Гервасий Сливенски: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 87.126.57.255 (б.), към версия на Мико Етикет: Отмяна |
|||
Ред 28: | Ред 28: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* Тихова Надежда, Одеждите на митрополит Гервасий в изложба "Култ и обреди през вековете" в музея, 100 вести, 20 юни 2013 г., стр. 1 и 8 |
* Тихова Надежда, Одеждите на митрополит Гервасий в изложба "Култ и обреди през вековете" в музея, 100 вести, 20 юни 2013 г., стр. 1 и 8 http://www.stovesti.info/Arhiv_2010/1371664910_139.pdf |
||
* Колева Елена, Двама изявени висши български духовници и Сливенски митрополити - Гервасий и Иларион, са свързани с Габровско, 100 вести - Християни, 20 октомври 2013 |
* Колева Елена, Двама изявени висши български духовници и Сливенски митрополити - Гервасий и Иларион, са свързани с Габровско, 100 вести - Християни, 20 октомври 2013 г., http://www.stovesti.info/Arhiv_2010/1382550621_246.pdf |
||
<gallery class="center"> |
<gallery class="center"> |
Версия от 15:44, 25 април 2018
Гервасий | |
български православен духовник | |
Митрополит Гервасий. Фото Иван Карастоянов | |
Роден |
1838 г.
|
---|---|
Починал | |
Религия | православие |
Гервасий в Общомедия |
Гервасий е висш български православен духовник, митрополит, общественик и дарител.
Биография
Роден е през 1838 г. в Габрово със светското име Генчо. През 1854 г. заминава за Света гора и постъпва като послушник в Хилендарския манастир, където в 1858 г. приема монашеско подстрижение. През 1859 г. е ръкоположен в йеродяконски сан и е изпратен да следва в гръцкото духовно-монашеско училище в Карея. През 1867 г. става игумен на Араповския манастир „Света Неделя“. Служи 6 години, като открива и ръководи неделно училище и често дава убежище на Васил Левски, Георги Бенковски и други революционери. През 1873 г. Панарет Пловдивски го взема за свой викарен левкийски епископ. През м.ноември 1880 г., епископ Гервасий тържествено препогребва костите на Хаджи Димитър в двора на църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в с. Аджар[1][2]. В Пловдив остава 10 години.
По време на Априлското въстание митрополит Панарет заедно с архимандрит Методий Кусев е повикан от екзарх Антим в Цариград и в епархията остава епископ Гервасий Левкийски, който я управлява в тежките месеци след разгрома на бунта.[3] Епископ Гервасий описва зверствата на османците пред дошлата в митрополията в Пловдив европейска комисия.[4]
Геврасий е избран за Сливенски митрополит през 1897 г. Като такъв развива благотворителна дейност, полага грижи за изпращане на учение в Русия на способни младежи и е известен като славянофил.
Умира през 1919 г.
Бележки
- ↑ в-к „Марица“, бр. 234, 11 ноември 1880 г.
- ↑ „Кадрафил – върхът на безсмъртието“. Състав. Радка Колева и др. ; Ред. Денчо Владимиров ; Предг. Пламен Павлов. Пловдив, 2009, ISBN: 978-954-9498-22-6.
- ↑ Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 27.
- ↑ Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 28.
Произведения
- Беседа послание към богохранимото папство в богомвреверенната нам Сливенска епархия, 1901 г., Сливен, в-к "Българско знаме".
- До всеблагоговейните архиерейски наместници, благоговейните енорийски свещеници и благочестивите християни в Богоспасяемата Сливенскаепархия", обръщение по случай 1000 годишнината от смъртта на Св. Цар Бориса, 1907 г.
- Негово Блаженство Йосиф І, български екзарх, обръщение по случай 1000 годишнината от смъртта на Св. Цар Бориса, 1907 г.
Източници
- Тихова Надежда, Одеждите на митрополит Гервасий в изложба "Култ и обреди през вековете" в музея, 100 вести, 20 юни 2013 г., стр. 1 и 8 http://www.stovesti.info/Arhiv_2010/1371664910_139.pdf
- Колева Елена, Двама изявени висши български духовници и Сливенски митрополити - Гервасий и Иларион, са свързани с Габровско, 100 вести - Християни, 20 октомври 2013 г., http://www.stovesti.info/Arhiv_2010/1382550621_246.pdf
-
Гервасий Левкийски, Пловдив, 2 юли 1882 г. Фото Георги Данчов
-
Гервасий Левкийски, София, 1883 г. Фото Тома Хитров и Йосиф Буреш
-
Гервасий Левкийски в 1883 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“