Лоренц фон Щайн: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 68: Ред 68:
[[Категория:Преподаватели във Виенския университет]]
[[Категория:Преподаватели във Виенския университет]]
[[Категория:Починали във Виена]]
[[Категория:Починали във Виена]]
[[Категория:Починали през 1890 година]]
[[Категория:Родени през 1815 година]]

Версия от 08:54, 10 юни 2018

Лоренц фон Щайн
Lorenz von Stein
германски икономист и социолог

Роден
Починал
ПогребанВиена, Австрия

Учил вПарижки университет
Йенски университет
Килски университет
Научна дейност
Областполитическа икономия
Работил вУниверситет на Кил
Виенски университет
Лоренц фон Щайн в Общомедия

Лоренц фон Щайн е германски икономист, социолог и изследовател на публичната администрация от Екернфернде.

Биография

Щайн е роден на 18 ноември 1815 г. в морския град Борби в Екернфернде в Шлезвиг. Учи философия и юриспруденция в университетите в Кил и Йена от 1835 до 1839 г. и в Парижкия университет от 1841 до 1842 г. Между 1846 и 1851 г. Щайн е доцент в Университета в Кил, а също така служи като член на Франкфуртския парламент през 1848 г. Неговото застъпничество на независимост на родния му град Шлезвиг (тогава част от Дания), му донася уволнението през 1852 г. През 1848 г., Щайн публикува книга, озаглавена "Социалистическите и комунистически движения", тъй като Третата Френска революция (1848), в която той въвежда понятието "социално движение" в научни дискусии - изобразяваща всъщност по този начин политически движения, борещи се за социалните права разбират като благосъстоянието права.

Тази тема се повтаря през 1850 г., когато Щайн публикува книга, озаглавена "История на френските социални движения от 1789 до наши дни". За Щайн, социалното движение е основно разбиране като движение от страна на обществото към държавата, създадена от неравенството в икономиката, което прави пролетариата част на политиката чрез представителство. Книгата е преведена на английски от Кает Менгелберг и е публикувана от Bedminster Press през 1964 г.

От 1855 г. до пенсионирането си през 1885 г., Лоренц фон Щайн е професор по Политическа икономия в Университета във Виена. Работата му от този период се счита за основа на международната наука за публичната администрация. Той също така влияе на практиката на публичните финанси.

През 1882 г. японският министър-председател на Япония Ито Хиробуми начело на делегация в Европа, изучава западните правителствени системи. Делегацията отива първо в Берлин, където е инструктирано от Рудолф фон Гнейст, а след това във Виена, където Щайн е лектор в Университета. Както и при Гнейст, Щайн съобщава на японската делегация, че всеобщото избирателно право и партийната политика трябва да се избягват. Щайн приема, че държавата е над обществото и че целта на държавата е да допринесе за социалната реформа, която се изпълнява от монархията до обикновените хора.

Въпреки това Щайн е известен най-вече с това, че прилага диалектиката на Хегел към областта на публичната администрация и на националната икономика, за да се подобри систематиката на тези науки, въпреки че не пренебрегва историческите аспекти. Щайн анализира състоянието клас от времето си и го сравнява с държавата на благоденствието. Той очертава икономическа интерпретация на историята, като включва понятия за пролетариата и за класовата борба, но отхвърля революционната процедура. Въпреки сходството на идеите си с тези на Марксизма, степента на влияние на Щайн от Карл Маркс е несигурна. Въпреки това Маркс показва от разпръснати бележки относно Щайн, че е наясно с много влиятелната му книга от 1842 на комунистическата мисъл във Франция. Например в Немската идеология (1845-46), Щайн се споменава, но само като писател на неговата книга от 1842 г. Макар фон Щайн, в някои случаи, да споменава Маркс, влиянието му по друг начин изглежда по-малко вероятно.

Щайн умира на 23 септември 1890 г. в дома си в Hadersdorf-Weidlingau, област Penzing на Виена. Погребан е в протестантските гробища в Matzleinsdorf.

Библиография

  • Der Sozialismus und Communismus des heutigen Frankreich, Leipzig 1842, second edition, 1847.
  • Die sozialistischen und kommunistischen Bewegungen seit der dritten französischen Revolution, Stuttgart, 1848.
  • Geschichte der sozialen Bewegung in Frankreich von 1789 bis auf unsere Tage, Leipzig, 1850, 3 volumes.
  • Geschichte des französischen Strafrechts, Basel, 1847.
  • Französische Staats- und Rechtsgeschichte, Basel, 1846- 1848, 3 volumes.
  • System der Staatswissenschaft, Volume 1: Statistik, Basel, 1852; Volume 2: Gesellschaftslehre, Basel, 1857.
  • Die neue Gestaltung der Geld- und Kreditverhältnisse in Österreichklñjo, Vienna, 1855.
  • Lehrbuch der Volkswirtschaft, Vienna, 1858; third edition as Lehrbuch der Nationalökonomie, third edition,1887.
  • Lehrbuch der Finanzwissenschaft, Leipzig, 1860; fifth edition, 1885 - 1886, 4 volumes.
  • Die Lehre vom Heerwesen, Stuttgart, 1872.
  • Verwaltungslehre, Stuttgart, 1865- 1884, 8 volumes.
  • Handbuch der Verwaltungslehre, Stuttgart, 1870; third edition, 1889, 3 volumes.

Източници

  • ((de)) Constantin von Wurzbach, Stein, Lorenz Ritter von. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 38. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1879, S. 35–40
  • ((de)) Karl Theodor von Inama-Sternegg, Stein, Lorenz von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 35, Duncker & Humblot, Leipzig 1893, S. 661–666.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lorenz von Stein (1815-1890) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​