Петко Кунин: Разлика между версии

Петко Кунин
	Петко Кунин
Секретар на ЦК на БКП
Мандат	1946 – 1947
Предшественик	Трайчо Костов
Наследник	Никола Павлов
Лична информация
Роден	12 юли 1900 г. Михалци, България
Починал	25 декември 1978 г. (78 г.) София, България
Националност	България
Полит. партия	БКП (1945 – 1978)
Професия	адвокат • политик
	Народен представител в:; XXVI ОНС VI ВНС IV НС V НС VI НС VII НС
	Портал Политика

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:43, 3 юни 2018

Петко Георгиев Кунин е български финансист и политик от Българската комунистическа партия.

Участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, политкомисар на XI плевенска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Член на Политбюро на ЦК на БКП.

Биография

Роден е на 12 юли 1900 година в с. Михалци. Завършва право в Париж. Работи като юрисконсулт в Дирекцията за стопански грижи и юрисконсулт на Министерството на финансите до 1923 година. В периода 1923 – 1933 година е администратор и директор в Българската народна банка. Между 1933 и 1936 година е и неин подуправител.

Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Политкомисар е на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона. Участва многократно в бойни акции.

Известен пропагандатор на съветската колхозна система и колективизацията, на 5 ноември 1944 година Кунин оглавява новосъздадения отдел „Стопански“ при ЦК на БКП,^[1] оставайки на този пост до 1946 година.^[2] В периода 1945 – 1948 година е член на Политбюро на ЦК на БКП. Секретар на ЦК на БКП (1946 – 1947)^[3]. Министър на индустрията и занаятите (1947 – 1949). Министър на финансите (1949).

През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с Трайчо Костов.^[4]

Получава званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“.^[5]

Източници

↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 74.
↑ Пътеводител по архивните фондове на ЦДА: Централен партиен архив, с. 363
↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X
↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 30, 285 – 286.
↑ Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 366

Биография на сайта на министерството на финансите

Христо Лилков	→	министър на индустрията и занаятите (11 декември 1947 – 6 август 1949)	→	Вълко Гочев
Иван Стефанов	→	министър на финансите (6 август 1949 – 8 октомври 1949)	→	Кирил Лазаров

[груев-1] Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 74.

[2] Пътеводител по архивните фондове на ЦДА: Централен партиен архив, с. 363

[3] Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X

[огнянов-4] Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 30, 285 – 286.

[5] Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 366

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 42: / Ред 42: @@
 Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Политкомисар е на [[Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона]]. Участва многократно в бойни акции.
-Министър на индустрията и занаятите (1947 – 1949). [[Министър на финансите на България|Министър на финансите]] (1949). Между 1944 и 1946 г. е завеждащ [[Отдел „Стопански“ при ЦК на БКП (1944 – 1950)|отдел „Стопански“ при ЦК на БКП]].<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP1.pdf Пътеводител по архивните фондове на ЦДА: Централен партиен архив, с. 363]</ref> В периода 1945 – 1948 година е член на [[Политбюро на ЦК на БКП]]. [[Секретариат на ЦК на БКП|Секретар на ЦК на БКП]] (1946 – 1947)<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X</ref>. През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с [[Процес срещу Трайчо Костов|Трайчо Костов]].<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 30, 285 – 286 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>
+Известен пропагандатор на съветската [[колхоз]]на система и [[колективизация]]та, на 5 ноември 1944 година Кунин оглавява новосъздадения [[Отдел „Стопански“ при ЦК на БКП (1944 – 1950)|отдел „Стопански“ при ЦК на БКП]],<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 74}}</ref> оставайки на този пост до 1946 година.<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP1.pdf Пътеводител по архивните фондове на ЦДА: Централен партиен архив, с. 363]</ref> В периода 1945 – 1948 година е член на [[Политбюро на ЦК на БКП]]. [[Секретариат на ЦК на БКП|Секретар на ЦК на БКП]] (1946 – 1947)<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X</ref>. Министър на индустрията и занаятите (1947 – 1949). [[Министър на финансите на България|Министър на финансите]] (1949).
+През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с [[Процес срещу Трайчо Костов|Трайчо Костов]].<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 30, 285 – 286 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>
 Получава званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“.<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 366</ref>
@@ Ред 57: / Ред 59: @@
 {{СОРТКАТ:Кунин, Петко}}
+[[Категория:Български политици (1945 – 1989)]]
 [[Категория:Министри на финансите на България]]
+[[Категория:Хора от област Велико Търново]]
+[[Категория:Партизани от Партизански отряд Васил Левски (Плевен)]]
 [[Категория:Секретари на ЦК на БКП]]
 [[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]]
-[[Категория:Партизани от Партизански отряд Васил Левски (Плевен)]]
 [[Категория:Български банкери]]
 [[Категория:Български министри]]
-[[Категория:Хора от област Велико Търново]]
 [[Категория:Репресирани от комунистическия режим в България]]
 [[Категория:Починали в София]]
@@ Ред 69: / Ред 72: @@
 [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
 [[Категория:Процес срещу Трайчо Костов]]
+[[Категория:Колективизация в България]]