[Адам]]“'', [[Сикстинска капела]], [[Микеланджело Буонароти]]]] |
|||
== Кур ЗААААА УИКИИИИИИИИИ ПЕДИЯЯЯЯЯЯ == |
|||
⚫ | |||
Философи и богослови приписват на Бога следните атрибути: [[Божи промисъл|всезнание]], [[всемогъщество]], [[вездесъщност|вездесъщие]], [[всеблагост]], божествена [[простота]] и [[безсмъртие|вечно съществуване]]. Бог е описван като нематериален, като личност, източник на всеки [[морален дълг]] и най-великото от всички възможни същества.<ref name=Swinburne/> С всички тези атрибути Бог е охарактеризиран в една или друга степен от [[юдаизъм|юдейските]], [[християнство|християнските]] и [[ислям|мюсюлманските]] мислители и духовни учители, включително [[Августин Блажени|св. Августин]],<ref name=Edwards>Paul Edwards. ''„God and the philosophers“'' in Ted Honderich. (ed)''The Oxford Companion to Philosophy'', Oxford University Press, 1995.</ref> [[Ал-Газали]],<ref name=Platinga>Alvin Plantinga. ''„God, Arguments for the Existence of“'', ''Routledge Encyclopedia of Philosophy'', Routledge, 2000.</ref> и [[Маймонид]].<ref name=Edwards/> [[Зигмунд Фройд]] осмисля това гледище за Бога като стремеж към построяване на образа на идеалния [[баща]],<ref name=Platinga/> докато [[Марксизъм|марксистките]] автори откриват корените му в [[Марксистка теория за алиенацията|безсилието]] на мъжете и жените в условията на потисническите общества. |
|||
Някои [[Средновековна философия|средновековни философи]] излагат аргументи за [[съществуването на Бог|съществуването на Бога,]]<ref name=Platinga/> с цел да се борят с [[противоречие|противоречията]] на атрибутите, приписвани на Бога. Например Божието всезнание предполага, че Бог знае как ще постъпят онези, които са надарени със [[свободна воля|свободната воля.]] Ако той знае това, тяхната свобода би била илюзорна; а ако не знае това, то той не е всезнаещ.<ref name=Wierenga>Edward R. Wierenga. ''„Divine foreknowledge“'' in Robert Audi. ''The Cambridge Companion to Philosophy''. Cambridge University Press, 2001.</ref> Подобни проблеми възникват и от твърдението, че Бог е източник на всяко морално задължение. Ако нищо не е [[етика|правилно или грешно]] без Божиите заповеди, то тези заповеди са произволни. Ако пък те се основават на фундаментални принципи, които и Бог не би могъл да промени, то той не е всемогъщ. <ref>Вж. Philip L. Quinn. ''„Divine command ethics“'' in Robert Audi. ''The Cambridge Companion to Philosophy''. Cambridge University Press, 2001.</ref> |
|||
Според това, колко божества признават и почитат, религиите могат да бъдат [[монотеизъм|монотеистични]], [[политеизъм|политеистични]] и [[примотеизъм|примотеистични]]. При монотеистичните религии (като [[християнство|християнството]] и [[ислям|исляма]]) се признава съществуването само на един Бог, който често е наричан Господ (т.е. господар) или Аллах (на арабски: الله – "бог"). Политеистичните религии признават съществуването на множество богове, всеки със своя важна функция. Примотеизмът по същество е политеистична религия, но при него едно божество се смята за върховно и особено важно за света и хората, а останалите божества се възприемат като по-низши, подчинени нему. |
|||
== Имена на Бог == |
|||
Концепциите за Бога варират значително, но думата ''„Бог“'' в [[български език|българския език]] и нейните съответни преводи в другите езици (на [[латински]] ''— Deus'', на [[гръцки]] ''— Θεός'', на [[санскрит]] ''— Ishvara'', на [[арабски]] ''— Allah'') се използват за обозначаването на всички тези концепции. |
|||
Същото се отнася и за [[иврит]]ското ''El'', но в юдаизма Бог има свое отделно име (יהוה), пресъздавано като ''Яхве'' или ''Йехова''. Този факт се тълкува от някои изследователи като признак за примотеистичните корени на религията. |
|||
На Бога често се дава име и в монотеистичните версии на [[индуизъм|индуизма,]] които наблягат върху личността на Бога; ранните източници съдържат името [[Кришна]]-[[Васудева|Васудева,]] а по-късните — [[Вишну]] и Хари. [[аборигени (Древен Рим)|Аборигените]] [[гуанчи]] (от [[Тенерифе]], [[Испания]]) наричат Бога с името ''[[Ашаман|Ашаман.]]'' |
|||
В [[Стар завет|Стария]] и Новия завет се срещат много имена за Бог, които показват неговата същност и характер. Едно от тях е ''Йехова'', което означава:'' "Той причинява да става''." Друго име е ''Ел Шадаи'', означаващо ''Бог Всемогъщи''. Третото доста известно име е ''Ел Елион'', означаващо ''Всевишен''. |
|||
== Концепции за Бог == |
|||
[[File:Creation of the Sun and Moon face detail.jpg|мини|Детайл от стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела – ''Създаването на Слънцето и Луната'' (ок. 1512). Това е известен пример за изображение на Бог Отец в Западното изкуство.]] |
[[File:Creation of the Sun and Moon face detail.jpg|мини|Детайл от стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела – ''Създаването на Слънцето и Луната'' (ок. 1512). Това е известен пример за изображение на Бог Отец в Западното изкуство.]] |
||
Представите за Бога силно се различават. [[Теология|Богослови]] и [[Философия|философи]] изучават многобройните концепции за Бога от зората на цивилизацията. |
Представите за Бога силно се различават. [[Теология|Богослови]] и [[Философия|философи]] изучават многобройните концепции за Бога от зората на цивилизацията. |
Версия от 14:15, 18 април 2018
Деян Стоилов Чичо господ е най-якия в светааааааааааааааааааааааааааааааааааааа, а и в някои политеистични религии (тук се разбира върховният Бог създател, затова думата се изписва с главна буква). Монотеизмът е вяра в един ог, а политеизмът — в много богове. Тази статия се отнася за Бога Творец — създателя на света.[1]
Кур ЗААААА УИКИИИИИИИИИ ПЕДИЯЯЯЯЯЯ
Представите за Бога силно се различават. Богослови и философи изучават многобройните концепции за Бога от зората на цивилизацията.
Авраамическите религии (юдаизмът, християнството и ислямът) са монотеистични, но имат съществени разлики — например догматът за триединството съществува единствено в християнството.
Индийските религии се различават по своите представи за божественото според региона, сектата и кастата, като биват от монотеистични и политеистични до атеистични.
Будизмът е на практика атеистичен.
В съвремието се формират и развиват някои по-абстрактни представи, като процесовата теология и отвореният теизъм. Концепциите за Бога, в които вярват отделните личности, се различават толкова силно, че няма ясен консенсус за същността на Бога.
Съществуване на Бога
През вековете мнозина философи, богослови и други мислители са се опитвали да докажат съществуването или липсата на Бог. Налице са множество философски проблеми, отнасящи се до съществуването на Бога. Някои дефиниции са неточно определени и двусмислени, а други могат да бъдат дори противоречиви. Аргументите за съществуването на Бог са най-често от метафизичен, емпиричен, индуктивен или субективен тип. Някои доказателства се основават на нерешени въпроси в теорията за еволюцията или върху реда и сложността на заобикалящия ни свят. Доводите срещу съществуването на Бога по принцип са емпирични, дедуктивни и индуктивни. Различните мислители стигат до различни изводи:
- Бог не съществува (силен атеизъм).
- Почти сигурно е, че Бог не съществува (де факто атеизъм).
- Не е известно дали Бог съществува (агностицизъм).
- Бог съществува, но това не може да се докаже или опровергае (слаб теизъм).
- Бог съществува и това може да се докаже (силен теизъм).
- Бог със сигурност съществува.
Тези позиции имат най-различни варианти.
Мнозина богослови твърдят, че съществуването на Бога не може да бъде доказано с методите на науката. Според тях науката и религията не са и не могат да бъдат в противоречие, тъй като техните области не се припокриват.
Разпространение на вярата в Бога
През 2000 г. приблизително 53% от населението на света се причислява към една от трите авраамически религии (33% християни, 20% мюсюлмани, <1% юдеи), 6% — към будизма, 13% — към индуизма, 6% — към традиционната китайска религия, 7% — към други религии, а 15% са атеисти. Повечето от тези религии съдържат вяра в един или повече богове.[2]
Вижте също
Бележки
- ↑ Richard Swinburne. „God“. В: Ted Honderich. (ed)The Oxford Companion to Philosophy. Oxford University Press, 1995.
- ↑ National Geographic Family Reference Atlas of the World, стр. 49
Външни препратки
- Св. Василий Велики. „Беседа за това, че Бог не е виновник за злото“ (Бог съществува)
- Аллах в Корана.
- ((ru)) Кто такой Бог?
- ((en)) God.com
- ((en)) God – християнско гледище за Бог
- ((en)) Какво е Бог? и Сътворението на Бог в wikireason.net
- ((en)) Islam-info.ch (2006) Концепция за Бог в исляма.
- ((en)) Draye, Hani (2004). Концепция за Бог исляма. Посетено на 2005-06-26.
- ((en)) Nicholls, David (2004). Съществува ли Бог?. Посетен 2005-06-26.
- ((en)) Shaivam.org (2004). Хиндуистка концепция за божественото. Посетен 2005-06-26.
- ((en)) Кой е Бог? Йогисткото гледище.
- ((en)) Станфордска енциклопедия по философия (2004). Морални аргументи за съществуването на Бога. Посетен 2005-06-26.
- ((en)) Станфордска енциклопедия по философия (2005). Бог и другите необходими създания. Посетен 2005-06-26.
- ((en)) Студентите по Шариат (2005). Доказателства за Твореца. Посетен 2005-06-26.
- ((en)) Старият път. Всемогъщият Бог: Доказателства за съществуването му в Библията
- ((en)) Кой е създал Бог? Християнското гледище.
|
|