Бог: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 178.169.159.64 (б.), към версия на Молли
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
Деян Стоилов Чичо господ е най-якия в светааааааааааааааааааааааааааааааааааааа, а и в някои политеистични религии (тук се разбира върховният Бог създател, затова думата се изписва с главна буква). Монотеизмът е вяра в един ог, а политеизмът — в много [[божество|богове.]] Тази статия се отнася за Бога Творец — създателя на света.<ref name=Swinburne>Richard Swinburne. „God“. В: Ted Honderich. (ed)''The Oxford Companion to Philosophy''. [[Oxford University Press]], 1995.</ref>
[[Файл:Creation of Adam Michelangelo.jpg|370п|мини|''„Сътворението на [[Адам]]“'', [[Сикстинска капела]], [[Микеланджело Буонароти]]]]


== Кур ЗААААА УИКИИИИИИИИИ ПЕДИЯЯЯЯЯЯ ==
'''Бог''' е най-висшата реалност в монотеистичните, а и в някои политеистични религии (тук се разбира върховният Бог създател, затова думата се изписва с главна буква). Монотеизмът е вяра в един Бог, а политеизмът — в много [[божество|богове.]] Тази статия се отнася за Бога Творец — създателя на света.<ref name=Swinburne>Richard Swinburne. „God“. В: Ted Honderich. (ed)''The Oxford Companion to Philosophy''. [[Oxford University Press]], 1995.</ref>

Философи и богослови приписват на Бога следните атрибути: [[Божи промисъл|всезнание]], [[всемогъщество]], [[вездесъщност|вездесъщие]], [[всеблагост]], божествена [[простота]] и [[безсмъртие|вечно съществуване]]. Бог е описван като нематериален, като личност, източник на всеки [[морален дълг]] и най-великото от всички възможни същества.<ref name=Swinburne/> С всички тези атрибути Бог е охарактеризиран в една или друга степен от [[юдаизъм|юдейските]], [[християнство|християнските]] и [[ислям|мюсюлманските]] мислители и духовни учители, включително [[Августин Блажени|св. Августин]],<ref name=Edwards>Paul Edwards. ''„God and the philosophers“'' in Ted Honderich. (ed)''The Oxford Companion to Philosophy'', Oxford University Press, 1995.</ref> [[Ал-Газали]],<ref name=Platinga>Alvin Plantinga. ''„God, Arguments for the Existence of“'', ''Routledge Encyclopedia of Philosophy'', Routledge, 2000.</ref> и [[Маймонид]].<ref name=Edwards/> [[Зигмунд Фройд]] осмисля това гледище за Бога като стремеж към построяване на образа на идеалния [[баща]],<ref name=Platinga/> докато [[Марксизъм|марксистките]] автори откриват корените му в [[Марксистка теория за алиенацията|безсилието]] на мъжете и жените в условията на потисническите общества.

Някои [[Средновековна философия|средновековни философи]] излагат аргументи за [[съществуването на Бог|съществуването на Бога,]]<ref name=Platinga/> с цел да се борят с [[противоречие|противоречията]] на атрибутите, приписвани на Бога. Например Божието всезнание предполага, че Бог знае как ще постъпят онези, които са надарени със [[свободна воля|свободната воля.]] Ако той знае това, тяхната свобода би била илюзорна; а ако не знае това, то той не е всезнаещ.<ref name=Wierenga>Edward R. Wierenga. ''„Divine foreknowledge“'' in Robert Audi. ''The Cambridge Companion to Philosophy''. Cambridge University Press, 2001.</ref> Подобни проблеми възникват и от твърдението, че Бог е източник на всяко морално задължение. Ако нищо не е [[етика|правилно или грешно]] без Божиите заповеди, то тези заповеди са произволни. Ако пък те се основават на фундаментални принципи, които и Бог не би могъл да промени, то той не е всемогъщ. <ref>Вж. Philip L. Quinn. ''„Divine command ethics“'' in Robert Audi. ''The Cambridge Companion to Philosophy''. Cambridge University Press, 2001.</ref>

Според това, колко божества признават и почитат, религиите могат да бъдат [[монотеизъм|монотеистични]], [[политеизъм|политеистични]] и [[примотеизъм|примотеистични]]. При монотеистичните религии (като [[християнство|християнството]] и [[ислям|исляма]]) се признава съществуването само на един Бог, който често е наричан Господ (т.е. господар) или Аллах (на арабски: الله – "бог"). Политеистичните религии признават съществуването на множество богове, всеки със своя важна функция. Примотеизмът по същество е политеистична религия, но при него едно божество се смята за върховно и особено важно за света и хората, а останалите божества се възприемат като по-низши, подчинени нему.

== Имена на Бог ==
Концепциите за Бога варират значително, но думата ''„Бог“'' в [[български език|българския език]] и нейните съответни преводи в другите езици (на [[латински]] ''— Deus'', на [[гръцки]] ''— Θεός'', на [[санскрит]] ''— Ishvara'', на [[арабски]] ''— Allah'') се използват за обозначаването на всички тези концепции.

Същото се отнася и за [[иврит]]ското ''El'', но в юдаизма Бог има свое отделно име (יהוה), пресъздавано като ''Яхве'' или ''Йехова''. Този факт се тълкува от някои изследователи като признак за примотеистичните корени на религията.

На Бога често се дава име и в монотеистичните версии на [[индуизъм|индуизма,]] които наблягат върху личността на Бога; ранните източници съдържат името [[Кришна]]-[[Васудева|Васудева,]] а по-късните — [[Вишну]] и Хари. [[аборигени (Древен Рим)|Аборигените]] [[гуанчи]] (от [[Тенерифе]], [[Испания]]) наричат Бога с името ''[[Ашаман|Ашаман.]]''

В [[Стар завет|Стария]] и Новия завет се срещат много имена за Бог, които показват неговата същност и характер. Едно от тях е ''Йехова'', което означава:'' "Той причинява да става''." Друго име е ''Ел Шадаи'', означаващо ''Бог Всемогъщи''. Третото доста известно име е ''Ел Елион'', означаващо ''Всевишен''.

== Концепции за Бог ==
[[File:Creation of the Sun and Moon face detail.jpg|мини|Детайл от стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела – ''Създаването на Слънцето и Луната'' (ок. 1512). Това е известен пример за изображение на Бог Отец в Западното изкуство.]]
[[File:Creation of the Sun and Moon face detail.jpg|мини|Детайл от стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела – ''Създаването на Слънцето и Луната'' (ок. 1512). Това е известен пример за изображение на Бог Отец в Западното изкуство.]]
Представите за Бога силно се различават. [[Теология|Богослови]] и [[Философия|философи]] изучават многобройните концепции за Бога от зората на цивилизацията.
Представите за Бога силно се различават. [[Теология|Богослови]] и [[Философия|философи]] изучават многобройните концепции за Бога от зората на цивилизацията.

Версия от 14:15, 18 април 2018

Деян Стоилов Чичо господ е най-якия в светааааааааааааааааааааааааааааааааааааа, а и в някои политеистични религии (тук се разбира върховният Бог създател, затова думата се изписва с главна буква). Монотеизмът е вяра в един ог, а политеизмът — в много богове. Тази статия се отнася за Бога Творец — създателя на света.[1]

Кур ЗААААА УИКИИИИИИИИИ ПЕДИЯЯЯЯЯЯ

Детайл от стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела – Създаването на Слънцето и Луната (ок. 1512). Това е известен пример за изображение на Бог Отец в Западното изкуство.

Представите за Бога силно се различават. Богослови и философи изучават многобройните концепции за Бога от зората на цивилизацията.

Авраамическите религии (юдаизмът, християнството и ислямът) са монотеистични, но имат съществени разлики — например догматът за триединството съществува единствено в християнството.

Индийските религии се различават по своите представи за божественото според региона, сектата и кастата, като биват от монотеистични и политеистични до атеистични.

Будизмът е на практика атеистичен.

В съвремието се формират и развиват някои по-абстрактни представи, като процесовата теология и отвореният теизъм. Концепциите за Бога, в които вярват отделните личности, се различават толкова силно, че няма ясен консенсус за същността на Бога.

Съществуване на Бога

През вековете мнозина философи, богослови и други мислители са се опитвали да докажат съществуването или липсата на Бог. Налице са множество философски проблеми, отнасящи се до съществуването на Бога. Някои дефиниции са неточно определени и двусмислени, а други могат да бъдат дори противоречиви. Аргументите за съществуването на Бог са най-често от метафизичен, емпиричен, индуктивен или субективен тип. Някои доказателства се основават на нерешени въпроси в теорията за еволюцията или върху реда и сложността на заобикалящия ни свят. Доводите срещу съществуването на Бога по принцип са емпирични, дедуктивни и индуктивни. Различните мислители стигат до различни изводи:

  • Бог не съществува (силен атеизъм).
  • Почти сигурно е, че Бог не съществува (де факто атеизъм).
  • Не е известно дали Бог съществува (агностицизъм).
  • Бог съществува, но това не може да се докаже или опровергае (слаб теизъм).
  • Бог съществува и това може да се докаже (силен теизъм).
  • Бог със сигурност съществува.

Тези позиции имат най-различни варианти.

Мнозина богослови твърдят, че съществуването на Бога не може да бъде доказано с методите на науката. Според тях науката и религията не са и не могат да бъдат в противоречие, тъй като техните области не се припокриват.

Разпространение на вярата в Бога

Картата показва процента от хората в отделните европейски страни, отговорили, че „вярват в Бог“. Допитването е направено през 2005 г. В държави с римокатолическо (например Полша, Португалия, Италия), православно (Румъния, Гърция) и ислямско (Турция) мнозинство са с най-висок процент. В България е около 40%.

През 2000 г. приблизително 53% от населението на света се причислява към една от трите авраамически религии (33% християни, 20% мюсюлмани, <1% юдеи), 6% — към будизма, 13% — към индуизма, 6% — към традиционната китайска религия, 7% — към други религии, а 15% са атеисти. Повечето от тези религии съдържат вяра в един или повече богове.[2]

Вижте също

Бележки

  1. Richard Swinburne. „God“. В: Ted Honderich. (ed)The Oxford Companion to Philosophy. Oxford University Press, 1995.
  2. National Geographic Family Reference Atlas of the World, стр. 49

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за