Микренски височини: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 51: Ред 51:
* {{Карта|K-35-39|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-039.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-39|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-039.jpg|scale=1:100000}}


==Източници==
== Източници ==
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 315-316. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 315 – 316.


[[Категория:Възвишения в България]]
[[Категория:Възвишения в България]]

Версия от 20:03, 10 юни 2018

Микренски височини
43.007° с. ш. 24.59° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария (Област Ловеч, област Габрово)
Част отПредбалкан
Най-висок връхПашаалан
Надм. височина874,9 m
Подробна карта
Подробна карта

Микренските височини са нископланински рид във вътрешната структурна ивица на Средния Предбалкан, области Ловеч и Габрово, на север от реките Калник (десен приток на Вит) и Видима (ляв приток на Росица), с посока запад — изток.

Височини от север и от юг са очертани от надлъжни антиклинални ерозионни понижения, по които протичат следните реки:

Дължината им от запад на изток е около 55 км, а ширината от север на юг — 7-8 км. Най-издигната е западната им част, където са върховете Пашаалан (874,9 м), Караджова могила (835,8 м), Кръста (802 м), Орлова чука (772 м) и др.

Билото се издига на 750-850 м. В средната си част височините са проломени от река Осъм и се разделят на две части — западна по-висока и източна по-ниска. Западната част от своя страна е надлъжно разчленена от горната долина на Батънска река (Сопотска река) и Ломецка река (ляв приток на Осъм) на две успоредни редици — северна и южна. Изградени са от долнокредни (аптски) варовити и песъчливи огънати пластове на синклинално плато, моделирано в Пашааланската синклинала. Силно са опороени и обезлесени.

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са сиви горски. Обрасли са с букови и габърово-благунови гори.

Във вътрешносттта на Микренските височини са разположени селата Лешница, Ломец и Стефаново, а в подножията им — селата Микре, Голец, Абланица, Българене, Малиново и Ряховците (по северното подножие), Старо село, Борима, Дълбок дол, Добродан, Врабево, Дамяново, Хирево и [[[Сенник (село)|Сенник]] (по южното подножие) и село Сопот (в най-западната им част).

През височините и покрай тях преминават три пътя от Държавната пътна мрежа:

По цялото им северно подножие, от село Сопот до град Севлиево, на протежение от 55,6 км — участък от първокласен път № 4 ЯбланицаВелико ТърновоШумен;
По пролома на река Осъм през височините, от север на юг, на протежение от 11 км — участък от второкласен път № 35 ПлевенЛовечТроянКърнаре;
По югозападното им подножие, на протежение от 30,4 км — участък от третокласен път № 402 Василковска махалаБоримаДълбок дол.

Успоредно на път № 35, през пролома на Осам преминава и участък от трасето на жп линията ЛевскиЛовечТроян.

Вижте още

Топографска карта

Източници

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 315 – 316.