Иван Леков

Иван Леков
български филолог
Роден	4 март 1904 г. София, Княжество България
Починал	4 август 1978 г. София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет Ягелонски университет
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Софийски университет
Награди	Заслужил деятел на науката (1977)

Проф. Иван Леков е български езиковед и славист.

Биография

Следва славянско езикознание в Ягелонския университет в Краков през 1925 – 1926 г. През 1927 г. завършва славянска филология в Софийския университет. Специализира сравнително славянско езикознание в Краков (1928 – 1930), в Берлин и във Виена (1937 – 1938).

Когато е основана катедрата по славянско езикознание в Софийския университет (1954), неин ръководител става Иван Леков.

Частен доцент (1935 – 1941), редовен доцент (1941 – 1945), извънреден професор (1945 – 1948), професор (1948 – 1974) в Софийския университет. Ръководи Катедрата по славянско езикознание (1948 – 1974) и е директор на Славянския институт при СУ (1947 – 1950).

Член-кореспондент на БАН (1945) и ръководител на Секцията по славянско езикознание при Института за български език на БАН (1954 – 1978). Дописен член на Българския археологически институт (1943).

Член на Чешкото дружество на науките (1947), на Международния комитет на славистите (1955 – 1973) и на Международната асоциация на филолозите във Виена (1956).

Награди и отличия

• 1977 г. – удостоен е със званието „Заслужил деятел на науката“

Публикации

Монографии

• Единство и своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд. С., БАН, 1955. 108 с.
• Общност и многообразие в граматическия строй на славянските езици. С., БАН, 1958, 128 с.
• Словообразувателни склонности на славянските езици. С., БАН, 1958. 78 с.
• Насоки в развоя на фонологичните системи на славянските езици. С., БАН, 1960. 116 с.
• Кратка сравнително-историческа и типологическа граматика на славянските езици. С., БАН, 1968. 212 с.
• Външната структура на думата в славянските езици. С., БАН, 1971. 330 с.
• Особености на синтактичния тип на славянските езици. Сборник от студии. С., БАН, 1972. 102 с.
• Из близкото минало на славянското езикознание. Дейци и насоки. Статии и очерци. Съставители: Ив. Буюклиев, Я. Бъчваров, С., Наука и изкуство, 1983. 207 с.

Речници

• Полско-български речник. С., Унив. печатница, 1944, 228 с. (Унив.библ. №281).
• Правописен речник на българския книжовен език. С., М-во на нар. просвета, 1945, 221 с. (Съавт.: Л. Андрейчин).
  • 2. прераб. изд. С., Нар. просвета, 1948. (Съавт.: Л. Андрейчин, Вл. Георгиев); 3. прераб. изд. 1954. (Съавт.: Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ст. Стойков); 4. попр. изд. 1958; 5. изд. 1960; 6. изд. С., Наука и изкуство, 1965; 7. изд. 1969; 8. изд. 1974; 9 изд. 1981; 10 изд. 1984.
• Български тълковен речник. С., Наука и изкуство, 1955. 972 с. (Съавт.: Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ст. Стойков, Цв. Тодоров).
  • 2.изд. 1963; 3. изд. 1973.

Учебници

• Нови полски текстове. С., Наука и изкуство, 1949, 16 с. (Унив. лит.).
• Старобългарски език. С., Наука и изкуство, 1949, 129 с. (Унив. лит. Записки № 27). (Съавт.: К. Мирчев).
• Увод в езикознанието с оглед на славянските езици. С., Наука и изкуство, 1949, 158 с. (Унив. лит. Записки №26). (Съавт.: Л. Андрейчин, Ст. Стойков).
• Славянски езици. Кратки характеристики, образци и речници – северославянска група. (Учебник за студентите от слав., бълг. и рус. филология). Под ред. на Ив. Леков. С., Наука и изкуство, 1972, 164 с. (Съавт.: М. Деянова, М. Караангова, В. Каранджулова, М. Минчева, С. Радева и Е. Балевска-Станкулова). 2. изд. 1978.

Преводи

• Сръбски поети. Антология. С., М-во на нар. просвета, 1946, 271 с. (Прев. и: Е. Георгиев.)

Източници

• От и за Иван Леков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Иван Леков в библиотека Славика