Пражко метро: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Ted Masters (беседа | приноси) Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
| система = |
| система = |
||
| статус = |
| статус = |
||
| място = [[Файл:Prague CoA CZ.svg |
| място = [[Файл:Prague CoA CZ.svg|25px]] [[Прага]] |
||
| координати = |
| координати = |
||
| крайни гари = |
| крайни гари = |
||
Ред 46: | Ред 46: | ||
== Експлоатация == |
== Експлоатация == |
||
Пражкото метро разполага с 3 линии в експлоатация : |
Пражкото метро разполага с 3 линии в експлоатация : |
||
* |
* {{color|green|Линия „А“}} |
||
* |
* {{color|gold|Линия „В“}} |
||
* |
* {{color|red|Линия „С“}} |
||
В центъра на града те се пресичат под формата на триъгълник, подобно на бъдещата конфигурация на линиите в [[Софийско метро|Софийското метро]]. Буквата в обозначението не е равносилна на поредността на откриването на линиите : Най-напред е открит участък от |
В центъра на града те се пресичат под формата на триъгълник, подобно на бъдещата конфигурация на линиите в [[Софийско метро|Софийското метро]]. Буквата в обозначението не е равносилна на поредността на откриването на линиите : Най-напред е открит участък от {{color|red|Линия „С“}} между станциите '''Kačerov''' и '''Sokolovská''' (днес: '''Florenc'''). Общата дължина на линиите е 59,3 км, на които са разположени 57 станции и 3 депа: '''Kačerov''', '''Hostivař''' и '''Zličín''', като всяко от тях има своя връзка (гейт) с ЖП мрежата. |
||
На ден Пражкото метро превозва от 1,5 млн. до 2 млн. души. Управлява се от Компанията за обществен транспорт в Прага ({{lang-cs|Dopravní podnik hl. m. Prahy}}). Билетите и картите важат за целия градски транспорт: за метрото, за трамвайния и автобусния превоз, както и за [[фуникульор]]ите в Петржине и Пражкия зоопарк. |
На ден Пражкото метро превозва от 1,5 млн. до 2 млн. души. Управлява се от Компанията за обществен транспорт в Прага ({{lang-cs|Dopravní podnik hl. m. Prahy}}). Билетите и картите важат за целия градски транспорт: за метрото, за трамвайния и автобусния превоз, както и за [[фуникульор]]ите в Петржине и Пражкия зоопарк. |
||
== Хронология на откриването на участъците и станциите == |
== Хронология на откриването на участъците и станциите == |
||
*[[9 май]] [[1974]]: |
*[[9 май]] [[1974]]: {{color|red|линия „С“}}, участък I.C '''Florenc''' – '''Kačerov''' (6,6 км, 9 станции). Участъкът е с дължина на тунела 485 м между станциите '''I.P.Pavlova''' и '''Vyšehrad''' надземен, намира се вътре в Нуселския метромост. |
||
*[[12 август]] [[1978]]: |
*[[12 август]] [[1978]]: {{color|green|Линия „А“}}, участък I.A '''Dejvická''' – '''Náměstí Míru''' (4,7 км, 7 станции) |
||
*[[7 ноември]] [[1980]]: |
*[[7 ноември]] [[1980]]: {{color|red|линия „С“}}, участък II.C '''Kačerov''' – '''Haje''' (5,3 км, 4 станции) |
||
*[[19 декември]] [[1980]]: |
*[[19 декември]] [[1980]]: {{color|green|Линия „А“}}, участък II.А '''Náměstí Míru''' – '''Želivského''' (2,6 км, 3 станции) |
||
*[[3 ноември]] [[1984]]: |
*[[3 ноември]] [[1984]]: {{color|red|линия „С“}}, участък III.C '''Florenc''' – '''Nádraží Holešovice''' (2,2 км, 2 станции) |
||
*[[2 ноември]] [[1985]]: |
*[[2 ноември]] [[1985]]: {{color|gold|Линия „В“}}, участък I.В '''Smíchovské nádraží''' – '''Florenc''' (4,9 км, 7 станции) |
||
*[[11 юли]] [[1987]]: |
*[[11 юли]] [[1987]]: {{color|green|Линия „А“}}, участък III.А1 '''Želivského''' – '''Strašnická''' (1,3 км, 1 станция) |
||
*[[26 октомври]] [[1988]]: |
*[[26 октомври]] [[1988]]: {{color|gold|Линия „В“}}, участък III.В '''Smíchovské nádraží''' – '''Nové Butovice''' (4,9 км, 3 станции) |
||
*[[4 юли]] [[1990]]: |
*[[4 юли]] [[1990]]: {{color|green|Линия „А“}}, участък III.А2 '''Strašnická''' – '''Skalka''' (1,4 км, 1 станция) |
||
*[[22 ноември]] [[1990]]: |
*[[22 ноември]] [[1990]]: {{color|gold|Линия „В“}}, участък II.В '''Florenc''' – '''Českomoravská''' (4,4 км, 4 станции); первоначально планиран за 1988 г. |
||
[[Файл:Praha, Hůrka, tubus metra.JPG|thumb|Тубуса на линията преди станция '''Hůrka''']] |
[[Файл:Praha, Hůrka, tubus metra.JPG|thumb|Тубуса на линията преди станция '''Hůrka''']] |
||
*[[11 ноември]] [[1994]]: |
*[[11 ноември]] [[1994]]: {{color|gold|Линия „В“}}, участък V.В '''Nové Butovice''' – '''Zličín''' (5,1 км, 5 станции). Участъкът между станциите '''Hůrka''' и '''Lužiny''' находится е наземен с дължина 375 м, покрит с тубус. |
||
*[[8 ноември]] [[1998]]: |
*[[8 ноември]] [[1998]]: {{color|gold|Линия „В“}}, участък IV.В '''Českomoravská''' – '''Černý Most''' (6,3 км, 5 станции, вкл. временно недостроените '''Hloubětín''' и '''Kolbenova'''; въведен в експлоатация през '''1999 г.''' и '''2001 г.''' съответно). Участъкът между станцииите '''Rajská zahrada''' – '''Černý Most''' е наземен. Пакрит е с тубус, а върху него има изградена осветена пешеходна пътечка и велоалея. |
||
*[[26 юни]] [[2004]]: |
*[[26 юни]] [[2004]]: {{color|red|линия „С“}}, участък IV.C1 '''Nádraží Holešovice''' – '''Ládví''' (4,0 км, 2 станции) |
||
*[[26 май]] [[2006]]: |
*[[26 май]] [[2006]]: {{color|green|Линия „А“}}, служебен участък '''Skalka''' – '''Depo Hostivař''' въведен в эксплуатация като пътнически (1,0 км, 1 станция); неголям отрязък от него преди станцията '''Depo Hostivař''' е единствения напълно открит наземен участък пражското метро. |
||
*[[8 май]] [[2008]]: |
*[[8 май]] [[2008]]: {{color|red|линия „С“}}, участък IV.C2 '''Ládví''' – '''Letňany''' (4,6 км, 3 станции) |
||
== Депа и подвижен състав == |
== Депа и подвижен състав == |
Версия от 22:47, 5 юни 2018
Пражко метро | |
Метровлак на станция „Nadrazi Holesovice“ | |
Информация | |
---|---|
Тип | метро |
Място | Прага |
Станции | 61 |
Пътници | 589.2 милиона |
Уебсайт | http://www.dpp.cz/ |
Пусната | 9 май 1974 г. |
Оператори | Dopravný podnik Praha |
Дължина | 59,3 km |
Брой линии | 3 |
Междурелсие | 1435 mm |
Пражко метро в Общомедия |
Пражкото метро (Шаблон:Lang-cs) или Шаблон:Lang-cs) е метросистемата в град Прага, единственото в Чехия. Явявайки се едно от основните транспортни средства в града, то заема седмо място по годишен пътникопоток в Западна Европа.
Експлоатация
Пражкото метро разполага с 3 линии в експлоатация :
- Линия „А“
- Линия „В“
- Линия „С“
В центъра на града те се пресичат под формата на триъгълник, подобно на бъдещата конфигурация на линиите в Софийското метро. Буквата в обозначението не е равносилна на поредността на откриването на линиите : Най-напред е открит участък от Линия „С“ между станциите Kačerov и Sokolovská (днес: Florenc). Общата дължина на линиите е 59,3 км, на които са разположени 57 станции и 3 депа: Kačerov, Hostivař и Zličín, като всяко от тях има своя връзка (гейт) с ЖП мрежата.
На ден Пражкото метро превозва от 1,5 млн. до 2 млн. души. Управлява се от Компанията за обществен транспорт в Прага (Шаблон:Lang-cs). Билетите и картите важат за целия градски транспорт: за метрото, за трамвайния и автобусния превоз, както и за фуникульорите в Петржине и Пражкия зоопарк.
Хронология на откриването на участъците и станциите
- 9 май 1974: линия „С“, участък I.C Florenc – Kačerov (6,6 км, 9 станции). Участъкът е с дължина на тунела 485 м между станциите I.P.Pavlova и Vyšehrad надземен, намира се вътре в Нуселския метромост.
- 19 декември 1980: Линия „А“, участък II.А Náměstí Míru – Želivského (2,6 км, 3 станции)
- 26 октомври 1988: Линия „В“, участък III.В Smíchovské nádraží – Nové Butovice (4,9 км, 3 станции)
- 22 ноември 1990: Линия „В“, участък II.В Florenc – Českomoravská (4,4 км, 4 станции); первоначально планиран за 1988 г.
- 11 ноември 1994: Линия „В“, участък V.В Nové Butovice – Zličín (5,1 км, 5 станции). Участъкът между станциите Hůrka и Lužiny находится е наземен с дължина 375 м, покрит с тубус.
- 8 ноември 1998: Линия „В“, участък IV.В Českomoravská – Černý Most (6,3 км, 5 станции, вкл. временно недостроените Hloubětín и Kolbenova; въведен в експлоатация през 1999 г. и 2001 г. съответно). Участъкът между станцииите Rajská zahrada – Černý Most е наземен. Пакрит е с тубус, а върху него има изградена осветена пешеходна пътечка и велоалея.
- 26 май 2006: Линия „А“, служебен участък Skalka – Depo Hostivař въведен в эксплуатация като пътнически (1,0 км, 1 станция); неголям отрязък от него преди станцията Depo Hostivař е единствения напълно открит наземен участък пражското метро.
Депа и подвижен състав
Пражкото метро има три депа, които са следните:
- депо Качеров (Kačerov) – отворено през 1974 година, обслужва линия С
- депо Хостивар (Hostivař) – отворено през 1985 година, има станция със същото име, обслужва линия А
- депо Зличин (Zličín) – отворено през 1994 година, обслужва линия В
Пражкият метрополитен използва следният подвижен състав:
- мотриси ECS – не са в експлоатация от 1997 година, но има една запазена за музеен експонат, която е в движение;
- мотриси 81 – 717/814.3 – не са в експлоатация от 2009 година, но има една запазена за музеен експонат, която е в движение;
- мотриси 81-71М – това са модернизирани мотриси 81 – 717/814.3,в момента се движат по линии А и В;
- мотриси Siemens M1 – движат се по линия С.
Освен това пражкият метрополитен разполага и с дрезини и други ремонтни влакове.