Ото (Бавария): Разлика между версии
Ред 11: | Ред 11: | ||
През 1866 г. вече пълнолетен Ото участва активно в [[Австро-пруска война|Немската война]] и [[Френско-пруска война|Френско-германската война]] през 1870/1871 г. |
През 1866 г. вече пълнолетен Ото участва активно в [[Австро-пруска война|Немската война]] и [[Френско-пруска война|Френско-германската война]] през 1870/1871 г. |
||
От 1871 г. Ото избягва все повече срещи с чужди хора. От януари 1872 г. Ото официално е душевно болен, от 1873 г. е държан в изолация в южния |
От 1871 г. Ото избягва все повече срещи с чужди хора. От януари 1872 г. Ото официално е душевно болен, от 1873 г. е държан в изолация в южния павилион на дворец [[Нимфенбург]]. През 1883 г. Ото е изместен в дворец Фюрстенрид. |
||
Ото умира неочаквано от чревно смущение. Той е погребан близо до брат му в църквата Св. Михаелис в Мюнхен. |
Ото умира неочаквано от чревно смущение. Той е погребан близо до брат му в църквата Св. Михаелис в Мюнхен. |
Версия от 19:50, 31 май 2018
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото.
Ото (Шаблон:Lang-de, * 27 април 1848 в Мюнхен, † 11 октомври 1916 в дворец Фюрстенрид) от династията Вителсбахи е крал на Бавария от 1886 до 1916 г. като Ото I.
След смъртта на брат му, крал Лудвиг II, управлението е поето през 1886–1912 г. от чичо му Луитполд Баварски и през 1912–1913 г. от братовчед му Лудиг III като принцрегенти.
Ото е вторият син на крал Максимилиан II Йозеф и неговата съпруга принцеса Мари фон Прусия (1825–1889), дъщеря на принц Вилхелм фон Прусия и нeговатa съпруга Мария Анна Амалия фон Хесен-Хомбург.
През 1864 г. той е изпратен във военно училище. От 18 юни до 15 юли 1864 г. двамата братя посрещат австрийските и руските императорски двойки. След около една година при Ото се забелязват първите умствени смущения.
През 1866 г. вече пълнолетен Ото участва активно в Немската война и Френско-германската война през 1870/1871 г.
От 1871 г. Ото избягва все повече срещи с чужди хора. От януари 1872 г. Ото официално е душевно болен, от 1873 г. е държан в изолация в южния павилион на дворец Нимфенбург. През 1883 г. Ото е изместен в дворец Фюрстенрид.
Ото умира неочаквано от чревно смущение. Той е погребан близо до брат му в църквата Св. Михаелис в Мюнхен.
Източници
- Cajetan von Aretin, Die Erbschaft des Königs Otto von Bayern. Höfische Politik und Wittelsbacher Vermögensrechte 1916 bis 1922. Beck, München 2006, ISBN 3-406-10745-1
- Arndt Richter, Die Geisteskrankheit der bayerischen Könige Ludwig II. und Otto. Eine interdisziplinäre Studie mittels Genealogie, Genetik und Statistik. Degener & Co., Neustadt an der Aisch, 1997, ISBN 3-7686-5111-8.
- Alfons Schweiggert, Schattenkönig. Otto, der Bruder König Ludwig II. von Bayern, ein Lebensbild. Ehrenwirth, München 1992, ISBN 3-431-03192-7.
|