Константин Иречек: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Vassto (беседа | приноси)
Ред 62: Ред 62:
* {{cite book | year = 1888 | title = Пътувания по България}}
* {{cite book | year = 1888 | title = Пътувания по България}}
* {{cite book | year = 1891 | title = Княжество България | url = http://slovo.domainbg.com/authors/Irecek_Konstantin/Knjazhestvo_Bulgaria/index.htm }} (в 2 тома)
* {{cite book | year = 1891 | title = Княжество България | url = http://slovo.domainbg.com/authors/Irecek_Konstantin/Knjazhestvo_Bulgaria/index.htm }} (в 2 тома)
* [http://ia700308.us.archive.org/27/items/kniazhestvoblga01jiregoog/kniazhestvoblga01jiregoog.pdf Княжество България (1899) – второ издание; включва и Пътувания по България]
* [http://archive.org/27/details/kniazhestvoblga01jiregoog/ Княжество България (1899) – второ издание; включва и Пътувания по България]
* {{cite book | year = 1922 – 1923 | title = История на сърбите}} (в 4 тома)
* {{cite book | year = 1922 – 1923 | title = История на сърбите}} (в 4 тома)
* {{cite book | year = 1930 – 1932 | title = Български дневник 1879 – 1884}} (в 2 тома) [http://www.omda.bg/public/biblioteka/irechek/koritsa_konstantin_irechek_dnevnik_tom_i.htm (Том 1)] и [http://www.omda.bg/public/biblioteka/irechek/irechek_2_koritza.htm (Том 2)]
* {{cite book | year = 1930 – 1932 | title = Български дневник 1879 – 1884}} (в 2 тома) [http://www.omda.bg/public/biblioteka/irechek/koritsa_konstantin_irechek_dnevnik_tom_i.htm (Том 1)] и [http://www.omda.bg/public/biblioteka/irechek/irechek_2_koritza.htm (Том 2)]

Версия от 09:38, 18 май 2018

Константин Иречек
Министър на народното просвещение
Мандат11 май 1881 – 5 юли 1882
Назначен отАлександър I Батенберг
Министър-председател
1881Петко Каравелов
1881Казимир Ернрот
ПредшественикМихаил Сарафов
НаследникГеорги Теохаров
Лична информация
Роден
Починал
10 януари 1918 г. (63 г.)
Професияпросветен деецфилософ
Народен представител в:
УС   I ВНС   I ОНС   II ОНС   II ВНС   
Портал Портална икона Политика
Константин Иречек в Общомедия

Константин Йозеф Иречек (Шаблон:Lang-cs) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881 – 1882 г. е български министър на народното просвещение.

Биография

Произход и образование

Константин Иречек е роден през 1854 г. в чешко семейство във Виена. През 1872 г. издава своята първа научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.[1]

Професионална кариера

Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“), е написана с подкрепата на много българи, между които и Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). [2] [3] [4] [5] Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.

Политическа и творческа кариера

Корица на „История болгар“

След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881 – 1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София.[1]

Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.

Иречек е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз Александър I през ноември 1883 г.[6] Преди отпътуването си от София получава от Княза и ордена „Св. Александър“, III степен (август 1884).

През септември 1884 г. Константин Иречек се завръща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.[1]

Смърт

Константин Иречек умира във Виена на 10 януари 1918 г.

Библиография

Вижте също

Други

  • Името на Константин Иречек носи морският нос „Иречек“ на остров Смит, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[7]
  • Българските села Иречеково и Иречек, както и връх Иречек в Рила, са наречени на Константин Иречек.
  • Той се появява като второстепенен герой в произведението на Алеко КонстантиновБай Ганьо“, където Бай Ганьо го посещава в Прага с надежда да намери при него подслон.

Бележки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Jireček, K. (1876). Dějiny národa bulharského. V Praze: Nákladem B. Tempského.
  3. Jireček, Constantin. Geschichte der Bulgaren. Prag, F. Tempsky, 1876. Посетен на 12-21-2012.
  4. Иречек, Конст. Істория болгар. Одесса, В. Априлов, 1878. Посетен на 12-21-2012.
  5. Иречек, Конст. Историята на българите съчинение. Търново, Н.Д. Райнов и З. Бояджиев, 1886. Посетен на 12-22-2012.
  6. Медал „За наука и изкуство“, България – www.edinzavet.wordpress.com
  7. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)