Феба (спътник): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bot: Automated import of articles - append on top
м добавка
Ред 69: Ред 69:
}}
}}


'''Феба''' е [[естествен спътник]] на [[Сатурн (планета)|Сатурн]]. Открит е от [[Уилям Пикеринг|Уилям Хенри Пикеринг]] на [[17 март]] [[1899]] г. от [[фотографска плака|фотографски плаки]] заснети на [[16 август]] [[1899]] г. в [[Арекипа]], [[Перу]] от [[Делизъл Стюарт]]. Феба е първият спътник открит с помощта на фотографския метод.
'''Феба''' е [[естествен спътник]] на [[Сатурн (планета)|Сатурн]]. Открит е от [[Уилям Пикеринг|Уилям Хенри Пикеринг]] на [[17 март]] [[1899]] г. от [[фотографска плака|фотографски плаки]], заснети на [[16 август]] [[1899]] г. в [[Арекипа]], [[Перу]] от [[Делизъл Стюарт]]. Феба е първият спътник, открит с помощта на фотографския метод.


== Наименование ==
== Наименование ==
Спътника носи името на [[титан (митология)|титан]]идата от [[древногръцка митология|древногръцката митология]] [[Феба (митология)|Феба]]. Като алтернативно име се употребява '''Сатурн 9'''. [[Международен астрономически съюз|Международния астрономически съюз]] постановлява геологическите образувания на повърхността на спътника да бъдат именувани на герои от древногръцкия мит за [[Язон]] и [[аргонавт]]ите.
Спътникът носи името на [[титан (митология)|титан]]идата от [[древногръцка митология|древногръцката митология]] [[Феба (митология)|Феба]]. Като алтернативно име се употребява '''Сатурн 9'''. [[Международен астрономически съюз|Международният астрономически съюз]] постановлява геологическите образувания на повърхността на спътника да бъдат именувани на герои от древногръцкия мит за [[Язон]] и [[аргонавт]]ите.


== Орбитални характеристики ==
== Орбитални характеристики ==
В продължение на повече от 100 години Феба се считаше за най-външния спътник на Сатурн, докато през [[2000]] г. не бяха открити няколко значителни по-малки обекта на далечна орбита. Феба е почти 4 пъти по-отдалечен от Сатурн спрямо най-близкия си вътрешния си съсед със значителна маса [[Япет (спътник)|Япет]] и е значително по-голям от всички останали спътници на подобна орбита.
В продължение на повече от 100 години Феба се считаше за най-външния спътник на Сатурн, докато през [[2000]] г. не бяха открити няколко значителни по-малки обекта на по-далечни орбити. Феба е почти 4 пъти по-отдалечен от Сатурн спрямо най-близкия си вътрешен съсед с по-значителна маса [[Япет (спътник)|Япет]] и е значително по-голям от всички останали спътници на подобна орбита.


Спътниците по-близо до Сатурн от Япет се намират на орбити с ниска инклинация спрямо екватора на планетата. Инклинацията на Феба е 17,4 градуса.
Спътниците на Сатурн, които са по-близки от Япет, обикалят по орбити с ниска инклинация спрямо екватора на планетата. Инклинацията на Феба е 17,4 градуса.


== Физически характеристики ==
== Физически характеристики ==
Феба е почти сферичен на форма и има диаметър от 220 километра, около 1/15 от диаметъра на [[Луна]]та. Спътника се върти около собствената си ос приблизително за девет часа и извършва едно завъртане около Сатурн за 18 месеца. Повърхностната температура на Феба е 75 [[келвин|K]].
Феба е почти сферичен на форма и има диаметър 220 километра, около 1/15 от диаметъра на [[Луна]]та. Спътникът се завърта около собствената си ос приблизително за девет часа и извършва едно завъртане около Сатурн за 18 месеца, но се движи в [[Ретроградно движение|обратна посока]] на останалите спътници. Това дава основание да се смята, че спътникът е с произход от [[Пояса на Кайпер|Пояса на Кайпер]] и е бил прихванат от гравитацията на [[Сатурн]]. Повърхностната температура на Феба е 75 [[келвин|K]].


Феба е едно от най-тъмните тела в [[Слънчева система|Слънчевата система]] – неговото албедо е 0,06. Повърхността му е покрита с многобройни кратери достигащи до 80 километра диаметър, най-дълбокия от които достига 16 km дълбочина.
Феба е едно от най-тъмните тела в [[Слънчева система|Слънчевата система]] – неговото албедо е 0,06. Повърхността му е покрита с многобройни кратери, достигащи до 80 километра диаметър, най-дълбокия от които достига 16 km дълбочина.


Поради тъмната си повърхност за Феба се е считало, че е прихванат от Сатурн [[C-клас астероид]] богат на [[въглеводород]]и. Снимките направени от [[Касини-Хюйгенс]] обаче показват значителна вариране на яркостта на повърхността на спътника, която се обяснява с наличието на лед на 300 до 500 метра под повърхността. На повърхостта е открит и замръзнал [[въглероден диоксид]], нетипичен за [[астероид]]ите. Съдържанието на скали е около 50%, за разлика от типичните 35% за повечето от вътрешните спътници. Учените считат, че Феба е прихванат [[Кентавър (астероидна група)|Кентавър]] като това го прави първият такъв изследван обект. [http://saturn.jpl.nasa.gov/news/press-release-details.cfm?newsID=568]
Поради тъмната си повърхност за Феба се е считало, че е прихванат от Сатурн [[C-клас астероид]] богат на [[въглеводород]]и. Снимките, направени от [[Касини-Хюйгенс]] обаче показват значителна вариране на яркостта на повърхността на спътника, която се обяснява с наличието на лед на 300 до 500 метра под повърхността. На повърхостта е открит и замръзнал [[въглероден диоксид]], нетипичен за [[астероид]]ите. Съдържанието на скали е около 50%, за разлика от типичните 35% за повечето от вътрешните спътници. Учените считат, че Феба е прихванат [[Кентавър (планетоид)|Кентавър]], като това го прави първия такъв изследван обект. [http://saturn.jpl.nasa.gov/news/press-release-details.cfm?newsID=568]


Материал от отделен от повърхността на спътника вследствие на микрометеоритни сблъсъци е възможно да е причината за тъмние повърхности на [[Хиперион (спътник)|Хиперион]] и водещото полукълбо на [[Япет (спътник)|Япет]]. Материалът от тези сблъсъци е възможно да е кондензирал и в някои от другите спътници в групата на Феба – всички от които са по-малки от 10 km в диаметър.
Материал от отделен от повърхността на спътника вследствие на микрометеоритни сблъсъци е възможно да е причината за тъмните повърхности на [[Хиперион (спътник)|Хиперион]] и водещото полукълбо на [[Япет (спътник)|Япет]]. Материалът от тези сблъсъци е възможно да е кондензирал и в някои от другите спътници в групата на Феба – всички от които са по-малки от 10 km в диаметър.


== Посещения от космически апарати ==
== Посещения от космически апарати ==
Ред 97: Ред 97:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.solarsystem.valchev-bg.com/moons/phoebe.php Феба]
* {{икона|en}} [http://saturn.jpl.nasa.gov/multimedia/images/small-moons/index.cfm Малките спътници на Сатурн – Снимки на Феб направени от апарата Касини]
* {{икона|en}} [http://saturn.jpl.nasa.gov/multimedia/images/small-moons/index.cfm Малките спътници на Сатурн – Снимки на Феб направени от апарата Касини]
* {{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/3798485.stm Статия БиБиСи за посещението на Касини]]
* {{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/3798485.stm Статия БиБиСи за посещението на Касини]]

Версия от 16:32, 11 юни 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Феба.

Феба
Ествествен спътник на Сатурн
Феба, заснета от сондата Касини-Хюйгенс
Феба, заснета от сондата Касини-Хюйгенс
Откриване
Открит отУилям Пикеринг
Дата17 март 1899 г.
Орбитални параметри
Голяма полуос (a)12 955 759 km
Ексцентрицитет (e)0,1562415
Орбитален период (P)550,564636 дни
Инклинация (i)151,66°
(към екватора на Сатурн) [1]
Физически характеристики
Среден диаметър230×220×210 km
Маса (m)7,2×1018 kg
Средна плътност2,3 g/cm3
Екваториална гравитация0,039 m/s2
Втора космическа скорост≈ 0.10 km/s
Период на въртене0,38675 дни
(9 часа 16 мин 55,2 сек) [2]
Наклон на оста17,4° [3]
Албедо0,06
Феба в Общомедия

Феба е естествен спътник на Сатурн. Открит е от Уилям Хенри Пикеринг на 17 март 1899 г. от фотографски плаки, заснети на 16 август 1899 г. в Арекипа, Перу от Делизъл Стюарт. Феба е първият спътник, открит с помощта на фотографския метод.

Наименование

Спътникът носи името на титанидата от древногръцката митология Феба. Като алтернативно име се употребява Сатурн 9. Международният астрономически съюз постановлява геологическите образувания на повърхността на спътника да бъдат именувани на герои от древногръцкия мит за Язон и аргонавтите.

Орбитални характеристики

В продължение на повече от 100 години Феба се считаше за най-външния спътник на Сатурн, докато през 2000 г. не бяха открити няколко значителни по-малки обекта на по-далечни орбити. Феба е почти 4 пъти по-отдалечен от Сатурн спрямо най-близкия си вътрешен съсед с по-значителна маса Япет и е значително по-голям от всички останали спътници на подобна орбита.

Спътниците на Сатурн, които са по-близки от Япет, обикалят по орбити с ниска инклинация спрямо екватора на планетата. Инклинацията на Феба е 17,4 градуса.

Физически характеристики

Феба е почти сферичен на форма и има диаметър 220 километра, около 1/15 от диаметъра на Луната. Спътникът се завърта около собствената си ос приблизително за девет часа и извършва едно завъртане около Сатурн за 18 месеца, но се движи в обратна посока на останалите спътници. Това дава основание да се смята, че спътникът е с произход от Пояса на Кайпер и е бил прихванат от гравитацията на Сатурн. Повърхностната температура на Феба е 75 K.

Феба е едно от най-тъмните тела в Слънчевата система – неговото албедо е 0,06. Повърхността му е покрита с многобройни кратери, достигащи до 80 километра диаметър, най-дълбокия от които достига 16 km дълбочина.

Поради тъмната си повърхност за Феба се е считало, че е прихванат от Сатурн C-клас астероид богат на въглеводороди. Снимките, направени от Касини-Хюйгенс обаче показват значителна вариране на яркостта на повърхността на спътника, която се обяснява с наличието на лед на 300 до 500 метра под повърхността. На повърхостта е открит и замръзнал въглероден диоксид, нетипичен за астероидите. Съдържанието на скали е около 50%, за разлика от типичните 35% за повечето от вътрешните спътници. Учените считат, че Феба е прихванат Кентавър, като това го прави първия такъв изследван обект. [4]

Материал от отделен от повърхността на спътника вследствие на микрометеоритни сблъсъци е възможно да е причината за тъмните повърхности на Хиперион и водещото полукълбо на Япет. Материалът от тези сблъсъци е възможно да е кондензирал и в някои от другите спътници в групата на Феба – всички от които са по-малки от 10 km в диаметър.

Посещения от космически апарати

Снимка в близък план на Феба заснета от апарата Касини-Хюйгенс

Апаратът Вояджър 2 посети Феба през септември 1981 г. и премина на разстояние от 2,2 милиона километра. Значителното разстояние не позволи извличането на значително количество информация от снимките. Касини-Хюйгенс обаче се сближи само на 2068 километра от спътника на 11 юни 2004 г. и засне множество снимки с висока разделителна способност.

Вижте също

Външни препратки