Лъгадина: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
== История == |
== История == |
||
[[Файл:Archaeological Museum of Thessaloniki, Greece Detail Lagadina.jpg|ляво|мини|100п|Бюст, намерен в района на Лъгадина, 200 – 250 година сл. Хр. [[Солунски археологически музей]]]] |
[[Файл:Archaeological Museum of Thessaloniki, Greece Detail Lagadina.jpg|ляво|мини|100п|Бюст, намерен в района на Лъгадина, 200 – 250 година сл. Хр. [[Солунски археологически музей]]]] |
||
Етимологията и на трите имена – българското ''Лъгадина'', турското ''Лангаза'' и гръцкото ''Лангадас'' идва от стробългарската дума л{{Уникод|ѫ}}гъ (лонг), ''гористо влажно място''.<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 31.</ref><ref name="Δήμος Λαγκαδά">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lagadas.gr/DB91A425.el.aspx| заглавие = Λαγκαδάς| достъп_дата = 2014-06-08 | издател =Δήμος Λαγκαδά }}</ref> |
Етимологията и на трите имена – българското ''Лъгадина'', турското ''Лангаза'' и гръцкото ''Лангадас'' идва от стробългарската дума л{{Уникод|ѫ}}гъ (лонг), ''гористо влажно място''.<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 31.</ref><ref name="Δήμος Λαγκαδά">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lagadas.gr/DB91A425.el.aspx| заглавие = Λαγκαδάς| достъп_дата = 2014-06-08 | издател =Δήμος Λαγκαδά }}</ref> Името е споменато за пръв път около 900 година.<ref name="Μακροπούλου VIII">{{cite book |title= Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1 |last=Μακροπούλου |first=Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης |authorlink= |coauthors= |year= 2014 |publisher= Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=VIII |url= http://www.academy.edu.gr/files/volume_1.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> |
||
=== В Османската империя === |
=== В Османската империя === |
||
Версия от 06:09, 11 юни 2018
| Лъгадина Λαγκαδάς | |
| — град — | |
 Въздушна снимка на града от 5 km | |
  Лъгадина  Лъгадина  Лъгадина | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Лъгадина |
| Географска област | Лъгадинско поле |
| Надм. височина | 98 m |
| Население | 7 215 души (2001) |
| Покровител | Петка Римлянка[1] |
| Пощенски код | 613 00 |
| Телефонен код | 23430-4 |
| Официален сайт | www.lagadas.gr |
| Лъгадина в Общомедия | |
Лъгадина или Лагадина (понякога Лъгадин или Лагадин, (изписване до 1945 година Лѫгадина, Шаблон:Lang-el, Лангадас, Шаблон:Lang-tr, Лангаза) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Лъгадина (Лангадас) в административна област Централна Македония. Градът е център и на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция. Лъгадина има население от 7 215 души (2001).
География
Лъгадина е разположен в центъра на Лъгадинското поле на север от Лъгадинското езеро (Корония) на 20 километра североизточно от Солун.
История
Етимологията и на трите имена – българското Лъгадина, турското Лангаза и гръцкото Лангадас идва от стробългарската дума лѫгъ (лонг), гористо влажно място.[2][3] Името е споменато за пръв път около 900 година.[4]
В Османската империя
През март 1430 година султан Мурад II се установява в Лъгадина и оттам ръководи последния щурм срещу Солун, сложил край на осемгодишната обсада на града и поставил началото на османското му управление.[5]
В 19 век Лъгадина е паланка, населена предимно от българи гъркомани и турци, център на каза в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лангадес (Langadès) живеят 720 гърци и мюсюлмани.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Лангадина (Лангаза) е показан като паланка със 150 домакинства със 121 жители мюсюлмани и 493 жители българи.[7]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Лѫгадина (Лангаза) живеят 1 500 българи християни, 525 турци, 15 евреи и 250 цигани.[8] Според Кънчов
| „ | Тепърва сѫ изложени на погръчанье българитѣ въ паланката Лѫгадина или Лангаза и село Лъгиново или Лайна. Въ тѣхъ мѫжското население е двоезично. Въ много семейства е въведенъ гръцкиятъ езикъ чрезъ смесени женитби, но и българскиятъ е още въ общо употрѣбление... Лѫгадина и Лѫгиново сѫ имали смесени бракове съ гръцкитѣ съседни села около Бешикъ. Забелѣзано е, че по-богатичкитѣ български селяни обичатъ да търсятъ жени отъ гръцки села. Щомъ влезе гръкиня въ българско семейство, тя налага своя езикъ на децата и кѫщата става двоезична.[9] | “ |
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъгадина има 800 жители българи патриаршисти гъркомани и 500 гърци, като в градчето има две гръцки училища.[10] Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество Лангаза е предимно „славяноезично“ селище.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Лъгадина е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12] В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Лъгадинска околия е назначен Михаил Думбалаков[13]. По-късно българските части са изтласкани от гръцките военни.[14]
В Гърция
След Междусъюзническата война Лъгадина попада в Гърция. В 1913 година селото (Λαγκαδάς) има 2500 жители.[15] През 20-те години турското население на паланката се изселва и на негово място са настанени 2040 гърци бежанци.[16] В 1928 година Лъгадина е смесено местно-бежанско градче с 568 бежански семейства и 2193 жители бежанци.[17]
Преброявания
- 1913 – 3600 души
- 1920 – 3329 души
- 1928 – 5152 души
- 1940 – 5859 души
- 1951 – 7645 души
- 1961 – 6752 души
- 1971 – 6707 души
- 1981 – ?
- 1991 – ?
Личности
Към началото на XX век погърченото градче дава серия дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, от които най-виден е капитан Христос Дремлис. От Лъгадина е Зюбейде ханъм (1857 – 1923), майката на Ататюрк.
Литаратура
- Н.Сурин. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония
- Κοσμάς Ν.Β., Το γλωσσικό ιδίωμα του Λαγκαδά, ανάτυπον εκ του ΙΒ' τόμου των „Μακεδονικών“, Θεσσαλονίκη 1972.
Побратимени градове
Бележки
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Посетен на 2018-01-05.
- ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 31.
- ↑ Λαγκαδάς // Δήμος Λαγκαδά. Посетен на 2014-06-08.
- ↑ Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. с. VIII.
- ↑ Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 160. (на български)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.153.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 170.
- ↑ Кънчовъ, Василъ. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 75.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.
- ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 69.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 670 и 860.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.125
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.185
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία.
- ↑ Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
