Ан Декло: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Носители на ордена на Почетния легион, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
| сайт = |
| сайт = |
||
| бележки = |
| бележки = |
||
| общомедия = |
|||
}} |
}} |
||
'''Ан Декло''' ({{lang-fr|Anne Desclos}}) е френска [[журналист]]ка, [[преводач]]ка, [[редактор]]ка и [[писател]]ка на класическия еротичен [[любовен роман]] „Историята на О“. Пише литературна критика под [[псевдоним]]а '''Доминик Ори''' ({{lang-fr|Dominique Aury}}) и романа си като '''Полин Реаж''' ({{lang-fr|Pauline Réage}}). |
'''Ан Декло''' ({{lang-fr|Anne Desclos}}) е френска [[журналист]]ка, [[преводач]]ка, [[редактор]]ка и [[писател]]ка на класическия еротичен [[любовен роман]] „Историята на О“. Пише литературна критика под [[псевдоним]]а '''Доминик Ори''' ({{lang-fr|Dominique Aury}}) и романа си като '''Полин Реаж''' ({{lang-fr|Pauline Réage}}). |
||
Ред 30: | Ред 29: | ||
След дипломирането си през 1929 г. се омъжва за Раймон Аржил и първоначално е домакиня, като отглежда единствения си син — Филип. Разделят се през 1933 г. |
След дипломирането си през 1929 г. се омъжва за Раймон Аржил и първоначално е домакиня, като отглежда единствения си син — Филип. Разделят се през 1933 г. |
||
После тя започва да работи в Париж като учител по английски, журналист към „L'Insurgé“ и „Combat“, и преводач, с псевдонима Доминик Ори. По време на Втората световна война се премества в провинцията и е [[колумнист]] в списанието „Тут е Тут“. В периода 1943–1944 г. работи в организацията по снабдяването към правителството на Виши. Публикува две антологии в сътрудничество с [[Тиери Молние]], и антология от френски религиозни стихотворения заедно с [[Жан Полан]]. |
После тя започва да работи в Париж като учител по английски, журналист към „L'Insurgé“ и „Combat“, и преводач, с псевдонима Доминик Ори. По време на Втората световна война се премества в провинцията и е [[колумнист]] в списанието „Тут е Тут“. В периода 1943–1944 г. работи в организацията по снабдяването към [[Режим на Виши|правителството на Виши]]. Публикува две антологии в сътрудничество с [[Тиери Молние]], и антология от френски религиозни стихотворения заедно с [[Жан Полан]]. |
||
В периода 1950–1952 г. е член на журито на издателство „Галимар“. Като уважаван критик, тя участва в журито за важни литературни награди като наградата на критиката, наградата „Алберт Швайцер“, наградата „Пол Валери“, наградата „Фемина“ и наградата „Фенеон“. В периода 1974–1977 г. е назначена за член на Висшия съвет за литература на правителството. |
В периода 1950–1952 г. е член на журито на издателство „Галимар“. Като уважаван критик, тя участва в журито за важни литературни награди като наградата на критиката, наградата „Алберт Швайцер“, наградата „Пол Валери“, наградата „Фемина“ и наградата „Фенеон“. В периода 1974–1977 г. е назначена за член на Висшия съвет за литература на правителството. |
||
Ред 38: | Ред 37: | ||
Жан Полан, ревностен почитател на [[Маркиз дьо Сад]], я предизвиква да напише роман в негов стил. През 1954 г. е публикуван романът ѝ „Историята на О“ под псевдонима Полин Реаж. Самоличността ѝ като автор е пазена в тайна, и чак през 1994 г., в интервю за списание „Ню Йоркър“, писателката го оповестява. |
Жан Полан, ревностен почитател на [[Маркиз дьо Сад]], я предизвиква да напише роман в негов стил. През 1954 г. е публикуван романът ѝ „Историята на О“ под псевдонима Полин Реаж. Самоличността ѝ като автор е пазена в тайна, и чак през 1994 г., в интервю за списание „Ню Йоркър“, писателката го оповестява. |
||
Романът няма особен успех след първата си публикация във Франция, но става бестселър в САЩ под друго име. През 1959 г. е забранен от съда във Франция като неморален, и се разпространява апокрифно. Забраната е отменена през 1967 г. През 1969 г. преиздаден като „Retour à Roissy“, допълнен с разказа „Une fille amoureuse“. |
Романът няма особен успех след първата си публикация във Франция, но става бестселър в САЩ под друго име. През 1959 г. е забранен от съда във Франция като неморален, и се разпространява апокрифно. Забраната е отменена през 1967 г. През 1969 г. е преиздаден като „Retour à Roissy“, допълнен с разказа „Une fille amoureuse“. |
||
През 1961 г. е удостоена с ордена Кавалер на Почетния легион лично от генерал [[Де Гол]] за работата си за френската литература. |
През 1961 г. е удостоена с ордена Кавалер на Почетния легион лично от генерал [[Де Гол]] за работата си за френската литература. |
||
Ред 91: | Ред 90: | ||
[[Категория:Френски поети]] |
[[Категория:Френски поети]] |
||
[[Категория:Френски журналисти]] |
[[Категория:Френски журналисти]] |
||
[[Категория:Френски преводачи]] |
|||
[[Категория:Преводачи от английски език]] |
|||
[[Категория:Парижки университет]] |
[[Категория:Парижки университет]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Хора от Нова Аквитания]] |
|||
[[Категория:Родени на 23 септември]] |
[[Категория:Родени на 23 септември]] |
||
[[Категория:Починали на 27 април]] |
[[Категория:Починали на 27 април]] |
||
⚫ |
Версия от 04:40, 21 май 2018
Ан Декло Anne Desclos | |
Псевдоним | Доминик Ори, Полин Реаж |
---|---|
Родена | 23 септември 1907 г. |
Починала | 26 април 1998 г. |
Професия | писател, журналист, преводач, учител, редактор |
Националност | Франция |
Активен период | 1937–1998 |
Жанр | любовен роман, еротична литература |
Известни творби | „Историята на О“ |
Награди | |
Съпруг | Ремон Аржил (1929-1933) |
Деца | Филип |
Уебсайт |
Ан Декло (Шаблон:Lang-fr) е френска журналистка, преводачка, редакторка и писателка на класическия еротичен любовен роман „Историята на О“. Пише литературна критика под псевдонима Доминик Ори (Шаблон:Lang-fr) и романа си като Полин Реаж (Шаблон:Lang-fr).
Биография и творчество
Ан Сесил Декло е родена на 23 септември 1907 г. в Рошфор сюр Мер, Поату-Шарант, Франция. Като малко дете първо живее с баба си в Англия, а после израства в Рошфор, Франция. Родена в двуезично религиозно семейство тя от малка учи английски и френски. Учи в лицея „Фенелон“, лицея „Кондорсе“, и английска литература в Сорбоната.
След дипломирането си през 1929 г. се омъжва за Раймон Аржил и първоначално е домакиня, като отглежда единствения си син — Филип. Разделят се през 1933 г.
После тя започва да работи в Париж като учител по английски, журналист към „L'Insurgé“ и „Combat“, и преводач, с псевдонима Доминик Ори. По време на Втората световна война се премества в провинцията и е колумнист в списанието „Тут е Тут“. В периода 1943–1944 г. работи в организацията по снабдяването към правителството на Виши. Публикува две антологии в сътрудничество с Тиери Молние, и антология от френски религиозни стихотворения заедно с Жан Полан.
В периода 1950–1952 г. е член на журито на издателство „Галимар“. Като уважаван критик, тя участва в журито за важни литературни награди като наградата на критиката, наградата „Алберт Швайцер“, наградата „Пол Валери“, наградата „Фемина“ и наградата „Фенеон“. В периода 1974–1977 г. е назначена за член на Висшия съвет за литература на правителството.
Голям почитател на английска и американска литература, тя превежда произведенията на Олджърнън Чарлс Суинбърн, Джеймс Хог, Джон Купър Поуис, Вирджиния Улф, Т. С. Елиът, Франсис Скот Фицджералд, Ивлин Уо, и др.
Жан Полан, ревностен почитател на Маркиз дьо Сад, я предизвиква да напише роман в негов стил. През 1954 г. е публикуван романът ѝ „Историята на О“ под псевдонима Полин Реаж. Самоличността ѝ като автор е пазена в тайна, и чак през 1994 г., в интервю за списание „Ню Йоркър“, писателката го оповестява.
Романът няма особен успех след първата си публикация във Франция, но става бестселър в САЩ под друго име. През 1959 г. е забранен от съда във Франция като неморален, и се разпространява апокрифно. Забраната е отменена през 1967 г. През 1969 г. е преиздаден като „Retour à Roissy“, допълнен с разказа „Une fille amoureuse“.
През 1961 г. е удостоена с ордена Кавалер на Почетния легион лично от генерал Де Гол за работата си за френската литература.
Ан Декло умира на 27 април 1998 г. в Корбей Есон (Еври), Ил дьо Франс.
Произведения
Като Доминик Ори
Сборници
- Songes (1961, 1991) – поезия
Като Полин Реаж
Самостоятелни романи
- Историята на О, Histoire d'O (1954)
- преиздаден като „Retour à Roissy“ през 1969 г.
Екранизации
- всичките по романа „Историята на О“
- 1975 Histoire d'O
- 1979 Menthe – la bienheureuse
- 1981 Les fruits de la passion
- 1984 Histoire d'O: Chapitre 2
- 2002 The Story of O: Untold Pleasures
- 2004 The Story of J
- 2006 O the Power of Submission
Книги за писателката
- Dominique Aury: La vie secrète de l'auteur d'Histoire d'O – от Анжи Давид
- Un bouquet pour Dominique Aury (2009) – колектив
Източници
- ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
- ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
- ((en)) Биография и библиография като Доминик Ори
- ((en)) Библиография като Полин Реаж
Външни препратки
- Ан Декло (като Доминик Ори и Полин Реаж) в Internet Movie Database
- ((en)) Предговор към илюстрованото издание на „Историята на О“ от 2001 г.
- ((en)) Интервюто в „Ню Йоркър“ и „Аз написах историята на О“, „Гардиън“, 25.07.2004 г., история на романа
- ((en)) Снимки от живота на Ан Декло
- Произведения на Полин Реаж в Моята библиотека
|