Севда Костова: Разлика между версии
Cattiva2511 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Cattiva2511 (беседа | приноси) |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Севдалина Димитрова Костова е родена на [[3 ноември]] 1921 г. в [[Добрич]]. Завършва полукласическия отдел на Смесената гимназия „Цар Борис III“ в Добрич през 1941-а, а през следващата година посещава курс и получава свидетелство от Универсално кулинарно изкуство за профила „Готварство и сладкарство“. Това обяснява последните две книги на Севда Костова, издадени през 2002-а: „Сладкарска книга“ и „Тестени ястия на фурна“. През 1955-а съставя сборник със 150 народни песни „Песента остава“. Все по същото време започва да работи върху преводи на приказките на румънския класик [[Йон Крянга]], както и върху поезията на румънския поет [[Михай Еминеску]], от когото превежда 1 250 стиха. Осем от нейните преводи на Еминеску са поместени в сборника от поредицата „Световна класика“ |
Севдалина Димитрова Костова е родена на [[3 ноември]] 1921 г. в [[Добрич]]. Завършва полукласическия отдел на Смесената гимназия „Цар Борис III“ в Добрич през 1941-а, а през следващата година посещава курс и получава свидетелство от Универсално кулинарно изкуство за профила „Готварство и сладкарство“. Това обяснява последните две книги на Севда Костова, издадени през 2002-а: „Сладкарска книга“ и „Тестени ястия на фурна“. През 1955-а съставя сборник със 150 народни песни „Песента остава“. Все по същото време започва да работи върху преводи на приказките на румънския класик [[Йон Крянга]], както и върху поезията на румънския поет [[Михай Еминеску]], от когото превежда 1 250 стиха. Осем от нейните преводи на Еминеску са поместени в сборника от поредицата „Световна класика“ – „Румънски класици“ (1973). През 1965-а Севда Костова започва оригиналната си писателска работа с [[Философия|философските есета]] „Брехт срещу Шекспир“ и „За еманципацията на жената“. Първото е отпечатано едва през 1990 г. в шест последователни броя на в. „Днес“. Прави дебют и в [[пътепис|пътеписния жанр]], създавайки есеистичния пътепис „Писма за Германия“ (1969). В началото на следващото десетилетие Севда Костова се ориентира към нов белетристичен жанр – [[Роман|романа]], черпейки сюжетите си главно от световната митология. Излиза романът ѝ „Без място в света“ (1972), а една година по-късно започва работа върху романа епопея „Пенелопеида“, чийто сюжет е основан върху Омировия епос. През 1982 г. създава автобиографичния роман „Спомени от детството ми“, с вариант за заглавие „Земя и корени“, който е и роман за съдбата на [[Добруджа]] в годините на румънската власт, а през 1984 г. написва следващата си книга – романа за „великото преселение на народите“ – „Чеда на Вотан“, две години по-късно започва [[Епистоларен роман|епистоларния роман]] „Отронени листа, отбрулени листа“, който изоставя, за да започне друг, посветен на живота на Иисус – „Благовестие на Мариам“, завършен около 1994 г. През 1999 г. романът „Пенелопеида“ (1993) е номиниран за [[Нобелова награда]]<ref> [https://www.goodreads.com/author/show/6994883._ Биография на Севда Костова в Goodreads]</ref>. |
||
== Награди и отличия == |
== Награди и отличия == |
||
* Носителка на наградата „[[Блага Димитрова (награда)|Блага Димитрова]]“, с романа си „Благовестието на Мариам“ |
* Носителка на наградата „[[Блага Димитрова (награда)|Блага Димитрова]]“, с романа си „Благовестието на Мариам“ – 1999 |
||
* Номинирана за Нобелова Награда |
* Номинирана за Нобелова Награда – 1999 |
||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
* „Писма за Германия“ (1969) |
* „Писма за Германия“ (1969) – пътепис |
||
* Романи |
* Романи |
||
** „Без място в света“ (1972) |
** „Без място в света“ (1972) |
Версия от 18:48, 25 април 2018
Севдалина Димитрова Костова | |
Родена | 3 ноември 1921 г. |
---|---|
Починала | 11 февруари 2002 г. (на ? г.) |
Професия | писател, поет, преводач |
Националност | България |
Активен период | от 1965 г. до 2002 г. |
Жанр | пътепис, есе, поезия |
Дебютни творби | „Брехт срещу Шекспир“ – философско есе |
Севдалина Димитрова Костова е българска писателка, поетеса и преводачка.
Биография
Севдалина Димитрова Костова е родена на 3 ноември 1921 г. в Добрич. Завършва полукласическия отдел на Смесената гимназия „Цар Борис III“ в Добрич през 1941-а, а през следващата година посещава курс и получава свидетелство от Универсално кулинарно изкуство за профила „Готварство и сладкарство“. Това обяснява последните две книги на Севда Костова, издадени през 2002-а: „Сладкарска книга“ и „Тестени ястия на фурна“. През 1955-а съставя сборник със 150 народни песни „Песента остава“. Все по същото време започва да работи върху преводи на приказките на румънския класик Йон Крянга, както и върху поезията на румънския поет Михай Еминеску, от когото превежда 1 250 стиха. Осем от нейните преводи на Еминеску са поместени в сборника от поредицата „Световна класика“ – „Румънски класици“ (1973). През 1965-а Севда Костова започва оригиналната си писателска работа с философските есета „Брехт срещу Шекспир“ и „За еманципацията на жената“. Първото е отпечатано едва през 1990 г. в шест последователни броя на в. „Днес“. Прави дебют и в пътеписния жанр, създавайки есеистичния пътепис „Писма за Германия“ (1969). В началото на следващото десетилетие Севда Костова се ориентира към нов белетристичен жанр – романа, черпейки сюжетите си главно от световната митология. Излиза романът ѝ „Без място в света“ (1972), а една година по-късно започва работа върху романа епопея „Пенелопеида“, чийто сюжет е основан върху Омировия епос. През 1982 г. създава автобиографичния роман „Спомени от детството ми“, с вариант за заглавие „Земя и корени“, който е и роман за съдбата на Добруджа в годините на румънската власт, а през 1984 г. написва следващата си книга – романа за „великото преселение на народите“ – „Чеда на Вотан“, две години по-късно започва епистоларния роман „Отронени листа, отбрулени листа“, който изоставя, за да започне друг, посветен на живота на Иисус – „Благовестие на Мариам“, завършен около 1994 г. През 1999 г. романът „Пенелопеида“ (1993) е номиниран за Нобелова награда[1].
Награди и отличия
- Носителка на наградата „Блага Димитрова“, с романа си „Благовестието на Мариам“ – 1999
- Номинирана за Нобелова Награда – 1999
Библиография
- „Писма за Германия“ (1969) – пътепис
- Романи
- „Без място в света“ (1972)
- „Пенелопеида“ (1973)
- „Спомени от детството ми“ (1982)
- „Чеда на Вотан“ (1984)
- „Благовестие на Мариам“ (1994)
- „Сладкарска книга“ (2002)
- „Тестени ястия на фурна“(2002)