Лазар Парашкеванов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
right|thumb| |
паметна плоча |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
}} |
}} |
||
[[File:Parashkevanov advertising.jpg|thumb|250px|Рекламно каре на апартаменти от архитект Парашкеванов, публикувано във вестник „[[Комедия (вестник)|Комедия]]“, 1928 г.]] |
[[File:Parashkevanov advertising.jpg|thumb|250px|Рекламно каре на апартаменти от архитект Парашкеванов, публикувано във вестник „[[Комедия (вестник)|Комедия]]“, 1928 г.]] |
||
[[File:Lazar Parashkevanov memorial plaque on Saint Sofia Palace, 29 Moskovska Str.jpg|right|thumb|Паметна плоча на Лазар Парашкеванов на сградата „Палата Света София“ на ул. „Московска“ 29]] |
|||
[[File:Alexander Stamboliyski house-monument - National Opera House, Rakovski Str., Sofia.jpg|right|thumb|Мемориална плоча на дом-паметник „Александър Стамболийски“, надписът на на малката плоча отдолу гласи: „План и ръководство: архитект Лазар Парашкеванов“]] |
[[File:Alexander Stamboliyski house-monument - National Opera House, Rakovski Str., Sofia.jpg|right|thumb|Мемориална плоча на дом-паметник „Александър Стамболийски“, надписът на на малката плоча отдолу гласи: „План и ръководство: архитект Лазар Парашкеванов“]] |
||
Версия от 15:02, 27 май 2018
Лазар Парашкеванов | |
български архитект | |
Роден |
20 септември 1890 г.
|
---|---|
Починал | 1 октомври 1977 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Лазар Парашкеванов в Общомедия |
Лазар Парашкеванов е български архитект. Той участва в Балканските войни и Първата световна война, след което завършва инженерство и архитектура в Прага (1920).
Парашкеванов е близък с водача на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) Александър Стамболийски, който му възлага проектирането на сграда за централата на съюза в София. След поредица преработвания проектът е реализиран в средата на 50-те години. Освен от БЗНС сградата се използва и от Народната опера. Сред проектите на Парашкеванов са и първите жилищни кооперации в София през 20-те години, както и стадион Герена през 1963.
Литература
- Рада Николова Бакалова-Седлоева. „Дядо ми Лазар Парашкеванов и неговите сбъднати мечти“, София, 2001