Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Кирил и Методий (пояснение)
Редакция без резюме
Ред 32: Ред 32:
}}
}}


'''Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“''' (до 2010 г. '''Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“''')<ref>{{геб|8|3020}}</ref>, която се намира в град [[София]], е най-старият културен институт на следосвобожденска [[България]] и най-голямата обществена библиотека в страната. Библиотеката е разположена до [[СУ|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици.<ref>Съгласно [http://nationallibrary.bg/fce/001/0025/files/Otchet%20NBKM%202011.pdf публичен годишен отчет на НБКМ – 2011 г.]</ref> Библиотеката издава специализирано списание за библиотечна теория и практика – списание „Библиотека“.
'''Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“''' в [[София]] е най-старият културен институт на следосвобожденска [[България]] и най-голямата обществена библиотека в страната.
Библиотеката е разположена до [[СУ|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици.<ref>Съгласно [http://nationallibrary.bg/fce/001/0025/files/Otchet%20NBKM%202011.pdf публичен годишен отчет на НБКМ – 2011 г.]</ref> Библиотеката издава специализирано списание за библиотечна теория и практика – списание „Библиотека“.


== История ==
== История ==
Ред 39: Ред 41:
По идея на софийския учител [[Михаил К. Буботинов]] на [[10 декември]] ([[28 ноември]] [[стар стил]]) [[1878]] г. е създадена комисия с председател [[Марин Дринов]], която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на [[17 юни]] [[1879]] г. като държавно учреждение с името '''Българска народна библиотека'''. През [[1900]] г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През [[1924]] г. към нея е добавен създаденият през [[1904]] г. ''Архив на Българското възраждане''.
По идея на софийския учител [[Михаил К. Буботинов]] на [[10 декември]] ([[28 ноември]] [[стар стил]]) [[1878]] г. е създадена комисия с председател [[Марин Дринов]], която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на [[17 юни]] [[1879]] г. като държавно учреждение с името '''Българска народна библиотека'''. През [[1900]] г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През [[1924]] г. към нея е добавен създаденият през [[1904]] г. ''Архив на Българското възраждане''.


През [[1939]] г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на [[бомбардировките на София]] през [[1944]] г. и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от [[архитект]]ите [[Иван Васильов]] и [[Димитър Цолов]]. Фасадата е дело на [[скулптор]]а [[Михайло Парашчук]]. Построена е със сключен през [[1946]] г. целеви държавен заем и е открита на [[16 декември]] [[1953]] г.
През [[1939]] г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на [[бомбардировките на София]] през [[1944]] г. тези 2 сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите [[Иван Васильов]] и [[Димитър Цолов]]. Фасадата е дело на [[скулптор]]а [[Михайло Парашчук]]. Построена е със сключен през [[1946]] г. целеви държавен заем и е открита на [[16 декември]] [[1953]] г.


=== Преименуване ===
=== Преименувания ===
През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“.
През 1963 г. '''Народната библиотека „Васил Коларов“''' се преименува в '''Народна библиотека „Кирил и Методий“'''. След [[10 ноември 1989]] г. към името е добавено „св. св.“, посочвайки, че братята [[Кирил и Методий]] са обявени за [[светци]].


На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение.
На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение.


С § 5. на Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г. ''Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“'' е преименувана в ''Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“''. В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет, не са посочени причини за смяна на името.
С § 5 на Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г., Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е преименувана в ''Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“''. В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет, не са посочени причини за смяна на името.


=== Директори ===
=== Директори ===
{{Основна|Списък с директорите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“}}
{{Основна|Списък на директорите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“}}


== Колекции ==
== Колекции ==
* '''Славяноезични и чуждоезични ръкописи'''
* Славяноезични и чуждоезични ръкописи'''
* '''[[Български исторически архив]]''' ('''БИА''') съхранява много документи свързани с революционно движение за национално [[освобождение]] и други.
* [[Български исторически архив]] – съхранява документи за революционно движение, борбата за национално [[освобождение]] и други.
* '''Колекции на Ориенталски отдел'''
* Колекции на Ориенталския отдел
* '''Старопечатни, редки и ценни книги''' сред които „[[Кириакодромион, сиреч Неделник]]“ на [[Софроний Врачански]] ([[1806]] г.), „[[Рибен буквар]]“ от [[Петър Берон (просветител)|д-р Петър Берон]] ([[1824]] г.), „[[Българска граматика (Неофит Рилски)|Българска граматика]]“ от [[Неофит Рилски]] ([[1835]] г.) и много други.
* Старопечатни, редки и ценни книги – вкл. „[[Кириакодромион, сиреч Неделник]]“ на [[Софроний Врачански]] ([[1806]] г.), „[[Рибен буквар]]“ от [[Петър Берон (просветител)|д-р Петър Берон]] ([[1824]] г.), „[[Българска граматика (Неофит Рилски)|Българска граматика]]“ от [[Неофит Рилски]] ([[1835]] г.) и много други.
* '''Справочни издания'''
* Справочни издания
Библиотеката притежава богата колекция от енциклопедии, речници и справочници на различни езици и в различни области на знанието, както и национални, регионални и отраслови библиографии.
Библиотеката притежава богата колекция от енциклопедии, речници и справочници на различни езици и в различни области на знанието, както и национални, регионални и отраслови библиографии.


Ред 81: Ред 83:


{{Образование в София}}
{{Образование в София}}

[[Категория:Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|*]]
[[Категория:Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“| ]]

Версия от 07:10, 4 юни 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Св. св. Кирил и Методий.
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Националната библиотека през 2013 г.
Националната библиотека през 2013 г.
Информация
ДържаваБългария
Типнационална библиотека
МестоположениеСофия
Създаване17 юни 1879 г.
Фонд
Размер7 808 928 библиотечни единици (2011)
42.6947° с. ш. 23.3361° и. д.
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в Общомедия

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата обществена библиотека в страната.

Библиотеката е разположена до Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици.[1] Библиотеката издава специализирано списание за библиотечна теория и практика – списание „Библиотека“.

История

Първата сграда на библиотеката на улица „Георги Раковски“, 1910 г. унищожена от англо-американските бомбардировки на София в 1944 г.

По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.

През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. тези 2 сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.

Преименувания

През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“. След 10 ноември 1989 г. към името е добавено „св. св.“, посочвайки, че братята Кирил и Методий са обявени за светци.

На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение.

С § 5 на Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г., Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е преименувана в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет, не са посочени причини за смяна на името.

Директори

 Основна статия: Списък на директорите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Колекции

Библиотеката притежава богата колекция от енциклопедии, речници и справочници на различни езици и в различни области на знанието, както и национални, регионални и отраслови библиографии.

Услуги

  • ползване на библиотечни материали на библиотеката
  • компютри, интернет, безжичен интернет
  • справочно-библиографски и информационни услуги
  • междубиблиотечно заемане
  • ксерокопиране и фотокопиране

Бележки

  1. ↑ Съгласно публичен годишен отчет на НБКМ – 2011 г.

Литература

  • Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Съст. Б. Цонев (Т. I). София, 1910
  • Йорданов, Велико. История на Народната библиотека в София: По случай 50-годишнината и 1879 – 1929/ Велико Йорданов. – София: Държ. печатница, 1930 . – 360 с. : с ил.
  • Калайджиева, Константинка. Материали за историята на Народната библиотека: 1944 – 1978 / Константинка Калайджиева. – София: Нар. библ Св. св. Кирил и Методий, 2003. – 660 с. : с ил.
  • Симеонова, Ружа Андреева. Българската национална библиотека и нейните директори (1879 – 2009) / Ред., [увод] Боряна Христова. – София : ИК Христо Ботев, 2009 (Пловдив : Нова принт АД). – 184 с.: с ил.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Национална_библиотека_„Св._св._Кирил_и_Методий“&oldid=8530990“.